Абе къв футбол, бе, кви пет лева, бе...Кой го ебе за скапания футбол на умрелия ни, посредствен, ТОТАЛНО незначителен за Всемира и за европейския и световен футбол, скапан, неможещ, неиграещ футболен отбор...Ако исках да ахкам на виртуозните изпълнение, щях да съм от Челси и сега да събирам пари за следващото си пътуване до Лондон, където да се възхитя на поредната доза футболна класика...
На 29 септември 1993 бях неволен зрител на един безкрайно паметен мач, Левски - Рейнджърс.На четири навършени години, в ръцете на баща ми.Не си спомням нищо, освен някаква огромна маса хора и много крясъци и викове.50 000 човека на "Васил Левски".2:1 в продължението...Баща ми се е разплакал, а аз съм го питал, "Защо плачеш тате?"...Баща ми ми казал само, "Плачи и ти сине!Плачи".И аз съм е разплакал, ама от крясъците и от това, че виждам баща ми да плаче...
Само тва ми остана, проклетници.Да си спомням затова, без да си спомням...Да си спомням за Удинезе, без да си спомням, щото това е медицинско, практическо доказателство, че съществува пристъп на асболютно и неконтролируемо безумие, транс, умопомрачение, на състояние, което не можеш да контролираш и което не можеш да си обясниш...Не си спомням нищо от Удинезе.Нито един гол, губят ми се и абсолютно всички мигове след мача...
Само това ми остана, проклетници.Албумите с картинките, автографите, снимките, спомените, чиновете, които съм издраскал с пергел и химикал с думата "Левски", обикалянето по РЕП-овете за синия вестник и списание, купените прокъсни фланелки от втора употреба, които съм драскал с маркер с буквата Л, а отзад с името и номера на някой футболист и с които ритах пред блока и всички ме знаеха, че съм левскар.Екипът на Левски, който баба ми, голяма левскарка, Бог да я прости, на която обаче не и разрешавахме да гледа мачове, защото и се вдигаше опасно кръвното, ми купи за 9-тия ми рожден ден...Безумно грозен, пазарски екип на Левски, с безумно грозно бродирана лопата, ама беше най-великата дреха, която някога съм притежавал...Или шала с лопатата, който леля ми ми купи преди мача с Ювентус и за първи път имах вещ, истински вещи на ФК Левски, безумно грозни фланелки и шалче, чиято стойност обаче е неизмерима...
И колкото искам да спра да се занимавам с тия лайняни глупости, само тва ми е в главата.Влизам у дискотека, да се забавлявам, а си мисля ква фланелка с някакъв отличителен левскарки слоган да си поръчам от фрути лууп...И цяла нощ това си мисля.За Левски.И като се събудя, пак затова си мисля...А в същия момент не сядам да гледам мача с Пирин.Толкова ми е болно, че не знам...
И не знам с какво сме заслужили това, бе, Боже...Какво толкова направихме?
Кур за футбола, такова чудо у нас НЯМА, има сляпа вяра и любов по нещо абстрактно, което обаче осмисля половината част от живота ти.СМЪРТ ЗА ВСЕКИ ЕДИН, КОЙТО СЕ ОПИТВА ДА ПОСТАВЯ СЕБЕ СИ НАД ЛЕВСКИ.КОЙТО СЕ ПРАВИ НА ЛИДЕР, НА ШЕФ, НА РАЗПОРЕДНИК, НА ПОСЛАНИК, НА ИМПЕРАТОР, НА ДИРЕКТОР, НА ДИКТАТОР...
Всички сме равни на тоя свят и всички ще умрем заровени в една и съща земя, на една и съща височина, на едно и също място, в един и същ, скапан, дървен, ковчег.
Левски значи свобода
