|
Първанов, за някои от нещата, които казваш съм съгласен, но не можеш да ме убедиш, че този сезон не е тотален провал. Да, ако гледаш мачовете един по един, то за всеки мач можеш резонно да кажеш - лош късмет нещо, малко не достигна, терена, съдията, то Мъри това и си разправя. Ама това важи за един-два мача, като се съберат 6 поредни загуби не може да се говори за лош късмет. Иначе разликата между провалът и успехът никога не е толкова голяма привидно, но всъщност е. Четвъртфинала за УЕФА като почнеш да гледаш мач по мач - за всеки може да кажеш, че сме имали късмет, ама заклевам се, Йовов като я мушна на Марсилия и веднага бех сигурен , че мачът свършва едно на нула, ако да имаше още 30 мин до края. Просто играехме добре, сега играем трагично. Относно другите държави - ми няма какво да се лъжем, епизодично бием некой средняшки отбор, провалите са с пъти повече (а фейнорд беше предния сезон, сега играха с Рен локото). Както казах, в Австрия футболът не е популярна игра отдавна, а ние тука се водим футболна страна уж. Икономиката не е единственото, иначе требваше щатите да са световни всека година. А в БГ зле са не отборите, тоест не играчите като умения, зле е отношението към футбола. Като имат ден и Академик разпиляват Милан, Кривия на юве им счупи кръста и в двата мача. Но няма никакво постояноство. Футболът не се приема като една безкрайна битка, спектакъл за феновете, не - ние сме царе на сметките: тоя кръг нема да се напрягам щот съперника е слаб и ще бия лесно, другия нема да се напрягам, щот гостувам на силен и така или иначе ще ме бие, после третия ще го излъжа с 0:0 с катеначо. Аз и ти сме на стадиона, щото сме безкрайни наивници и си мислим, че днешния мач ще е по-различен, че следващото първенство най-накрая ще се променят нещата, ама много хора спряха да идват щото им писна. Преди двайсет години в А група и за купата на мачовете няма празно място на стадиона, сега ходят по хиляда човека. Левски - лит(*кс-етрополе над 30 години се е играл пред 50 хиляди души, сега са 12-13.
И да, купите са важни, в махалата се играе за спорта, красотата във футбола е битката за победата - ако я няма, остават 11 човека дето си подават една топка безцелно. Много хора спекулират с това, че нас левскарите не ни интересували купите. Първо, това едно време се казваше през комунизма, тъй като тогава бяхме в неравнопоставено отношение спряма чорбата, които най-малкото си почваха сезона с 10 точки преднина заради военните отборчета. Но пък ние им го връщахме за купата! Другото, по-същественото, което се има предвид е, че е по-важно е да дадеш всичко от себе си, да твориш на терена, да се постараеш да създадеш спектакъл за публиката, пък ако си успял да надиграеш съперника, купата е просто добра награда за усилията. Това е истинският смисъл на "не купите са най-важни" - но това можеш да го кажеш за Сашо Костов, Соколов, Гунди, Емо Спасов, или в по-ново време - Илиан Илиев, Гетов, Сираков, Кайзера, Кривия. Вчера ако Рейнджърс дори и да не бяха спечелили купата, феновете им щеха да са доволни, защото стана страхотен мач, в който и двата отбора се бориха яко и очевидно дадоха всичко от себе си, няма как да си недоволен от това, дори и да си загубил.
|
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
.
Дори и да играем слабо, за което аз не съм съгласен, то си плащаш и слабо за слабата продукция. Ние сме некви суперамбицирани да сме най-най-най във всичко в света, но това не значи, че като не се получи /което си е нормална логика/, трябва по пет човека да ходят на мач. Ми така няма да се оправим никога. Аз затова съм горд и щастлив, че посещаемоста ни е толкова голяма все още, въпреки че все още процеса за промяна на мисленето е в начална фаза. Вижда се, че и играчите оценяват това. Да се надяваме, че скоро все повече хора ще отиват на стадиона, за да имат щастието да видят как играе Левски, защото някои хора все още не оценяват щастието, което имат, че живеят толкова близо до любимия отбор. Но с такъв песимизъм, нема да стане, братко, нема...нема да се напълни скоро стадиона...
