Незнам дали тука е местото,ама го пускам....
ЛАКОМ ГЪЗ КРЪВ ПИКАЕ
Не съм получавал заплата от три месеца, мисля за връщане в България, признава нападателят на Насионал
Георги Чиликов втори сезон играе в португалския Насионал, но така и не се наложи в титулярния състав. Ден след като влезе резерва при загубата от Бенфика (0:2) бургазлията говори с удоволствие пред "Топспорт".
- Жоре, как премина срещата с Бенфика?
- Загубихме с 0:2, но така и се очакваше. Вкараха ни два гола, ние се бранехме през целия мач. Аз влязох към края, но нямах голови положение. Не ми харесва този стил на игра, защото топката рядко достига в предни позиции. Срещу Бенфика отново бях резерва, треньорът ме пусна, колкото да замаже положението. Играхме защитно и поради факта, че съперникът бе с класи над нас.
- А като цяло футболът в Португалия на високо ниво ли е?
- Смея да твърдя, че тук се играе най-тежкия футбол. Всички отбори залагат на защитните схеми и поради тази причина португалското първенство е много слабо по резултатност. Тук се играе твърдо, на ръба на грубостта. За нападателите е много трудно. Как попаднах в този отбор, се чудя? Добре, че са Бенфика, Порто и Спортинг. Трите гранда значително покачват класата на първенството и са много добре във финансово отношение. Те си позволяват да правят гръмки трансфери, привличат бразилци. А аз попаднах в аматьорски клуб. Финансово положението е много тежко. От 3 месеца не съм получавал заплата.
- Защо не ви плащат?
- И аз не мога да си обясня политиката на клуба. В момента строят стадион за над 20 млн. евро, а нас ни държат без заплати. Тук дори и премии не получаваме. В началото, като дойдох, вземах колкото в Левски. Парите все пак не са най-важното. Целта ми бе да дойда тук, да играя една година и ако може, да премина в по-класен отбор. В Португалия вземам малко, но се оправям някак си. Сам си плащам квартирата, която аз си осигурих. От клуба и за това не ми подадоха ръка.
Също сам си купих кола, след като дойдох в Португалия. Дадох един чувал с пари за нея. Мисля, че мястото ми не е тук, но не знам какво ще стане в бъдеще. Имам договор за още две години.
- Ще го изпълниш ли?
- Едва ли. Не ми е тук мястото. Не ми допада играта на контраатаки, на които треньорът залага при гостуванията. В подготовката се представих отлично - вкарах 8 гола в 8 мача, започнах добре и в първенството, но напоследък рядко играя. Това се дължи до някаква степен и на двете контузии, които ме сполетяха през есента. Неприятното бе, че нямаме и доктор, който да ми помогне. Появи се по едно време, прегледа ме, а после 1 месец го няма. Ходя по болниците да го търся, за да ме прегледа и да ми каже дали мога да играя. Той ми каза, че съм добре, и аз на моя глава влязох в една тренировка, в която отново се контузих. Все неприятности...
- Съжаляваш ли, че отиде в Португалия?
- Не, защо да съжалявам. Бях длъжен да опитам, но ни най-малко не съм предполагал, че ще е толкова зле в Насионал. Иначе тук три отбора играят в Шампионска лига, три в УЕФА, нивото е много по-високо отколкото в България. На мачовете на грандовете ходят по 50-60 хиляди зрители, което е смайващо. В Насионал обаче положението не е много розово. Тук дори теренът за тренировки е ужасен! Не мога да ви изпратя снимка, за да видите, че е като тези от селските групи в България. Напоследък не си давам зор и в тренировките, което се случва за пръв път в живота ми. Самият аз не мога да се позная. Играя без желание. Като знам, че няма нищо насреща, за какво да си давам зор?! Отдал съм се на почивка. Не мога да си обясня защо ни предоставят такива мизерни условия, при положение че в отбора има толкова добри играчи и можем да постигнем нещо по-значимо. Дори с шефовете не мога да се видя, камо ли да говоря с тях. Та аз дори с треньора само веднъж съм оставал на четири очи, и то едва за 5 минути!
- Иначе кой ти е най-големият приятел в отбора?
- Има един защитник, с когото се разбирам много добре. Рикардо се казва и е женен за българка от София и с тях се виждам често. Вратарят Иларио също ми е приятел. Доскоро беше тук, но премина в Челси. Много добре се разбирах с него. Всички са ми приятели тук, но бразилците са по-особени и с тях рядко контактувам.
- Други български семейства няма ли край теб?
- Не бих казал, че семейството ми е в един затворен кръг, няма българи тук. Рядко се прибираме и в България, на 7-8 месеца веднъж. Идвах си през лятото, ще сторя същото сигурно отново чак през лятото.
- Тогава за постоянно ли ще си дойдеш?
- Не се знае. (Смее се.)
- А има ли вариант да заиграеш в някой от родните грандове?
- В България не са само Левски и лит(*кс-етрополе. Вижте Бургас например, дори и Ловеч. За родния ми клуб винаги ще говоря с добро. В Бургас условията са отлични, отборът е с амбиции. Аз имам още две години договор с португалците, но не ми се иска да го изпълня. Не проявявам големи претенции къде ще играя, важното е да се махна оттук. Готов съм всичко да направя, за да напусна Насионал. На този етап много неща ме спират да се върна в България, но не е изключен и този вариант. През лятото бях пред трансфер в Далиен, където е Зоран Янкович. С единия крак бях в Китай, но нещата не се получиха, защото, ако Далиен се бяха класирали в азиатската Шампионска лига, щяха да привлекат няколко чужденци, като единият от тях щях да съм аз може би. Няма смисъл да стоя в Португалия, след като не играя и организацията е на толкова ниско ниво. Бях готов да се махна от Насионал още през 2006 г. Не съм предполагал, че ще се сблъскам с тези условия. Тук играя за слава и за жълти стотинки! С моите качества не мисля, че трябва да вземам толкова малко или пък, както е в момента, изобщо да не получавам нищо.
- А как изхранваш семейството си?
- Оправяме се. Сега единият ми син тръгна на училище. Павлин е на 6 годинки, а малкият Михаел - на 2.
- Как преминава свободното ти време в Мадейра?
- Тук е прекрасно. Островът е с население 300 000. Отвсякъде си заобиколен от растителност, зеленина, палми. Уникално е. Има много шопинг центрове, но все пак това не ме успокоява, защото не съм дошъл тук, за да се забавлявам. Искам да играя футбол.
- Няма как да не те попитам за националния отбор. Ти като че ли спадаш в графата "забравени от Стоичков". Как ще коментираш това?
- Ни най-малко не искам да коментирам случващото се в националния. Не искам да падам на нивото на някои футболисти, които за щяло и нещяло си дават мнението. Писна ми да чета как знайни и незнайни футболисти се изказват, че Стоичков не ги викал. Аз съм интелигентен човек и не искам да питам Ицо защо не ме вика. Не мога да проумея как някои футболисти, които не са на нивото да играят в националния отбор, си дават мнението, а с играта си не показват нищо. Представят се почти невзрачно в срещите, а иначе на приказки са много силни.
- Имаме ли шансове да се класираме на европейското?
- Трудно е да се каже, много е относително. Трябва да имаме и късмет, защото понякога и при добра игра не се получават нещата. Аз уважавам Ицо и вярвам, че той ще направи всичко възможно да се класираме. Опитен е и се е сблъсквал с много неща, така че знае накъде е тръгнал. Стоичков се радва и на отличен треньорски екип.
- Ти отписал ли си националния отбор?
- Не, и дума да не става. В момента в националния има много добри нападатели, аз знам, че не ми е там мястото. Иначе мисля, че имам качества да играя за България, но реалността в момента е друга.
Аз обикновенно като почвам работа...не ми дават кола,апартамент и прочие...кур за тебе ЖОРО
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
