Здравейте Левскари!
Миналия уикенд имах едно готино преживяване в Гърция. Участвах на маратона в Солун и естествено проверих какви мачове ще има през уикенда. В Солун, където бях отседнал щяха да играят Ираклис - ПАОК (градско дерби) и Арис - срещу някви си. А на 140 км западно - в Кавала - местното дерби Кавала - Ксанти

с нашия Игор в Кавала. Викам си няма за чудене. В крайна сметка един отбор е толкова голям колкото големи са привържениците му. И какъв по-удобен начин да покажа на Игор, че не е забравен. Отидохме - там около стадиото - комунизъм голям. Няма билети, няма каси всички са записани в някакъв списък с химикал и който влезе го отбелязват с плюсче

И нас отникъде не ни пускат. И както си обикаляме около стадиона гледам едно МПС с номер СА - викам ей това е нашия човек

и отиваме към поредния вход и си мислим: ако пак ни отрежат викаме Игор и влизаме с него

Обаче се появи някъв от управата, даде ни два билета каза, че са фри и влезнахме

За радост Игор игра доста добре и да ви кажа честно с ръка на сърце според мен по-добре от сегашните ни централ дефендърс. Иначе стадиона им не може да се сравнява с нашия - по-малък терен, с дупки, няма козирка, малки трибуни, агитката - 20-ина деца. Както и да е, важното беше след мача какво да му подаря. Единия от спътниците ни беше с фланелка на Левски от т.г., но беше малък номер и нямаше да му стане. Мислехме да му я връчим, да позира с нея и да направим сензацийка

Но се отказахме и от това. Като излезе от съблекалнята го спряхме, представихме се откъде сме, що сме и на него му стана супер готино. Беше приятно изненадан. Подарих му ключодържателя си (с истинската емблема) и много се зарадва, сигурен съм, че ще си сложи ключовете на него

Показа, че не е забравил хубавите моменти в Левски. Искам да ви кажа, че след 3 години в чужбина Игор продължава да е един от нас. Поне ние така го почувствахме. Направих му официална оферта от лятото да се върне в Левски, той се засмя, но не е отказал все още

ще видим.