forum.levski.com

Малко след като се роди дИтето ни отсвири. Последно помня, че беше с аватар на Академик (Сф)

Тцъ, на Сгант Паули Вярно липсва доста Да няма кой да се заяде с женската част или с привържениците на Лостов

Бойко Борисов разказа за раздялата с Цветелина Бориславова

Премиерът Бойко Борисов споделя, че в момента няма първа дама и това не му пречи.
„Има една госпожица, която ми е по-близка, но ако я обявя, ще я разкостят. Когато приключа с държавната работа, ще се оженя и ще си я прибера”, категоричен е Бойко Борисов в сензационно интервю за сп. LOVEstyle.

Той разкрива и истинската причина за раздялата с Цветелина Бориславова. „Тя е класа, но аз бях инициаторът да прекратим връзката си. Щом искаш да правиш бизнес и да се развиваш, нямаме шанс. С мен може да живее само някоя, която да седи в кухнята и да не излиза. И такава няма, защото не харесвам такива жени.”

Премиерът разкрива, че дъщеря му иска да живее в България, да работи, да си намери човек, с когото да се cъбере, но той не й разрешава. „Беше си дошла от САЩ и дори си намерила работа при Дянков. Не ми казали. Като разбрах, работният й стаж трая няколко часа”, казва Борисов.

„Утрински весник”, Македония: Берлинска стена на Деве баир
27 юни 2012 | 12:01 | Утрински весник
Начало / Мнение
„23 години след падането на желязната завеса една Берлинска стена на предразсъдъци и стереотипи все още стои в София, но и в Скопие”. Това пише днес македонският анализатор Люпчо Поповски в авторски текст, публикуван в ”Утрински весник”.
„Понякога е необяснимо как все още може да се чуят патерналистки послания от София за заблудените деца, които живеят в македонската държава и на които 60 години им били мити мозъците със сръбски сапун, за да станат отделна нация.
Тук пък все още се мисли на българите като на наши по-бедни братовчеди. Това го мислят даже и онези хиляди хора, които всяка зима се настаняват в луксозните хотели в Банско или Сандански. Стереотипите за по-малко стойностните съседи, които хиляда години сме си смесвали историята и днес – България стана член на ЕС и НАТО, но ако се питаме ние те не заслужават пропуска за напредък”, пише Поповски. „Жалко е, че тези стереотипи доминират в отношенията между двете държави и двата народа. За нас е чудно, даже и претенциозно, когато в София се организират кръгли маси, на които се дебатира пътят, по който върви Македония (както онази в петък) и сме подготвени това да го сложим в графа намеса във вътрешните работи. Тук няма да намерите нито една информация, че подобни форуми се правят всяка година за всички съседи на България и че това е част от българското разбиране за развитието на балканските страни. Ако малко се позамислим ще видим, че в Скопие не се е организирал нито един дебат за пътеките, по които вървят Гърция и България. С това, че сме обсебени от самите себе си, с нашите страхове, лъжливи или истински митове, забравихме за съседите.
В София като че ли не могат да се примирят с факта, че от 1944 г. съществува държава Македония, в която народът изцяло е изградил националното си съзнание. Затова изглежда парадоксално, че мъдри хора в София, като историци и академици, горчиво въздишат, твърдейки, че ние, от тази страна на „Деве баир” крадем история. Един наш анализатор, добър познавач на българската реалност, заявява, че този патернализъм върху „заблудените деца” е в съзвучие със стереотипите, които с векове е инсталиран в България – че македонците са българи с арийска кръв, че това са най-храбрите на българските земи, но под влияние на Белград и с езика като основа се е създало национално самосъзнание на македонците.
Битката с предразсъдъците и стереотипите е като битка с вятърните мелници. Когато в общинския съвет на Скопие се променяха имената на улиците, няколкостотин души отвън викаха „Българи, Българи!”. Това не означава, че тези в залата, които гласуваха, бяха инструктирани от София, но това изцяло разкрива недоверието, което съществува от тази страна на границата. Петдесет години, подпомогнати от идеологическата представа, тук се говореше за българите като за бедни хора, заробени в един режим, които едвам чакат да ти дойдат на гости. Какво знаехме тогава за българската култура, изкуство, за българския филм, архитектура, наследство, за езика. Нищо – както не знаем и сега,. Като че ли никога не сме делили историята.
Оттатък „Деве баир” говорят за излъгани бащи, за Македония като най-романтичната част на българската история. Ще говорят за възможното бъдещо име на нашата държава (като премиера) за жълти картони, но няма да се опитат да построят по-широки магистрали за по-добро разбиране между двата народа. България и Македония никога не били по-далеч една от друга в последните 20 години. Време е за студени глави и разговор на искрени съседи”, пише авторът.

Държавните и правителствените ръководители на 12-те държави от Организацията Черноморско икономическо сътрудничество (ОЧИС), които участват в 20-тата юбилейна среща на върха в Истанбул, приеха заключителен документ, в който се очертават основните насоки на сътрудничество през следващото десетилетие.

При обсъждането на документа Азербайджан и Армения влязоха в спор заради териториалните и политическите проблеми между двете страни, което затрудни приемането на декларацията.

Намесил се българският премиер Бойко Борисов. Той изразил позиция, благодарение на която в окончателния текст на документа са били изчистени политическите проблеми и тя е била приета.

Турският президент Абдуллах Гюл е изказал благодарност на Бойко Борисов.

Това е шокиращо, потресаващо, бездуменно

от 1944 г. съществува държава Македония, в която народът изцяло е изградил националното си съзнание.

Проблемът, обаче е, че когато става въпрос за изграждане на национална идеология, съотетните кубтурно-информационни пропаганди мероприятия, няма никакво значение историческата истина или установяването на факти. Щом има хора, които се мислят за македонци, то вече същшествува и съответната нация. И колкото и да им привеждаме доводи и без значение, колко истина има в тях) те няма да ги приемат. НАистина е хубаво да се отвръща на пропагандата на някакво държавно ниво, но няма да се получи нищо по-различно от надвикване. Аз не мога да въздействам на позията на някой българин, която смятам за невярна - каквоостава за човек, който при това е изграден под въздействието на друга национална история и идеология... Това, сопред мен, ще е работа без никакъв реален ефект...
веднъж създадена нацията има много силни съпротивителни сили, пък и по същество това е въпрос на вяра, а не на разум.
Едно от същестевните неща, според мен, е че "националното самосъзнание" и всички присъщи му характеристики, не е метафизично (т.е., не съществуват извън историчесикя процес, а са негов продукт). В този смисъл, то се създава и спрямо състоянието преди да бъде създадено, разбира се, винаги изглежда изкуствено. Но това важи за всяко подобно съзнание. В момента, в който има някаква форма на социална организация, отделен език и достатъчно много хора в тази държава се смятат за цленове на съответната нация, то можем да смятаме, че тази нация е в процес на създаване и ако процесът продължи достатъчно дълго тя вече ще е факт. Това съвсем не важи само за Македония и съответната македонска нация - по подобен начин са създадени много нации и много са можели да се създадат, но не се е случило.
Само едно примерче - ако, да речем, се бе случило така след Френско-Пруската война, че Елзас и Лотарингия са били създадени като самостоятелни държави (като Люксембург, Белгия и други), то можем да бъдем сигурни, че сега щеше да има нация на елзасци и лотарингци.
Доколкото нацията е "въобразена общност", тя има всички основания чисто ментално да определи сама за себе си дали говори отделен език или не, въпрос на самоопределение е.
Напълно съм съгласен с Хана. Най-малкото никой няма право да определя за един народ, държава, нация или език дали имат право на съществуване или не.

Вижте, едва ли някой сериозно ще тръгне да отрича, че в Македония и Одринска Тракия основната част на населението е била с българско национално самосъзнание в периода от Освобождението до (ориентировъчно) ПСВ. Разбира се, там са живели представители и на много други етнически групи, а далеч не само такива, самоопределящи се като българи.
Но оттогава се случват твърде много събития, а както отбелязах по-долу, самооперделението не се предава по генетичен път, а чрез възпитание, език и обучение. Което означава, че при промяна на тези характеристики в достатъчно масов мащаб е напълно възможно то да бъде променено и съответно да се отклони или към друго национално самосъзнание или да се създаде ново такова (все пак нациите се създават, това донякъде важи и за етносите). Първото е по-трудно, но е възможно, пример за това е Северна Добруджа. Второто е значително по-лесно и се случва както при отделяне на смес от няколко етноса в самостоятелна територия (примери за това има много - да речем, Молдова, Белгия и т.н.), така и при съответните насилствени дйствия.
В Македония, според мен, имаме смес от двете - силно изразена асимилативна политика, която на практика променя напълно обучението и в някаква степен възпиретанието, така че вече да се множи не себеосъзнаването като българи, а като македонци. Допълнително за този процес спомага фактът, че Македония е отделена от България, в резултат на това историческата съдба се различава. Отделеността спомага и за увеличаване на езиковите разлики, което помага един български диалект да се отдели и самоосъзнае като отделен език.
Трябва да имаме предивд, че всички тези процеси вече са се случили и резултатът и ме налице - повечето македонци са именно македонци, а не българи. Естествено, има и такива, които се себеосъзнават като българи, но те не са мнозинство (лично аз предполагам, че не са повече от 5%). От друга страна, ако България влезе в ЕС наистина ще има досаттъчно много, които биха се определели и като българи, но това ще е по икономически причини (или дори по администартивно-бюрократични), а не в резултат на порменено самосъзнание.
Независимо как е създадена (а на паркитка всяка нация се гарди върху митове) македонската нация е факт, котйо не може да се премахне само с посочването на измисления характер на нацията. От моменат, в който има достатъчно много хора, които се мислят за македонци то нацията им придобива самостоятелен живот.
Естествено е, че тя ще се развива на базата на отричане на тази нация, която етнически (езиково и културно) й е най-близка, винаги процесите протичат така в подобни случаи.

Единстевното, което е от значение при митовете е дали се вярва в тях или не, а не как точно е постигната тази вяра. Пак да повторя в темата - не съм се занимавал специално, но колкото пъти съм срещал македонци, съвсем определено те се смятаха именно за македонци, а не за българи. При това, съм ги срещал в България, т.е., едва ли някой ги е заплашвал с нещо. Но това, което е по-същсествено в този случай е:

1. има държава Македония и очевидно докато тя продължава да същестувва тя няма да бъде част от България и едва ли населението й ще е съставено от българи.

2. България официално е признала съществуването на държавата Македония, което също така означава, че всякакви въпроси за това има ли македонска нация или не са останали в миналото.

А що се отнася до историческите митове, абсолютно всяка национална история изобилства от тях. Някъде са повече, където нацията е по-млада и твърде близка до друга (поради което спорят за едно и също историческо наследство), другаде не са толкова явни (защото вече са остарели и са ес превърнали в традиция). Но митовете навсякъде са си такива.

Това как е създаден и наложен един мит трудно може да се каже, че се отразява на самия мит, още по-малко на живота му след като вече се е утвърдил. "Романтичните нагласи" също толкова лесно продуцират насилие колкото и съзнателната лъжа, както и обратното, съзнателната лъжа може и да предотврати населието. Нещата далеч не са толкова прости. Излезеш ли веднъж на полето на лъжата и насилието, нещата се решават от това кой може да приложи повече от двете или кой има "последната дума". Мен ако питаш, въобще не си струва да се навлиза в това поле.

P.S. Между другото, колкото повече се опитваш да убедиш някого, че това, в което той вярва е лъжовно, толкова по-голяма съпротива и враждебност от негова страна ще срещаш. А дали в начинанието поначало има някакъв смисъл? (това е въпрос, отговорът на който все по-често ме притеснява).

Равностойни са за създателите си и за вярващите в тях. А чие мнение, освен това на създателите и потребители на исторически версии има значение тук? Няма "съд на историята" или пък "обективна история" спрямо която да се отсъжда това (а и кой ще е съдникът?).
Специално подчертавам това, става въпрос за националната история, за популярната история, ако щеш. Това е преди всичко идеологическа дисциплина, а не строго научна (такава е по предназначение). Когато става въпрос за историята като наука (двете са преплетени, защото често се създават от сходен контигент хора, но целите са различни) може да се говори за по-висока или по-ниска степен на вероятност и обективност на версията, да се строят доказателства и общо взето да се стигне до някакво становище. Но не става въпрос за това, а за вяра, а тук нещата въобще са в друга плоскост.

P.S. Съвсем не искам да бъда криворазбран, мен също цялата тази македонска версия н историята ме дразни силно, но не е там работата. Не мога и не смятам да се боря с нечия вяра (безсмислено е), най-много, което можем да направим е както отбеляза Грей да си вярваме в нашата версия на събитията.

Da eba az negovata maika na Mitrev ,eitaka pravish Rossi ta dane gledam mach .sled kato vidq Mitrev na vratata ,pu maikamu da eba i umreloto kuche nekadurno

Не съм на 80 години и не съм хванал мозъчна деменция. Така кметът на Пловдив Славчо Атанасов, коментира слуховете, че колата му не е била открадната, а просто не помни къде я е паркирал.

Малко след 17.00 часа, вчера кметът подава сигнал в полицията, че колата му е открадната от улица зад Синдикалния дом. След по-малко от час полицаите намират личния автомобил на Атанасов паркиран на съседна улица.

Абсолютно нищо не липсва от колата, всички документи си бяха вътре, каза още кметът. Оставих я на полицаите да взимат отпечатъци и да си свършат оперативната работа, допълни той. Кметът се пошегува, че някой може да е взел автомобила за да сложи „бръмбари" в него, но не се притеснява от това защото нямал какво да крие.

На новата отсечка от магистралата има вълнички.

Наско Сираков ще остане със златни букви в историята на Левски, след като ни спаси окончателно!

Край вече, няма вече банкети, няма вече раафтинг МоЩно само снимки във фейса само от затвора