Боби борисов ми е любимият коментатор, сега е написал и много вярна статия за 7 дни спирт. Прочетете я!
Цитат:
Съвършенството в спорта
27 декември 2013 13:36
Автор: Борислав Борисов Фотограф: Десислава Комарова
Да бъдеш слаб не е лошо. Проблемът е, ако не опитваш да станеш по-добър
След като онзи човек с бялата брада не ми изпълни желанията от миналата Коледа, сега се чудя има ли изобщо смисъл да си пожелавам отново нещо. Писмо няма да му пиша със сигурност, защото си е хабене на хартия. Децата ми вече му пратиха, а по всичко изглежда, че май и на тях няма да им изпълни всичките 10 желания тази година, а само половината. Така че мое писмо едва ли ще е на място. Но това няма да ми попречи да си пожелая по нещо.
Любимият отбор
Любимият ми отбор да спечели всичко. Това винаги е първото и основно желание на всеки футболен фен. Аз не правя изключение. Знам, че много мъже не си го признават, но това обичайно е около върха на техните мечти, когато вдигат наздравици около дванайсетия час. Е, и аз не правя изключение. От друга страна, не е много реалистично да очакваме да се спечели всичко, така че въпросът е какво е успех и как се постига. Да си призная, с годините мнението ми се промени. Първоначално всичко беше купи, титли, победи. Нетърпението на младостта е нещо нормално и е съвсем естествено да се пренесе и върху футбола. С времето обаче човек осъзнава, че има и още нещо много сладко – да изживееш усещането за достигането на върха.
Имаше момент, когато любимият ми отбор изглеждаше, а и в известна степен бе непобедим. Някъде по това време осъзнах, че ми се иска отново да изживея пътя на възхода. Беше ми се случвало два пъти – един път в края на 80-те години, когато се запалих по моя клуб и той не бе ставал шампион 18 години. А после през 90-те, когато бе следващият приличащ на ренесанс момент. И сега съставът е призван да измине дългия път към върха. Все някога ще стигне до това място отново. И аз си признавам, че не съм от онези, които искат той да се задържи там завинаги. Защото е скучно и монотонно. Това е едната страна на спорта. Аз вече обичам този път към върха повече, отколкото самия триумф. Защото един привърженик показва истинското си отношение към отбора точно когато е трудно и дори непоносимо. Тогава не обръщаш гръб, а те боли заедно с този състав, но това не те спира, защото ти си до своя отбор. Заедно сте, когато всички други не вярват, ти го правиш. И в един момент нещата се оправят, идват успехи. Тогава вече всички са щастливи. Но това не е моментът на един истински привърженик. Това са миговете на масите.
Така че аз не мога да избера какво точно искам – да видя триумфа или да направя поредната крачка към върха. Може би все пак купите са от значение, но нищо не може да се сравни с онова усещане, когато вътрешно в себе си започваш да вярваш, че отборът ти е вече добър. Другите не го забелязват още, но ти пускаш тънка усмивка, защото знаеш за любимия си отбор нещо, което още другите не виждат. Е, моето пожелание за Дядо Коледа би било да имам този миг още поне веднъж. А ми се струва, че всеки привърженик на играта и на който и да е футболен отбор, би искал същото.
Левски и лит(*кс-етрополе
Когато годината завършва с вечното дерби на България, няма начин то да не е център на внимание. В България почти всички хора са от лит(*кс-етрополе или Левски. През годините съм слушал феновете да казват, че са от друг тим, но задължително имаха мнение кой от тези двата тима харесват повече. Сега обаче те изиграха ужасни два мача в турнира за Купата на България, в които за 210 минути не си вкараха гол. Да, не беше много приятно за гледане, положения не липсваха, макар да бяха по-малко от очакваното от мен.
Но за първи път, гледайки известна част от втория мач, се сетих за описаното по-горе фенско изживяване. Има едно нещо, на което привържениците на Левски и лит(*кс-етрополе трябва да се отдадат напълно – на предизвикателството да не са на върха. Защото това е нещо истинско. Години наред те са възприемали второто място като провал за сезона. Сега вече е различно. Лудогорец е пред тях, като потенциал и условия за работа Ботев Пловдив и вероятно Литекс също са много по-добре организирани. Да си слаб към момента, има и своето предизвикателство. Като малко дете и аз бях яростен привърженик на един от двата клуба. Помня добре 1985 година и началото на следващия сезон със Средец и Витоша. Мачът между двата отбора на „Народна армия” беше пред пълен стадион и завърши с победа на сините. Но истината е, че тогава започна нещо ново. И беше страшно вълнуващо. Сега червени и сини имат възможност да изживеят това усещане отново. И да го запазят, защото в един момент ще стигнат до върха. И тогава ценното ще е пътят да е изживян от крайно ниска точка до върха. Това ще е истината и тогава триумфът ще е огромен. Просто няма нищо лошо да имаш проблеми.
Футболист на годината
И в логиката на този текст идеално се вписва Иван Иванов – избран сега за футболист номер 1 на страната. Помня момчето от лит(*кс-етрополе. Позволявал съм си да пиша доста критики към него, дори да използвам името му като нарицателно в дадени моменти. Но момчето мина през Локомотив Пловдив, после пак се върна в лит(*кс-етрополе, беше в Русия, в Сърбия, а сега е в Швейцария. Но играейки в националния отбор, ми обърна представите за защитниците в България. Той умее да изнася топката с лекотата на полузащитниците. Изглежда на моменти бавен. Капитанът на Челси Джон Тери е пример за добър философ, но той каза нещо, което винаги ще остане в съзнанието ми – „защитникът бяга последните 10 метра към вратата си главно с главата”. Като се замислиш, голяма глупост. Но всъщност е страшно вярно, защото бранителят не просто трябва да се върне през вратата си, но и да заеме правилната позиция. В световния футбол има доста хора, които го правят, и смея да твърдя, че Иван е един от тях.
Но и неговата съдба е минала през онази ниска точка, в която е изглеждала разрушена само за да се възроди и сега да стигне една от върховите си точки. Момчето посвети наградата на майка си, която го е напуснала. В един момент осъзнаваш, че мъжът е надделял над онова момче, което вършеше глупости преди години. Сякаш наградата дойде в най-правилния момент. И виждаш, че пътят си е заслужавал. Е, аз мога само да съжалявам, че не съм бил сред вярващите в неговия прогрес. Сега бих ги поздравил, защото те са изживели един триумф, който не е никак лесен, но много, много сладък.
Същността на спорта
Завършвайки годината, човек се обръща назад. А аз винаги ще обичам спорта, защото го смятам за нещо изключително. Но неговата същност е да осъзнаваш, че има няколко важни елемента. Един от тях е да бъдеш слаб. Камерите, прожекторите и публиката обръщат внимание на победителите. Да, те го заслужават. Но хубавото на спорта е, че за да се получи нещо велико, трябва да има и победени. И ако те са способни да търсят прогреса и да го постигнат, това прави игрите съвършени. Да бъдеш слаб, не е лошо. Напротив! Проблемът е, ако не опитваш да станеш по-добър.
» Източник: в. "7 дни спорт"
_________________
Росен написа:
Кому са нужни чудеса? Самият факт, че ние сме фенове на Левски от пето поколение е чудо.
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
