Една статия която показва каква огромна роля играе ШЛ в съвременния футбол, и колко важно е да използваш "момента". Същият този "момент", който аз и още няколко от тук го обяснявахме надълго и широко миналото лято, как като завъртиш един път колелото, после никой не може да те спре, ако ти самият не се издъниш.
Цитат:
Континентът на немощните гиганти
Шампионската лига ражда тимове като Олимпиакос - неудържими на домашната сцена, отчайващо слаби в Европа
Мартин Самюъл
"Таймс"
По всеобщо мнение Олимпиакос е най-слабият отбор, класирал се някога за 1/8 финалите на Шампионската лига. Да, никой не можеше да предположи, че шеговитите прогнози Барнзли да затрудни Челси повече от гръцкия тим, ще се окажат реалност. При все това унизителното отпадане на лондончани срещу втородивизионния отбор на "Оукуел" в събота подчерта недостатъците на един съперник, който е неудържим в собственото си първенство, но в същото време беше срамно слаб на "Стамфорд Бридж".
Управниците на европейския футбол би трябвало да са притеснени от факта, че Олимпиакос стана 10 пъти шампион на Гърция в последните 11 сезона. В момента червено-белите са само на точка от Панатинайкос, така че спокойно могат отново да спечелят титлата, след като отпадна допълнителният им ангажимент в Европа. В Англия си мислим, че съотношението на силите в нашата Висша лига е твърде неравностойно, защото само четири отбора имат потенциала да станат шампиони. Но в действителност ние се отърваваме леко.
Вследствие на влиянието на лъскавия турнир на УЕФА икономическата ситуация на Стария континент започва все повече да наподобява избори в СССР по времето на Сталин. В много европейски страни, където квотите за участие в Шампионската лига са само за един или два тима, богатството на турнира е създало суперклубове монополисти
Въпросните отбори са толкова мощни, че с участието си обезсмислят вътрешните си първенства.
Нещо повече, ситуацията е напът да се влоши. Скоро президентът на УЕФА Мишел Платини ще въведе своите реформи, които ще осигурят пет допълнителни места на отбори от 40-те най-слабо представящи се страни в евротурнирите. На пръв поглед изглежда, че това е благородна, егалитарна идея, защото така съкровищата на Шампионската лига би трябвало да се разпределят по-равномерно из Стария континент, което би намалило крещящата неравнопоставеност във футболното общество. В действителност обаче ходът на Платини може да се окаже най-разрушителният взрив в историята на вътрешните първенства на някои страни.
В гръцкия футбол е нормално един отбор да спечели титлата два или три пъти поред. От 1953 г. до днес титлата е била защитена 28 пъти, а за същия период в Англия само 11 пъти шампионът е успявал да повтори успеха си година по-късно (пет от случаите са след създаването на Висшата лига през 1992 г). Така че по принцип не е нещо ново един гръцки тим да наложи надмощие за определен период от време. Промяната обаче е свързана с дълготрайността на въпросното явление. АЕК (Атина) става шампион три пъти между 1992 и 1994 г., Олимпиакос печели 4 поредни титли от 1980 до 1983. Панатинайкос става шампион пет пъти за 6 години между 1960 и 1965. Настоящата серия на Олимпиакос обаче е без прецедент. От 1997 до 2003 червено-белите стават шампиони 7 пъти поред, след което добавят още три последователни титли от 2005 до 2007. Мъртвата хватка на клуба от Пирея съвпада във времето с момента, в който Шампионската лига се превърна в най-важния фактор в европейския футбол. Олимпиакос без съмнение бе напът да изживее един от характерните за Гърция периоди на превъзходство, когато удари неестествено големия джакпот. Така клубът получи непреодолимо предимство. Единственият начин Олимпиакос да загуби надмощието си е изключително слабо управление или лошо решение на клубното ръководство (например да бъде уволнен треньорът по средата на сезона, което шефовете на клуба направиха в понеделник). По същия начин само изключително слабо представяне на Манчестър Юнайтед, Арсенал, Челси или Ливърпул би могло да извади един от големите английски тимове извън челната четворка на Висшата лига.
А представете си, ако приходите от Шампионската лига се разделят не между четири, а между два тима или направо влизат в касата на един единствен клуб. В такъв случай надпреварата на вътрешната сцена просто приключва. Точно до това ще доведе новата схема на Платини.
Французинът притежава огромна власт, но не я упражнява достатъчно отговорно
Учените, започнали да експериментират с делението на атома, вероятно също са се надявали, че ще създадат сила, която да служи за доброто на човечеството.
Нека представим нещата по следния начин. Ако в едно първенство всички клубове разполагат с 5 милиона паунда, а някои - с 10 милиона паунда, това не е сериозен проблем. Но ако никой не получава нищо с изключение на един клуб, чиито приходи са 5 млн. паунда, това може да бъде пагубно. Именно това рискува да направи Платини с въвеждането на огромни бонуси от лигата за бедните европейски първенства. Неговият проект е еквивалент на лотария, която може да облагодетелства само един клуб в дадена страна. Така съответните първенства не стават по-богати, а се създават суперклубове без конкуренция.
Тенденцията вече се забелязва в някои европейски страни. В Холандия например ПСВ Айндховен е напът да стане шампион за четвърта поредна година. Така тимът би изравнил рекорда си от периода 1986-1989, когато бе воден от Гуус Хидинк. Но ПСВ на Хидинк бе сред най-добрите европейски тимове и спечели КЕШ през 1988 г. Този сезон ПСВ не успя да излезе от групите на Шампионската лига, но постъпленията от участията в турнира правят отбора твърде силен за съперниците му в Холандия.
Това, което парите от Шампионската лига причиняват на европейския футбол, е сходно с влиянието на интересите на Запада върху ситуацията в Ирак. Страната рядко е имала късмета да бъде управлявана добре, но хората винаги са намирали начин да се отърват от лошото управление, поне преди на власт да дойде бруталният Садам Хюсеин. Подкрепата на Запада направи Хюсеин толкова мощен, че иракчаните се оказаха безпомощни. Плановете на Платини да предостави богатство на определени клубове в малките първенства на Европа следват същия шаблон.
Подобно на покровителя си Сеп Блатер Платини е политик в сърцето си и не предлага мерки, които действително биха могли да решат проблемите в европейския футбол. Причината е, че в такъв случай водещите клубове ще се разбунтуват и може да застрашат поста на Платини. Французинът търси компромиси, но освен ако не насочи усилия към по-равномерно разпределение на приходите в границите на всяка страна поотделно
вместо да замерва с торба пари един единствен облагодателстван клуб, действията му ще донесат повече вреда, отколкото полза.
Представете си македонският Работнички внезапно да получи 20 милиона паунда. Платини смята, че парите ще достигнат до останалите тимове в страната посредством трансферния пазар. Може би точно така ще стане, но това само ще направи облагодетелствания клуб по-силен. Парите на Челси и Манчестър Юнайтед също стигат до други отбори във Висшата лига, но каква е ползата, щом така малките тимове губят най-добрите си футболисти?
Така или иначе представянето на Олимпиакос при загубата 0:3 на "Стамфорд Бридж" би трябвало да е сериозно предупреждение за това колко е опасно един тим дълго време да се радва на привилегии и как в крайна сметка процесът поражда посредственост.
Платини е напът да създаде цял континент от отбори като Олимпиакос. Немощни яки момчета. Големи, силни слабаци. Ако се разровим под повърхността, ще се окаже, че всичките са по-зле от Барнзли.