Интервю на един от създателите на ДСБ, доктор Михайлов :
Д-р Михайлов, защо доверието във всички политици непрекъснато спада въпреки постоянните им усилия да са по-харесвани?
Няма никакво съмнение, че злоупотребата с власт отчайва българското население, обезкуражава го да мисли политически. Става безпредметно. Загубата на неколкостотин милиона от европейските фондове не доведе до уволнение на съответните министри с аргумента, че щяло да стане още по-лошо. Излезе, че ако ги сменят, новите ще загубят или откраднат милиарди, което никак не е изключено впрочем. Този аргумент ми се стори шедьовър на политическата наглост, нещо като изплезване в лицето на нацията. А българите не понасят себеподобни в привилегирована позиция, гледката им се струва отблъскваща. Има недоверие към извисената позиция на правоимащия. В парламента са струпани самозванци с тринайсета заплата. Поглъщат евтини кюфтета, возят се във беемвета. Пререканието между народа и неговото политическо представителство може да бъде описано и като комичен бунт срещу това, което виждаш в огледалото.
Защо премиерът влезе в “Денсинг старс”, а Бойко Борисов се снима в “Забранена любов”?
Защото публичната игра с двойна идентичност - на политик и на шоумен, набавя престиж и увеличава изборните шансове. Да влезеш в “Денсинг старс” във вторник вечерта към 8,30, означава да отидеш на гости на електората в часа на максималното благодушие - между вечерята и първото задремване. В часа на хипноидната релаксация. Това е златен шанс за контрабанден вход в електоралното подсъзнание, където ще трябва да се настани Станишев - “с всичките му слабости”, подпомогнат от танцувалния унес на неговата храбра приятелка и от дългите нозе на Нети. Така премиерът попада в силно еротизирана двусмислица, която трябва да се преживее като любовна покана за втори управленски мандат. Посланието е: гласувайте за сложното щастие да бъдете управлявани от леви.
Какви са прогнозите ви за рейтинга на столичния кмет и представянето на ГЕРБ на вот 2009?
ГЕРБ управлява в много общини, след местните избори за партията на Борисов съдят не само по думите, но и по делата. Феновете проумяват, че популистката закана не решава никакъв въпрос. Който не може, не успява. Остава извинението, че БСП пречи. Вярно е, че пречи, това е изстрадана историческа истина, но и колекционирането на пречки не помага. Посланието “Аз съм този, на когото пречат” няма да юрне електората към урните. В Борисовата харизма има и страдалчески аспект, свързан тъкмо с обстоятелството, че на него му пречат, докато той се старае. Още от времето на “Аз ги хващам, те ги пускат”. В последна сметка ГЕРБ ще спечели, а Борисов ще каже на пресконференцията “Пак ги бих”. С набола брада, уморен, снизходителен. Брандо.
Ще се обединят ли десните предизборно?
Това, което имаме, не е десница, а парчетата на СДС. Всяко от тези парчета твърди, че има наследството: Костов - надмощието, каквото и да означава това в неговия случай, Софиянски - съдебно верифицираната некорумпираност, Бакърджиев - припадналия мавзолей, СДС - нищо, освен може би спомена и свързаната с този спомен въздишка. Нищо не е останало от стария идеализъм, не е останало дори благоприличие. Няма по-голяма тъга от циничния разгул на края, от коалиционната треска на оцеляващите лидери. ДСБ стартира като взискателна партия, като почтено гражданско усилие и приключва като коалиционна кокетка, като амортизиран травестит без претенции. Цяла серия от лица, дефинирани като емблеми на българската корупция, са на път да бъдат наречени шанс за България, само защото са струпани с коалиционни намерения в конюнктурното “дясно”. Това вече е морална лудост. С корупцията на опозицията по корупцията на управляващите до пълното тържество на европейските ценности и правовия ред. Тази почти психотична патетика ми напомня един лозунг, който висеше някога на входа на карлуковската “лудница”: “Ние сме рожба на българо-съветската дружба”. Виждаше се от влака за Горна Оряховица. Напълно сериозно мисля обаче, че в изчерпването на абсурда се съдържа и парадоксален шанс за нормализация. Когато всичко бъде редуцирано до откровен абсурд, идва нещо подобно на потрес, на физиологическа реакция на отхвърляне. На гадене за повръщане. В този смисъл съм за широко дясно обединение “без предварителни условия”. Искам да ги видя на сцената.
“Изпуши” ли обществото ни окончателно и може ли да помогне “една цигара” като на полицаите?
Не вярвам на обрат, предизвикан от масово и независимо гражданско действие. Нито ще бъде масово, нито ще бъде спонтанно. На този етап - не.
Иван Костов не пуши - това ли е проблемът му или е зависим от чувство за безгрешност?
Иван Костов е това, което всички виждат, плюс това, което някои знаят. И понякога пуши пури. Прощава на другите, защото е християнин, но не иска прошка, защото е останал с впечатление, че няма за какво. Но в това няма “безгрешност”, а своеобразно изтълкувана честност и, разбира се - професионализъм. Би бил много добър министър-председател, но хората не искат. Не само че не искат, но не искат и да чуят. Пише го в социологическите проучвания.
Как очаквате да ни се отрази икономическата криза - ще стигнем ли до протести тип 1997?
Не вярвам да има масови протести от типа на 1997. А и как да си представим 1997 през 2009? Като шествия от НДК до “Св. Александър Невски” с Борисов, Костов, Софиянски, Бакърджиев, Свинаров и Шулева начело? Със сини ленти на челата? С “Развод ми дай”? С “Ние няма да ви излъжем, ние няма да ви предадем”? С това последното особено! Кой ще кандиса да нарече кауза тази реваншистка фантазия на закъсалите водачи от нещастния ни преход? Борисов ли е алтернативата, при положение че подкрепата за него чезне, преди да се е състоял? А като кмет състоя ли се, че да му поверим държавата? Нямаме ресурс за ново начало, това, което имаме на сцената, са руините на прехода.
Интервюто е публикувано във в. “Стандарт”
