Първанов, за някои от нещата, които казваш съм съгласен, но не можеш да ме убедиш, че този сезон не е тотален провал. Да, ако гледаш мачовете един по един, то за всеки мач можеш резонно да кажеш - лош късмет нещо, малко не достигна, терена, съдията, то Мъри това и си разправя. Ама това важи за един-два мача, като се съберат 6 поредни загуби не може да се говори за лош късмет. Иначе разликата между провалът и успехът никога не е толкова голяма привидно, но всъщност е. Четвъртфинала за УЕФА като почнеш да гледаш мач по мач - за всеки може да кажеш, че сме имали късмет, ама заклевам се, Йовов като я мушна на Марсилия и веднага бех сигурен , че мачът свършва едно на нула, ако да имаше още 30 мин до края. Просто играехме добре, сега играем трагично. Относно другите държави - ми няма какво да се лъжем, епизодично бием некой средняшки отбор, провалите са с пъти повече (а фейнорд беше предния сезон, сега играха с Рен локото). Както казах, в Австрия футболът не е популярна игра отдавна, а ние тука се водим футболна страна уж. Икономиката не е единственото, иначе требваше щатите да са световни всека година. А в БГ зле са не отборите, тоест не играчите като умения, зле е отношението към футбола. Като имат ден и Академик разпиляват Милан, Кривия на юве им счупи кръста и в двата мача. Но няма никакво постояноство. Футболът не се приема като една безкрайна битка, спектакъл за феновете, не - ние сме царе на сметките: тоя кръг нема да се напрягам щот съперника е слаб и ще бия лесно, другия нема да се напрягам, щот гостувам на силен и така или иначе ще ме бие, после третия ще го излъжа с 0:0 с катеначо. Аз и ти сме на стадиона, щото сме безкрайни наивници и си мислим, че днешния мач ще е по-различен, че следващото първенство най-накрая ще се променят нещата, ама много хора спряха да идват щото им писна. Преди двайсет години в А група и за купата на мачовете няма празно място на стадиона, сега ходят по хиляда човека. Левски - лит(*кс-етрополе над 30 години се е играл пред 50 хиляди души, сега са 12-13.
И да, купите са важни, в махалата се играе за спорта, красотата във футбола е битката за победата - ако я няма, остават 11 човека дето си подават една топка безцелно. Много хора спекулират с това, че нас левскарите не ни интересували купите. Първо, това едно време се казваше през комунизма, тъй като тогава бяхме в неравнопоставено отношение спряма чорбата, които най-малкото си почваха сезона с 10 точки преднина заради военните отборчета. Но пък ние им го връщахме за купата! Другото, по-същественото, което се има предвид е, че е по-важно е да дадеш всичко от себе си, да твориш на терена, да се постараеш да създадеш спектакъл за публиката, пък ако си успял да надиграеш съперника, купата е просто добра награда за усилията. Това е истинският смисъл на "не купите са най-важни" - но това можеш да го кажеш за Сашо Костов, Соколов, Гунди, Емо Спасов, или в по-ново време - Илиан Илиев, Гетов, Сираков, Кайзера, Кривия. Вчера ако Рейнджърс дори и да не бяха спечелили купата, феновете им щеха да са доволни, защото стана страхотен мач, в който и двата отбора се бориха яко и очевидно дадоха всичко от себе си, няма как да си недоволен от това, дори и да си загубил.
|