Citizen_Kane написа:
:ohmygod
Let There Be Rock написа:
Опиши тази среща в детайли... слушал съм много за нея, убеден съм, че на аудиотирията ще им е интересно

За голият Мечо, за пенсионерО, за Але-ле-блюто и т.н.

За да се опише в детайли тая среща,треа да сме седнали некъде на бири и отбрани мезета за да може да допълваме историята ако некой я е забравил

Бах мааму, 5 години минаха оттогава

Помним че се бехме събрали в една от стаичките на Герена все познати физиономии-ако не се познавахме по име,то се знаехме по грозните,разкривени лица

Естествено че бай Путко Толумбата и Пепи Димитров беха на сека манджа мерудия
По онова време Мъечо ни беше "любимец" и искахме да говорим с него,уж се къпел ама на Наско нещо му прещрака и вика "кво се къпе бе,ше му еба майката" и Мъечо пристигна гол по хавлия и през целото време гледаше в земята
Сичко беше нормално,мошно се бехме надъхали,точно когато разговорите ставаха сериозни се намесваше але ле блюто с кресъци "шеСССССССССССС на нула"

Сигурно едно 5-6 пъти се включи остро и замалко да го изгоним
След срещата естествено чекаха журналисти ама освен неколко добронамерени псувни,друго немаше
Оттам нататък сичко вървеше по мед и масло за отбора,аз по-уникална публика от тва което беше с Оксер и Публикум не съм виждал-когато некой говори как публика и отбор са едно цяло,се има предвид точно тия 2 мача и особено Оксер когато бехме отписани от сички,смазани от критики,докато червената сган беха "патриоти и евробойци"

Той Але-ле-блюто с вик "шессссс на нула" скочи в каналите на Амстердам... с все документи, телефон и прочие.

На мачО с Оксер моментът, който ще помня цял живот е, когато в 90 и 2-3 минута едно момче припадна от напрежение. Всички около него се стекоха на помощ, а след около 30 секунди, когато момчето се свести каза: "Левски би ли?". Когато му казахме, че мачът още се играе той каза : "Абе какво се занимавате с мен, аз може и да умра, ама Левски трябва да бие. Подкрепяйте отбора, оставете ме мен." Това ми се е набило в съзнанието и ще го помня цял живот така, както онзи миг след реванша с Удинезе. Още ми е пред очите онова момче в инвалидната количка, което след като получи фланелката от Домо и Гошо го поздрави се засмя все едно е проходило. Толкова беше щастливо все едно тича.
Дано тези времена се върнат. Защото бяха велики. Тези времена ще се помнят докато всеки един, който е бил свидетел, е жив.
Citizen_Kane написа:
А пътуването до Верона като цяло е най-уникалното нещо, за което и филм може да се направи. Естествено с главен герой Але-ле-блюто. Като се почне от Калотина, мине се през изпълненията на магистралата в Хърватска, преминаването в Словения (където на границата си дадох шала, за да ни пуснат

), престоя в крайпътното заведение на влизане в Италия, настаняването в хотела в Лидо, пиратското знаме на кораба във Венеция, виковете "титаник", плажния футбол (с Птицата вратар с кепче и леличката с "уан мор гол"), трите девойки вечерта в Лидо, лудата нощ в дискотека Ванила (и главно шамарите след "мерда Италия"), синьото море във Верона, преракнията на ТуристО с един местен негър, изтудяването на бира в шадраван в центъра на Верона, влизането в ШЛ, радостта около Бентегоди след мача, прибирането към София... естествено за "Опознай Сърбия, за да я намразиш повече" трябва да ма отделен том, че една глава няма да стигне.
Ех, времена.
