Ето какво получих на ЛС от тоя пич преди малко. Против волята му и без да го питам го пускам тук, понеже е хубаво за някой от вас да го прочетат поне 1000 пъти, за да им уврат главите. Не се подписвам под всяка негова дума, но под начина му на мислене!!!
rkk написа:
Новият син дриймтийм?
Левски е на крачка от групите на УЕФА. И съвсем логично идва място за сравнение между този отбор на Емил Велев и онзи отбор на Мъри Стоилов, който осъществи „сините” мечти. Има ли обаче логика в едно евентуално сравняване на двете селекции? Предлагам ви 6 твърдения, които показват, че е възможно сегашните играчи на Левски да се превърнат в следващия син дриймтийм.
Първо. И отборът на Мъри, и отборът на Велев премина през голям срам преди да започне да играе някакъв футбол. И в двата случая Левски отпадна от отбор, започващ с буквата „Б” (Беверен и БАТЕ Борисов), все от страни също започващи с буквата „Б” (Белгия и Беларус). И двата пъти „сините” загубиха веднъж с нула на един, а другият мач завърши наравно – един на един.
Второ. Треньорите също могат да бъдат съпоставяни. И Велев, и Стоилов са хора, състезавали се дълго в „синия” тим, и двамата обаче не биха могли да се нарекат легенди на отбора, както Георги Аспарухов, Наско Сираков, дори като Георги Иванов – Гонзо. Макар и повлиян именно от Мъри, Емил Велев – Кокала използва същата схема на игра като него, изповядва подобен тип футбол. А това е предпоставка за нови успехи.
Трето. Противниците. Левски на Стоилов тръгна нагоре след срещите си с Публикум от Словения. Левски на Велев има възможност да го направи срещу Жилина от Словакия. Ако се задълбочим лингвистично, то ще добавим, че на словашки Словакия е Словенско. Така че и тук с усмивка можем да установим, че връзката я има. Даже сегашният Левски е с крачка напред поради по-приятния резултат след гостуването в първия мач – един на един срещу нула на един при Станимир Стоилов.
Четвърто. Публиката. Играчите се менят често, напускат сами, биват продадени, биват брутално разкарани, но публиката остава основно една и съща, макар и допълвана постоянно с млади кадри. И остава все така вярна. Същата тази публика, която повярва на Мъри и подкрепи отбора на реванша срещу Публикум, ще го направи и на втори октомври срещу Жилина. 10-15-20 хиляди... Колкото толкова, но сините ще получат необходимата подкрепа. Бъдете сигурни в това.
Пето. Вратарят. Когато трябва Гошо Петков е Китайската стена. Ако за някои отбори вратарят е половин отбор, то за Левски понякога Петков е ¾ отбор, ако не и повече. Ако не ми вярвате, изгледайте пак първото полувреме на мача с Жилина. Гошо извади три сигурни гола, за малко щеше да успее да спаси и спорната дузпа, дадена за словаците. Гошо е основната прилика между „онзи” и този отбор. На пръв поглед дребна, но всъщност изключително важна подробност.
Шесто. Играчите. Колкото и идиотски да звучи на този етап, в сегашния отбор на Левски има хляб. И то не по-малко, отколкото в онзи отбор на Мъри Стоилов и това се вижда от самолет, както би казал един бивш треньор на Левски. Как състезател като Юсеф Рабех се озова с българското първенство нямам никаква идея? Макар и да звучи грубо, шампионат на нивото на нашия не заслужава подобен играч. Качества притежават и Жоазиньо, които той показва в последните мачове, и Сърмов, и Гаджев, че дори и често пренебрегваните Тасевски и Жеан Карлос. Въпросът е по-скоро: кога ще успеят да ги покажат. Защото ако успеят да го направят, новата синя приказка може би няма да се окаже толкова далеч във времето.
Виждам, че си оптимист... Не го пускам това във форума, защото ще е прекалено смешно... Написах го това преди мача и мислех да го пусна по форумите, но това, което се случи, не знам....
_________________
Абревиатурата РПУ може да има хубаво значение - Румен Петков Умря