Многоуважаеми колеги, експерти и олигарси, драги братя и сестри, предварително се извинявам, ако накърня, засегна или нараня нечии чувства със следващите си редове. Благодаря за разбирането. Предварително пожелавам лека, стремителна и превъзходна вечер на всички.
Така... Мина време и дните до първият ни официален мач падат един по един, като лист от календара.
За да бъдем точни ще кажем и датата, на която Левски ще изигирае първият си официален мач - 11.07. Една бърза проверка в календара, показва, че това е точно след 12 дена. Същият този мач, няма да е от нашата любима лайняна лига, без, която вече не можем, а от бедняшката Лига Европа, която през последните години осмисля безполезните сезони в лайняната ни лига на много клубове, включително и нашия. Един вид предаваме огромно значение на това и дет' се вика - живеем за тези 2/4 мача в годината.
След тези, мисля доста важни уточнения, нека преминем към следващите. Въведох определение за политиката ни в момента, което е простичко и се простира до чутовната бройка от 6 думи, а именно - Една крачка напред, две крачки назад. Това е ситуацията и към днешна дата.
Нека първо да обърнем внимание на крачката напред, която се изразява в две неща - приключването на една малоумна практика да сменяме треньор през 3 месеца и да се чудим защо не става нищо и запазването на по-голямата част от отбора от предната година. За буквалистите ще отбележа, че едната крачка напред се изразява в две неща, но същото ще се отнася и за двете крачки назад и няма да се изчерпат само с две неща. Мерси.
След като направихме и това много важно уточнение, нека да преминем към двете ни крачки назад. Започваме от изпращането на един, колкото и да не искат да си признаят някои - важен играч за нас и още един, който в стремежа си да бъда обективен, също се приема за важен, предвид някои личностни качества и показано на терена през изминалите месеци. На тяхно място не изглежда, като да се подсилихме особено. Второ - отбора ни предната година показа качества, както и показа, че повечето ни играчи биха били чудесни резерви в един истински силен и готов отбор, към какъвто се стремим. Достигнахме до заключение, че на вратата сме зле и задължително ни трябва нов и добър вратар и че в нападение не сме много по-добре, след като централен защитник ни беше голмайстор. Нападател не дойде и сякаш няма и да дойде. Вратар дойде, но не можем да го видим дали става или не, а първият ни мач е след - да припомним - 12 дена. Многоуважаемият г-н Божидар продължава да пази гордо нашата рамка и нещата ме избиват леко на агресия вече. Отред няма кой да я вкара, а отзад няма кой да я пази да не влиза тая топка. Изказаха се мнения, че човекО още не си е разопаковал багажа, дет' се казва и за това не е играл в първата велика проверка в Пазарджик. Минават и някакви други и не е като да имаме 3 месеца до първия мач, но да видим... има време (12 дена).

Трето - след колебливата трансферна политика идва също толкова колебливата сага с "Месията", който щеше да ни оправи футбола. Да изрине всичко и да ни направи богове до 10 години. Очевидно се е търсел СТД, което е ок, предив, че треньора, който запазихме си каза, че не иска да избира играчи, а само да дава показатели по които да се избират тези играчи. След като първият ни отказа, би следвало да се насочим към втория, а често пъти като за нашите условия и 10-я избор.

По всичко изглежда, че такъв човек би дошъл "в движение", макар че отново ще отбележа факта, че до първият ни мач има време още. (12 дена) Четвърто - чичо ни Спас, който разбрахме, че говори добре пред камери и диктофони, с правилна дикция и правилно построени изречения не дава вид на човек, който иска да промени нещата истински. За справка може да погледнем от първия му ден до тук, изключително колебливите му и нелогични действия. Но все пак той е "музата" за това определение на ситуацията при нас от шест думи - Една крачка напред, две крачки назад.
Като цяло имаме прекрасен резервен отбор с няколко титуляра в него, но ги нямаме истинските титуляри, а точно 2 месеца след 11.07 ще се плескаме по челата как не може да се мерим с лудогорбахче и колко сме далече от тях.
Много е правилна приказката, че с пръдня, боя не става.
Школата ни продължава да е абослютно безмислено звено, което просто поглъща някакви пари, които може да се дават няколко години за, например:
- модернизиране на базата (стадион + прилежащите съоражения и сгради към него)
- подобряване на маркетинговия отдел в клуба и да се промени мотото - пара нема, направи/те там нещо.
- привличане на играчи с по-високи условия, което би следвало да повиши и качеството в отбора, предвид, че и качествата им биха били по-добри, след като не са свободни агенти или 6 човека струват, колкото 1 играч на тези, които уж гоним и си мислим, че ще стигнем скоро.
- по-бързо погасяване на задълженията ни
Която и точка от тези да се избере, ще е в пъти по-полезна от сегашната ситуация.
Мога да напиша още неща, но нали на никой не му дреме и мисля, че първоначалния ми порив за някакво обобщение на ситуацита до тук ми отмина, така че който е стигнал до тук, да се върне на първите няколко реда и да си припомни старта. Мерси.
