Това може и да е пускано вече, но ми хареса. Не знам кой е автора, мернах го като коментар в Спорт1:
Някога офицерският спортен клуб АС23 е събирал средства за своята издръжка от благотворителни балове, танци, томболи и забави. Членовете му, предимно царски офицери, висши държавни и обшински чиновници, лекари, търговци, адвокати, университетски преподаватели, банкови случители, индустриалци, дейци на изкуството, артисти и др. са част от елита и средната класа на българското общество. Поименните покани, които са получавали са са били оригинално илюстрирани от талантливи млади художници-модернисти като Мирчо Качулев, Иван Милев, Сирак Скинтник, Гео Милев, Харалампи Тачев и др. С постъпленията от "чая с танци", "бала с маски" и от концертите на млади музиканти о.с.к. АС23 са финансирали предимно строителстовото на стадиона си в Борисовата градина. Клубът, макар и с много престижни членове, не разполоагал с многобройната публика на "Славия" и "Левски", нито имал тяхните успехи. Основан по примера на B.S.C. (Berliner Sportclub) играел с бели фланелки и черни гащета, а на гърдите емблема - черен лъв, така визуално той много приличал на германския национален отбор. Примитивността и стихийната ярост се излива върху набеденият за фашистки офицерски клуб. Избити са в периода 1944-1948г. над две хиляди царски офицери без съд и присъда. Убити, безследно изчезнали по лагери и затвори или спасили се по чудо с бягство от България са всички ръководители на о.с.к. АС23 - цялото ръкводство де факто е ликвидирано. Малка самозавана група сътрудници на новата власт осъществява на хартия обединения с други спортни клубове, променя името на клуба без да имат съответните правомощия. Това не остава незабелязано от съдебните органи, които постановяват че всички промени извършени от нелигитимни субекти се анулират. Софийският околийски съд през 1952г. закрива и де юре АС23. Съдът е констатирал, че клубът не осъществява дейност и не е провеждал предвидените в устава му годишни отчетни събрания, не е отразявал промените в ръководството на управителният и контролен съвет, задължителни по закон. Парадоксално но не много отдавна една група спортни журналисти, деятели и бивши номенклатурни апаратчици, сега "бизнесмени", обслужвали бившата комунистическа власт изровиха костите на офицерският клуб за да ги поставят в мавзолея до разкапващото се туловище на символа на комунистическата диктатура - ЦСКА-София. За да се задържат около отбора все повече оредяващите привърженици на лит(*кс-етрополе се лансираха лозунгите "лит(*кс-етрополе е наследник на АС23", "лит(*кс-етрополе е продължител на АС23", "лит(*кс-етрополе е правоприемник на АС23" и други подобни безумия за малоумници. Съществува ли връзка между двата клуба се вижда от съдържанието на две покани за концерти във военният клуб, единият в полза на о.с.к. АС23 през 1924г, а другият - в чест на ЦДНВ (лит(*кс-етрополе) през 1951. Целият текст от поканите публикуваме отделно, паралелно, а изводите оставяме на нашите читатели. Валентин Павлов
18 ноемврий 1924, 8 1/2 вечерта Клавиренъ концертъ Г-ца Йовка Калова въ полза на офицерски спортенъ клубъ А.С.23 програма
1. Chopin - Etude f moll Etude e dur Fantasie f moll
2. Bach-Lizst - Orgel-Präl. und fuga a moll
3. Beethoven - sonate op.57 (appassionata): Assai allegro Andante con moto Allegro ma non troppo
4. Gr. Moore - pastorale Lizst - Konzert-etude N:2 Lizst-Paganini - Etude N:6
a това е поканата на концерта в полза на ЦДНВ, "наследника на АС23"
ЦЕНТРАЛЕН ДОМ НА НАРОДНАТА ВОЙСКА ФИЗКУЛТУРЕН ОТДЕЛ Представителни отбори на народната войска
ПРОГРАМА I. Част - откриване - Химн на НР България Химн на СССР
II. Част - Доклад "Физкултурата и спорта в СССР" подпредседателя на БКФС - др. Ангел Васев
III. Част - Литературно-музикална част 1. Борба за мир - Св. Обретенов, солист - П. Паное 2. Кантата за Сталин - Александров, солист д-р Колев 3. Към Партията - Хр. Радевски, рецитира Е. Трендафилов 4. Трудовашки марш - Керменлийски 5. Червената армия - Г. Бицин, рецитира Е. Еевн ПЕСНИ НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ НАРОДИ 6. Китна Прoлет - Българска нар. песен, солист К. Богданов 7. Елбасан - Албанска нар. песен, солисти М. Николов и Г. Евстатиев 8. Ай я сам - Чехска нар. песен, солист Ас. Даскалов 9. Краковяк - Полска нар. песен 10. Ех дароги - Руска народна песен, солист д-р Колев 11. Ай мама - индонезийска младежка песен, солист Ю. Каролев 12. Братушките - Тарас, хумор, Ст. Стойчев 13. На стража - марш, Т. попов
IV. Част - Пакт на мира - монтаж, текст Ал. Геров, музика - Ал. Идесман V. Част - Хора и танци VI. - Бюфет
Програмата се изпълнява от художествения ансамбъл при поделение 5000 на УТП Диригент Ал. Идесман
И така ... от известно време се каня да драсна нещо за панчаревските ни приятелки и по-точно да разровя „бунището на историята” в онази му туфа свинска тор, от която са се пръкнали. Бързам да отбележа, че тая материя ми е леко противна и пиша с ... меко казано ... неудоволствие, щото на всички ни е ясно, че да се бориш с прасе в кал значи, и двамата да се окаляте до ушите, като разликата е в това, че на Прасчо ще му хареса. Уточнявам още, че от лит(*кс-етрополе не се вълнувам особено, като основно се интересувам от резултатите им, доколкото това касае нашето класиране. Не съм им гледал мач от поне 5-6 години, освен когато играем с тях, разбира се. Всъщност, гледах им едно полувреме и нещо от мача с Динамо в Москва, щото компанията го изискваше (играха добре и заслужено биха) и чат-пат им гледам репортажи , най-често включеното от RING.BG в „обзора на кръга”. Но да се върнем на „бунището”. Пиша предимно по спомени от прочетено и единственото настолно „четиво”, което ползвам е
http://upload.wikimedia.org/wiki pedia/commons/6/6a/CSKA_roots_bg .png . Някой го беше постнал в свинската тема преди месеци и това именно „родословно дърво” беше първото, което ме провокира да напиша нещо относно събитията от 1944 – 1950г. По-късно „историческите” теми на Apostola (Господ да ми прости, дето използвам това обръщение към някого, различен от ВАСИЛ ИВАНОВ КУНЧЕВ, 1837-...) отново ме подсетиха, че cska_roots плаче за остра дисекция, а когато червените плагиати започнаха да „повдигат костите” на царските офицери и да си присвояват историята на Атлетик-Слава23 повърнах (да ми олекне) и разрових комунистическо-военно-свинската тор.
Нека разгледаме събитията хронологично. Ще започнем с политика (тук Георги Атанасов, за по-накратко по-нататък в текста, срещан като „ГА” ще ви обясни, че няма нужда и не трябва), ще я споменаваме и по нататък и ще обясним защо е неизбежно. В ранната есен на 1944, възползвайки се от развитието на Втората световна война, въоръжени групи шумкари, организирани от БКП, извършват държавен преврат. Десетки години този преврат бе представян като „деветосептемврийска революция”, нищо че до този момент шумкарите са способни само да обират мандри, да изгарят документацията на кметства в села с по един стражар, да издебват и убиват в късна доба видни политици и военни и по същество са абсолютно несъстоятелни като „военна сила”. Припомням тези неща най-вече за всички, родени след 1980 (защо не и по-рано). Датата е 09.09.1944... Тази дата заварва съществуващи и състезаващи се в Софийските дивизии 13 клуба, които в последствие волю-неволю ще бъдат замесени, в създаването на лит(*кс-етрополе. Тук отварям поредна скоба да припомня, че по това време няма Национална дивизия (тя просъществува закратко, ако не греша, между 1939 и 1941) и се провеждат Регионални първенства, след което шампиона се определя чрез елиминации. 13-те клуба са , както следва: АС23; Шипка и Победа (Орландовци) – на 12.10. 1944 те ще се обединят в Шипка-Победа; График и Цар Борис III – на 11.10.1944 те ще се обединят в Спартак-График, като преди това Цар Борис III е прекръстен на Спартак; Възраждане (гара Сердика), Акоах (пл. Възраждане), Сокол (Ючбунар) и Спортклуб – последните 4 клуба на 25.10.1944 ще се обединят в Септември; Устрем, Ботев (Коньовица), Победа (Красна поляна) и Свобода (Ючбунар) – последните 4 на 26.03.1945 ще се присъединят към Септември. Справката е изцяло от cska_roots, предполагам схемата е правена от някой болельщик на безименните, та би следвало да е свинеугодна. Може би ви правят впечатление датите на „обединенията”, които свидетелстват за това, колко „модерно” става изведнъж „да се обединиш с някого”. Тук ГА ще ни обясни колко беднички са били клубовете и как се сливали само и единствено за да оцелеят, но ние нямаме неговите диагнози и не сме длъжни да му вярваме.
Но за намесата на ЦК на БКП в спортния живот на България ще стане дума по нататък, а сега ще продължим с „обединенията”. Последно споменахме за такива в „Красна поляна”, където двуетапно (на 25.10.1944 и на 26.03.1945) от 8 клуба е създаден Септември. Тук ГА ще ви обясни, че името на клуба няма нищо общо със споменатия деветосептемврийски преврат, както и със Септемврийското въстание от 1923, а просто името е заимствано от... името на деветия месец от годината. Единственият значим клуб, от всичките 8 включени в Септември, е Спортклуб (София) – един от „корените” му (Любен Каравелов) е забит бая дълбоко (1912), еднократен шампион на България и често класиращ се около 3-то – 4-то място в Столичното първенство. Няма да се спираме подробно на статистиката на Спортклуб, както и на другите споменавани тук клубове и който се интересува - да рови. В първите години след преврата Септември не е особено интересен на новите властимащи, за него те ще си спомнят по-късно, през 1948, когато ще го употребят по предназначение. По това време комунистите са заети с организирането на Народния съд, както и с финалния етап на Втората световна война, където жертват десетки хиляди войнишки живота в безуспешен и предварително обречен опит да спечелят на България статут на победител. Въпреки заетостта си във войната и в политическия терор (или може би именно като част от този терор) те намират време да създадат футболен отбор на своята армия. Та новия военен отбор се появява, съвсем спонтанно разбира се, като следствие от така модерните по онова време обединения, случили се предимно в кв. ”Подуене” (корените на АС23 и на Спартак (бивш Цар БорисIII) са забити именно там). На 09.11.1944 след сливане на АС23, Шипка-Победа и Спартак-График е създаден новият, армейски и много симпатичен отбор Чавдар. Той наистина е особено симпатичен, както ще видим по-късно, но преди това ще обобщим - точно за 2 месеца, от 09.09.1944 до 09.11.1944, пет клуба се сливат в Чавдар, като това става двуетапно, първоначално на 11.10.1944 и на 12.10.1944 са създадени съответно хибридите Спартак-График и Шипка-Победа. От петте клуба по значими са: АС23 – единият му клон (Атлетик, под името Клуб Футбол) води началото си от 1910 г., еднократен шампион и еднократен носител на Купата на България и Шипка – еднократен носител на Купата. Относно името на новия отбор отново ще се опрем на ГА, който несъмнено любезно и малко снизходително би ни обяснил, че отбора е кръстен на Чавдар войвода и името му няма нищо общо с името на партизански отряд, шетал доскоро около София.
Тук за малко ще спрем с обединенията. Смятам, че „пет клуба, обединени в Чавдар за 2 месеца” и „осем клуба, обединени в Септември за 6 месеца и 17 дена” е добро постижение, вие как мислите? И така, през пролетта на 1945 Чавдар и Септември, заедно с доста други отбори-хибриди са готови да започнат столичното първенство. То ще се състои само от един (пролетен) полусезон, тъй като по обясними причини през есента на 1944 не се играят мачове. Резултатите на Септември няма да разглеждаме, а само ще споменем, че в годините до 1948 отбора общо взето държи нивото на Спортклуб, като особено добре се справя през сезон 1947/48, поради което става удобен за още едно... обединение. То е особено... интересно, но за него ще говорим, след като проследим резултатите на „този, иначе толкова симпатичен” Чавдар. А те са наистина впечатляващи:
- сезон 1945, Столично първенство, I-ва дивизия – 7-мо място от 8 отбора, не изпада, както и последния Бенковски, тъй като според регламента няма изпадащи, а първенеца на II-ра дивизия влиза за да увеличи броя на отборите в I-ва на 9. Следващия сезон, със същата „тактика”, бройката ще бъде увеличена на 10,
- сезон 1945/46, Столично първенство, I-ва дивизия, 5-то място от 9 отбора,
- сезон 1946/47, Столично първенство, I-ва дивизия, 10-то място от 10 отбора, изпада във II дивизия.
Тук ползвам „Енциклопедичен справочник” на Георги Манов, щото не мога да помня резултатите на този - иначе толкова близък до сърцето ми - отбор. Също тук е мястото, където ще уточним, че всъщност Чавдар се класира последен (8-ми от 8 отбора) още през сезон 1945, но след уважена от „синьото” БФС контестация, му е разрешено да преиграе мача си с ЛЕВСКИ, иначе загубен с 2:3. Преиграването, в което ЛЕВСКИ играе с доста експериментален състав (май един от вратарите ни го раздава като крило) и при вече осигурено 1-во място, завършва 3:3 и със спечелената точка Чавдар се качва на предпоследното място. Не знам какви са резултатите на Чавдар във II-ра Софийска дивизия през сезон 1947/48, но знам, че това е единствения отбор в света, започнал сезон във II-ра дивизия (в случая, аналогично дори не на „Б”-група, а на нещо като „Б” регионална група) и завършил като ... шампион!?! Тук ГА ще ви обясни, че това е нормално.
Но дали шампион през 1948 става точно Чавдар, ще имаме възможност да преценим след като разровим още едно свинско лайно. То се нарича ЦДВ (Централен дом на войската). В иначе бая подробната откъм датиране схема на cska_roots не се споменава кога възниква този клуб, но е посочено, че на 15.02.1948 ЦДВ и Чавдар се обединяват в … ЦДВ, а според други източници, Чавдар просто е прекръстен на ЦДВ. Ако все пак такова животно е съществувало, дори и само формално и документално, дори и само един ден преди 15.02.1948, то интересно е как, кога и от кого е създадено? Дали е възможно Военното министерство да създаде нов военен отбор (това е видно от името му) без съответната заповед за това? Ако има такава, кой я е издал? Секретна ли е, та никой не е виждал този „учредителен” документ? Дали става дума за самоинициатива на Военното министерство или всичко е „съгласувано” с ЦК на БКП? Напомням, че се касае за ведомствен футболен отбор на едно от двете силови министерства във времена, когато в армията текат процеси на унижаване и унищожаване на бившите царски офицери и масовото им заместване със ЗКПЧ-та (декодирам: заместник-командир по политическата част). Излиза, че ЦДВ е създаден бая апокрифно, до степен такава, че не се знае рождения му ден, което е странно, най-малкото с оглед на това, че десетки години „спортния клуб на армията” бе със статут на поделение и подобна „партизанска” нелегалност не му отива. Преди да продължим, трябва да подчертая дебело, че разсъжденията ми относно ЦДВ са продиктувани, само и единствено, от появата му в cska_roots преди 15.02.1948, т.е. там отбора е вписан като самостоятелно възникнал и впоследствие обединил се с Чавдар. И така стигнахме до шампионат 1947/48, където ЦДВ, по това време състезаващ се във II-ра Софийска дивизия, е обединен със Септември само 2 или 3 кръга преди края на Столичното първенство. Датата е 05.05.1948 и, както знаем, за 60 години беше считана за рождена от цялото лит(*кс-етрополе. Новият отбор е наименуван Септември при ЦДВ и ползвайки статута и актива на Септември, завършва 2-ри в първенството на I-ва Софийска дивизия, което пък му дава право да участва в елиминациите за Държавен първенец. В крайна сметка достига до финала, където след два мача с ЛЕВСКИ, загуба с 1:2 и победа с 3:1, печели шампионската титла, която за 60 години бе считана от червените глорихънтърчета за първата чорбарска. Та, какво се случва на 05.05.1948? Според „обединителния протокол”, гордо развяван доскоро като „свидетелство за раждане”, ръководствата на двата клуба (Чавдар и Септември) случайно обядвали в някакъв гарнизонен стол, някой случайно предложил да се обединят и предложението било прието с бурни аплаузи, прекъсвани от откъслечни викове „ура” и „да живей”. Ако не съм го описал правилно, моля да ми бъде простено – чел съм „протокола” само веднъж (май като публикуван в „Работническо дело” или „Народен спорт”, не съм сигурен) и не ми беше особено интересен като „исторически извор”, щото си личеше от километри намесата на анонимен партиен майстор на късия разказ. Всъщност, доколкото знам, случката в столовата се е състояла на 04.05.1948, а на другия ден сутринта е подписан гореспоменатия „протокол”. Тогавашното „синьо” БФС не се впечатлява от обединението на отбори от различни дивизии, по средата на сезона, и бързо го узаконява - толкова бързо, че по-късно, следобеда на същия 05.05.1948 обединения Септември при ЦДВ играе първия си мач (загуба от ЛЕВСКИ с 0:1). Както вече се спомена, новия отбор продължава първенството с актива и статута на Септември, а и доколкото съм чел, гръбнак на състава му са футболистите именно на Септември. Смятам, за всеки непредубеден е ясно, че титлата от 1948 е спечелена много повече от Септември, отколкото от Чавдар. Такова едно разграничаване става необходимо с оглед на това, че 1-2 години (не знам точно колко) след обединението, Септември се отделя като самостоятелен отбор и като такъв съществува и до днес (за статистиката ще споменем, че след 1969 Септември има още една авантюра с лит(*кс-етрополе в хибрида лит(*кс-етрополе ”Септемврийско знаме”). Въпреки всичко, няма да намерите статистически справочник, който да счита Септември за шампион на България за 1948. Така отбора от „Красна поляна” е употребен като ракета-носител за да качи военния отбор в I-ва Софийска дивизия, да се използва класирането му, даващо възможност за атака на титлата и в крайна сметка - като удобен източник на селекция за Чавдар. Впоследствие Септември е запратен обратно в „Красна поляна” без най-добрите си футболисти, естествено, и помирисва „А”-група трудно и спорадично, като основно развива детско-юношески футбол, докато актива на обединения Септевмри при ЦДВ е наследен от “армейците”. И последно за Септември ще споменем, че това е отбора, благодарение на който военния клуб има име в два периода от историята си: „Септември” – в периода на Септември при ЦДВ и „Септемврийско знаме” – в периода на лит(*кс-етрополе”Септемврийско знаме”. Това не се случва често в армейския клуб, всъщност само още два пъти – „Червено знаме” и „Средец” с две абревиатури (ФК и ЦФКА). Ще продължим прегледа си със сезон 1948/49, в който отборите играят в „А”-РФД („А”- Републиканска Футболна Дивизия). В този формат (една общодържавна елитна група) Септември при ЦДВ не успява да защити титлата си и завършва 2-ри на 9 точки от новия шампион (ЛЕВСКИ). За по-малките от вас припомням, че по онова време за победа се присъждат 2 точки.
В същия този сезон, и по-точно през пролетта (ако не греша), името на панчаревци е променено на ЦДНВ (Централен Дом на Народната Войска). В cska_roots нищо подобно не е отбелязано, причината за което предстои да изясним. Идва нов сезон (1949/50), а с него и ново … обединение. Всъщност, доколко термина „обединение” може да се използва за случилото се, преценете сами. Ето какво се случва ... След изиграването на само два кръга от есенния полусезон, шампионата е прекратен и с решение на ЦК на БКП от 27.08.1949 (датата е от „Енциклопедичен справочник” на Г. Манов и ми изглежда леко нелогична) всички отбори, по съветски образец, вече се формират на производствен, а не на териториален принцип. Сменени са и имената на повечето от отборите: ЛЕВСКИ е прекръстен на Динамо, Локо Сф става Торпедо и т.н. , докато „армейците” продължават да се придържат към „името” (?) на московският батко и си запазват абревиатурата ЦДНВ. По този казус ГА ще ви обясни как това няма нищо общо с политиката и просто тогавашното БФС спонтанно е решило да приложи „този иначе толкова успешен съветски модел”. Съгласно указа, „новите” отбори трябва да сформират и нова „А”-РФГ („А”-Републиканска Футболна Група), като от всичките 10 места в групата, 5 квоти са предвидени за отбори от София. Същата есен 8 софийски отбора се включват в т.нар. Квалификационен турнир (по 1 мач всеки срещу всеки, нещо като ½-Столично първенство), като целта е минимум 5-то място, последното осигуряващо място в новата елитна група. Аналогични турнири се провеждат и в провинцията, където квотите определено са кът. В споменатия турнир ЦДНВ заема 6-то място, респективно следва да започне новия сезон в „Б”-група. Преди да обясним защо това не се случва, ще дадем възможност на ГА да обясни как ЛЕВСКИ и Академик уговарят мача помежду си (1:1) с цел да изхвърлят ЦДНВ от „А”-група. Той несъмнено ще използва желязното доказателство - разговор между (ако не греша) Л. Хранов и Й. Томов (нападатели на ЛЕВСКИ, участвали в мача). Във въпросния диалог единият упреква другия, че е ударил греда (май към края при 1:1), с което щял да развали уговорката, а другия му отговаря нещо от рода: - Няма страшно, щом съм ударил греда, значи това съм искал и няма начин да сбъркам. Не си спомням точните думи, но смисъла със сигурност беше същия. Предполагам, не се съмнявате, че диалога е достигнал до ГА от абсолютно сигурен, меродавен и неопровержим източник и въобще, всичко е доказано. По случая аз мога да кажа, че НЕ ЗНАМ дали мача е бил уговорен и съм убеден, че ГА също толкова НЕ ЗНАЕ, но просто следва Гьобелсовия принцип за „лъжата, повторенията и истината”. Но да видим как продължава историята...
Според cska_roots, през 1950 (точна дата не е посочена, най вероятно се визира зимата на 1950) Септември при ЦДВ се обединява с „Millitary teams” в „Народна войска”. Тук накратко ще поясня, че футболният календар далеч не е объркан, защото премъдрото ЦК на БКП е решило първенствата вече да се провеждат по системата „пролет – есен”, очевидно следвайки толкова популярния в онези години „съветски модел”. Няколко неща правят впечатление в поредното „обединение”:
- за статистиката само ще отбележим, че в много източници новосформираният отбор всъщност е кръстен ОНВ (Отбор на Народната Войска),
- в обединението, доколкото знам, участва не Септември при ЦДВ, а ЦДНВ (червеният генеалог, съставил cska_roots се е почувствал доста неловко от честата смяна на абревиатури и не само това),
- „millitary teams” – очевадната липса на конкретика в това определение е необходима, за да се прикрие поредната скандална машинация, реанимираща административно военния отбор и заслужаваща сериозно разравяне, което и ще направим.
С невъоръжено око се вижда, че по това време ЦДНВ далеч не е единственият военен отбор в България. Такъв е създаден и в Пловдив – ДНА Пд (среща се и като ДНА ”Ботев” Пд, което е обяснимо, щото това всъщност е наскоро военизирания Ботев Пд), такъв вече има и във Варна (военизиран Черно море), такива вече има и в други градове, къде повече – къде по-малко значими. Май софийският ВВС също е ведомствен на МНО. С точната география и с имената на тези отбори не съм запознат (гледам, че и в cska_roots не са упоменати, що ли?) и нека, който е ИТК, ако желае да допълни. Всъщност, броят и значимостта на тези отбори не са толкова важни, важна е системата: имаме един централен „военен дом” (логично в София) и други „военни домове” в други градове. Това именно структуриране ще бъде използвано, за да се оформи документално и „литературно” административното поставяне на ЦДНВ в новосформираната „А”-група. Както видяхме, ЦДНВ не успява да си извоюва това право на терена (6-то място от 8 отбора в столичния квалификационен турнир), а в същото време единствения “военен дом”, който успява е ДНА „Ботев” Пд (спечелвайки пловдивския квалификационен турнир и взимащ една, от само петте, провинциални квоти). Понеже би било леко нагличко да се подмени директно ДНА „Ботев” Пд с ЦДНВ е приложена следната „военна хитрост”: първоначално, всички „военни домове” (разбирай „отбори”) са обединени (формално и временно, както ще се види по-късно) в един – ОНВ (според cska_roots – „Народна войска”) и впоследствие новия отбор е спуснат в новата „А”-група. Това вече не изглежда толкова нагло, щото би следвало да е логично „обединения” отбор да ползва спечеления „лиценз” от един от включените в самия него отбори. Разбира се, за всеки непредубеден е ясно, че става дума за съвсем неслучайна административна акробатика, ясна е и целта ...
Тук за последно ще втъкнем малко статистика - „обединеният” ОНВ участва в първенството от 1950, където завършва 4-ти, на 7 точки от шампиона (ЛЕВСКИ). И понеже по-горе се спомена за някаква (макар и бутафорна) логика, нека да погледнем, доколко „логично” продължава историята през сезон 1951. А там откриваме, кой мислите (?) ... да, да ...топло, топло, пари ... ама разбира се, бе... същите са... доброто старо ЦДНВ ... и не само ... и Ботев Пд е тука... ама, няма логика ли (?) Да уточним, че откриваме тук Ботев Пд, защото същата година „жълтите” влизат в „А”-група от ... „Б”-група, където играят през 1950, по времето на ОНВ . Това е единственият законов и морален път до елитната ни футболна група, но възникват някои въпроси: ”Как така Ботев играе в „Б”-група с „лиценз” за „А”, а един друг отбор, спечелил квота едва за „Б”-група, играе на неговото място?” , “За какво „обединение” иде реч, след като „обединяващите се”, всъщност си остават разделени и продължават да се състезават едновременно?”, „Доколко законно е всичко това?”. В cska_roots също е отбелязано, че от 1951 името е променено на ЦДНВ, но там това име се споменава за първи път, докато всъщност става въпрос за връщане на името, с което „армейците” участват в Квалификационния турнир за „А”-РФГ през есента на 1949. Вглеждането в смяната на имената (ЦДНВ, 1949 => ОНВ, 1950 => ЦДНВ, 1951, а според cska_roots: Септември при ЦДВ, от 05.05.1948 до края на 1949 => “Народна войска”/ОНВ, 1950 => ЦДНВ, 1951) правим, защото тези имена ориентират за същността на събитията, а именно: през 1950 военния отбор се качва в „А”-група на ракетата-носител (този път Ботев Пд), след което (още на следващата година) си ВРЪЩА името (ЦДНВ), като разбира се, наследява актива и статута на „обединения” отбор. Не ви ли звучи познато? Както ГА ще ви обясни, отново в ЦК на БКП не са и чували за тая „проблемация” и още ще ви обясни как за пореден път „синьото” БФС действа абсолютно адекватно ... И докато ГА продължава да словоблудства, ние ще се ориентираме към ваденето на изводи и заключения.
Относно претенциите за историята на АС23... Чисто генеалогично погледнато, Цесека наследява АС23 точно толкова, колкото наследява Спартак (Подуене), Акоах, Победа (Орландовци) или всеки един от 13-те клуба, включени в Септември при ЦДВ. Иначе казано, историята на АС23 е 1/13 от историята на Цура. Защо червените историци решават да тръгнат именно по това коренче от родословното си дръвце ще уточняваме по-късно. Дори да приемем фантоми като Шипка-Победа, Спартак-График и създадения на 25.10.1944 Септември за „де факто” съществували (първите съществуват по-малко от месец, а „ранния” Септември – 5 месеца, като и трите съществуват само „на книга” без да изиграят нито 1 мач), пак остават 3 „подуенски” корена и 5 корена от „Красна поляна” т.е. погледнато дори от тази, доста измислена съребрена линия, историята на АС23 се явява 1/8 от историята на Цура. Наблюдава се тенденция ГА да се опитва да „анихилира” всички „корени” никнещи откъм „Красна поляна”, което е, меко казано, нагличко с оглед на: нивото на Чавдар и Септември в годините 1945-48, „яхването” на статута и актива на Септември от обединения Септември при ЦДВ, всички благини идващи от обединението Чавдар-Септември. ГА се опитва да „анихилира” и част от „подуенските корени” – визирам Победа (Орландовци), Спартак (Подуене) и График – с аргумента „скромна история”, предполагам. В същото време от телевизори, радия, бойлери, фризери и всякаква друга черна и бяла техника ни се обяснява за връзката Цура-АС23 и чат-пат се споменава за Шипка (най-вероятно, спечелената Купа на България прави Шипка достойна за включване в „славната червена история”). И така, защо АС23? Както знаем, за прасетата, близо половин век предкомунистическата история на футбола в България беше “terra incognita”. Нещо повече, до вчера те се гордееха с невероятния си процент на успеваемост - „титли / шампионати”, разбира се, броейки за свой първи шампионат този от 1948.
Още ми е пред очите статия в „Меридиан Мач” (ако не греша) отпреди 2-3 години , в която един от червените медийни шамани (май беше Макариев или арменския педал, не съм сигурен) обясняваше как футбола в България преди 09.09.1944, като качество бил по същество „махленски” и битувала тотална аматьорщина, както на ниво клубове, така и на ниво национален отбор, и как точно лит(*кс-етрополе била тази, която след „девети” била донесла модерния и професионален футбол по тези земи. Към днешна дата тази теза вече не е актуална и ГА подробно обяснява как комунистите умишлено са прекъснали връзката на Цура с „така дългите” армейски корени, забити някъде в зората на 20-ти век. Очаквам скоро Матинчев (основател на „Клуб на Матинката” – нерегистриран предшественик на Клуб Футбол, някъде 1908) да бъде официално обявен за първия „армеец”, нищо че „военната” нишка се втъкава в „цялата схема”, идвайки от едни други (подуенски) клубове. ГА не обяснява, че да се прекъсва връзката на лит(*кс-етрополе с който и да е клуб, съществувал преди деветосептемврийския преврат, не е било необходимо, защото за 50 години нито едно прасе, под никаква форма – устно или писмено – не е изявявало никакви претенции за наличие на „предци”. Разбира се, ГА веднага ще ни открехне, че причина за това е „диктатурата на пролетариата”, която така лошо била репресирала „армейския” клуб.
Та кога и защо червените ни приятелки се сещат, че футбол в България е имало и преди 1948? Скоро след 10.11.1989 те внезапно осъзнават, че за да получиш нещо, трябва да си ... платиш. Никак не им било лесно, щото в генотипа им било заложено да получават всичко „на готово”. Особено дразнещ се явявал един разход, за който и в най-лошите си кошмари не предполагали, че може да съществува. Наглото Министерство на отбраната си позволявало, разбираш ли, не само да обезсмисли абревиатурата им, ми даже и да иска наем за стадиона в Борисовата градина. лит(*кс-етрополе никога не било строила нито къщичка за пиленца, нито къщичка за кученца, ма въпреки това тази „държавна собственост” и се падала „по право” и безвъзмездно. Номерът с „безвъзмездното ползване” не минава и до днес, за което ГА се чувства много тъжен, ощетен и пренебрегнат. Някъде, в началото на 90-те, червените шефове (не знам кои точно, но ми се струва, че Емил Данчев се явява нещо подобно по това време) решават, че могат да не плащат за „Българска армия”, ако успеят да докажат ... собственост върху нея. Бая ровене пада за да се изнамери „Нотариален акт” на името на лит(*кс-етрополе, но такъв документ, така и не е открит. Вместо това се оказва, че стадиона е строен от и принадлежи на АС23. Така идеята за доказване на лит(*кс-етрополе като наследник на всички активи и пасиви на АС23 вече сама се натрапва и червената управа прави сериозни опити да докаже тази теза. Нищо подобно не се доказва и идеята е забравена за около петнайсетина години. Напоследък песента за АС23 се поде отново: веднъж , щото така пернишките „царе на боклука” се опитват да отклонят вниманието от невъзможността да погасяват всевъзможните си задължения и втори път, щото така ГА се опитва всячески да разграничи зачатието и цялата им история от комунистическия режим. Разбира се, червените „броячи” се блазнят и от мисълта за още една титла и купа, както и да се порадват на една голяма победа над ЛЕВСКИ (11:4 в контрола), но основното е да се сдобият с що-годе нормална история. Никак не им е приятно да обясняват защо са единствените, създадени по комунистическо. Преди да продължим само да вметна, че баланса м/у ЛЕВСКИ и АС23 никак не ги топли (от общо 40 официални мача – Национална дивизия, Столично първенство, Царска купа и купа Улпия Сердика – „асистите” имат 7 победи, 7 равенства и 25 загуби, като някои от загубите са значителни: 1:7, 0:6 – 2 пъти, 0:5 – 2 пъти, 2:5, 3:5, 0:4, отделно от това и 3:12 в контрола). Очевидно „армейците” са склонни да поемат тонове загуби и голове срещу дообзавеждане на витрината и някакво лекарство за историческия комплекс (явно на 4-ти километър нещо не се справят и е необходима спешната интервенция на д-р ГА). Трябва да подчертаем също и това, че песничката „АС23” се пее вече на нов глас. Ползвайки огромен медиен комфорт, безименните ни обясняват за връзката си с отбора на царските офицери, като за даденост, неподлежаща на съмнение, като за акт на онаследяване – легален, легитимен, документално и всякак безспорен. Оставало, моля ти се, да се реши (с референдум) само как да се промени името и годината на създаване. Основните мотиви за тази (na qka) връзка са два: първо - лит(*кс-етрополе ползва стадиона на АС23 и второ - „армейското” в двата отбора. Относно стадиона, накратко ще кажем, че кражбата не е и не може да бъде „законно унаследяване”. Точно ние, ЛЕВСКИ, имаме бая да кажем по въпроса със стадионите. Само ще вметна, че по това време игрището на АС23 е единственото затревено в София, разположено в Борисовата градина (в съседство с това на ЛЕВСКИ) и „наместването” на Чавдар там е силен и добре премерен удар по отбора на политическия враг (и по-точно, каквото е останало от него). Що се отнася до „армейското”...
В темата „АС23 – нищо общо с лит(*кс-етрополе”, която нещо не намирам, някой беше постнал доста обширен материал за съдбата на царските офицери след 09.09.1944, който красноречиво говореше за „общото” между двете армии – Царската и тази на комунистите. Въпросът е много сериозен, защото е свързан с откровената престъпност на новата комунистическа власт, която криейки деянията си зад решенията на т.нар. Народен съд (абсолютно противоконституционен), а често и без съд и присъда, прекършва и осакатява хиляди човешки съдби, далеч не само в армията впрочем. В унищожаването на цвета на българското офицерство участват всички институции, тъй като политическия контрол е изключително строг, навсякъде и на всички нива. Тук ГА веднага ще ви обясни, че съответните партийни укази и решения не са намерени, следователно – няма такова нещо. Всъщност, до нас е достигнала доста информация относно политическия терор след 09.09.1944, която никак не звучи недостоверно (напротив), а и говорим за събития отпреди 65 години, случили се пред очите на все още живи свидетели. Интересно би било едно вглеждане в съдбата на едни „по-конкретни” царски офицери – онези именно, които са съставлявали управленското тяло на АС23. Нямам много информация по въпроса, но все пак наскоро прочетох, че председателя на АС23 (на управителния съвет, предполагам) е осъден на 30 години затвор, а почетния президент на клуба е убит. Не знам каква е съдбата на останалите, но предполагам, че най-щастливите от тях са успяли да избягат в чужбина в дните около 09.09.1944. Някой, по-запознат може да осветли...
Като говорим за политически терор, трябва да отбележим, че преди 09.09.1944 ситуацията не е много по-различна, разбира се, с обратен знак – БКП е поставена извън закона, а партизанските и „отряди”, съгласно ЗЗД (Закон за Защита на Държавата) са преследвани и унищожавани от Полицията, Жандармерията и Армията, водена от споменатите офицери. Въобще, голяма любов цари между царските офицери и БКП, толкова голяма, че първите с радост и ентусиазъм предават отбора си (с всичките му активи) на кръвния враг при първа възможност. Направо излиза, че управата на АС23 едва дочаква обрата на Втората световна война, за да се възползва от смяната на политическата обстановка и веднага (след само 2 месеца) да „влее” клуба в новия „военен” отбор. Приказки за наивници, на които и ГА не вярва... Всъщност, ГА много добре знае, че за да краде чужда история, вяра не му е нужна. Логично възниква въпроса за легитимността на ръководството на АС23 през двата му месеца „съществуване” след преврата. Доколко „промените” в управленското тяло на АС23 имат нещо общо с устава на клуба и по-точно с нормален, законов, уставен избор на клубна управа? Какви са „лицата”, подписали юридическите актове, довели до вливането на АС23 в Чавдар и до предаването на клубната собственост (вкл. стадиона) на новия „армейски” отбор? Доколко имат нещо общо с понятието „царски офицер” и какви са връзките им с комунистите? Доколко документите подписани от тях могат да имат някаква юридическа стойност в страна с елементарна законност и демокрация, каквато България в онези години очевидно не е? Отговорите на тези въпроси биха уточнили, доколко АС23 законно е „включен” в Чавдар.
Относно непрекъснатостта на връзката между Чавдар и ЦДНВ (визирам „второто” ЦДНВ - това от 1951) ... Както видяхме, на Чавдар нещо не му споряло и по-средата на сезон 1947/48 с един фантастичен скок, от II-ра Софийска дивизия той яхва Септември и се качва в I-ва. Същият скок прави и ЦДНВ през 1949, като яхва ДНА ”Ботев” Пд и се включва в „А”-група, въпреки че класирането му стига едва за „Б”-група. За абсурдността на тези „скокове” вече стана дума, а сега нека видим доколко логично статута на обединените отбори (съответно: Септември при ЦДВ и ОНВ) се наследява , и в двата случая, от панчаревци. Как ли биха изглеждали нещата от гледна точка на „септемврийци”? Към края на сезона (05.05.1948), към отбора ти се присламчва един втородивизионен отбор. След само два „съвместни” сезона (1947/48 – шампион и 1948/49 – 2-ро място) новодошлите се настаняват в ”А”-група на мястото ти, в замяна на което ти е позволено да плаваш на воля някъде по долните дивизии. Не стига това, ами ти изчезва и титлата от 1948 и по-точно не изчезва, а е „наследена” от второразрядните? По логиката на ГА, описаното не се счита нито за кражба, нито за паразитизъм – това е чиста проба „облагородяване”. Ако трябва да си представим аналогичен случай с днешна дата, най вероятно би се получило следното: в 20-и кръг Академик (примерно) се обединява с лит(*кс-етрополе и под името Академик при лит(*кс-етрополе става шампион. На следващата година, лит(*кс-етрополе бива изпратен във „В”-група, а Академик, вече с името ЦКАМ (Централен Клуб на Академичната Младеж), наследява титлата и мястото на лит(*кс-етрополе в „А”-група. Дали на ГА би му харесало, вие как мислите? В историята на Ботев Пд ситуацията е сходна, с разликата, че „разместването „А” за „Б”-група, иначе скалъпено като обединение, се случва много по-бързо – още преди сезона. Много интересно би било, ако „обединения” ОНВ бе станал шампион през 1950, кой ли щеше да наследи титлата – лит(*кс-етрополе или Ботев – вие как мислите? Според ГА-логиката трябва да е лит(*кс-етрополе, щото Ботев същия сезон е в „Б”-група и нЕма значение как е попаднал там. С оглед на изложеното, активите на „обединените” отбори Септември при ЦДВ и ОНВ, би следвало да се причислят към активите съответно на Септември и Ботев Пд. За горните изводи не е нужно да владеете добре ядрена физика, за да ги прозрете ви трябва само малко ... морал.
Всъщност, не бих се изненадал, ако юридически въпросът стои по същия начин... Следвайки същата логика, стигаме до извода, че връзката м/у Чавдар и ЦДНВ-1951 е прекъсната неведнъж и то по бая съществени причини:
- връзката се къса от НЕЗАКОННИЯ и НЕСПОРТЕН скок на Чавдар в I-ва Софийска дивизия , вследствие на който „чавдарци” така и никога не продължават с единствения си реален - постигнат на терена - актив (този от сезон 1947/48 във II-ра Софийска дивизия),
- връзката се къса от това, че „обединеният” Септември при ЦДВ ПРОДЪЛЖАВА с актива на „невоенния” Септември, а не с актива на „военния” Чавдар (единственият морален и законов акт, с който „обединения” отбор би продължил „армейската” линия е да продължи да се състезава със статута и актива на „армейския” Чавдар т.е. във II-ра Софийска дивизия),
- връзката се къса от това, че „наследството” на Септември при ЦДВ (МЯСТО В „А”-ГРУПА и титлата от 1948) отива при „военните”, въпреки че е спечелено (само и единствено) благодарение статута на „невоенния” Септември,
- връзката се къса от НЕЗАКОННОТО и НЕСПОРТНО поставяне на ЦДНВ-1949 в „А”-група, на мястото на Ботев Пд, вследствие на което панчаревци - за втори път – продължават съществуването си „яхвайки” елитния статут на ДРУГ отбор (статут, който те самите не успяват да си спечелят),
- връзката се къса от това, че ЦДНВ-1951 наследява „елитния” статут на ОНВ (отнет от Ботев Пд), а не този на ЦДНВ-1949 (истинския „армейски” статут – постигнат на терена и достатъчен за „Б”-група).
Но къде остана „асисткото” в цялата схема? Последният отбор, съдържащ някаква „асистка” линия в себе си е втородивизионният Чавдар (съществувал до 05.05.1948), като дори това твърдение върви задължително с две уговорки: първо – законността на „включването” на АС23 в Чавдар е доста съмнителна, и второ: АС23 е само 1/5 от Чавдар и е леко неуважително към Цар Борис III и Победа (Орландовци) – например - дето цскато не ще да ги наследи.
И накрая, да обясним за политиката. Политика в този разказ има много, и то не защото на мен ми харесва или щото на ГА не му харесва. Иначе казано, политиката се е месила яко във футбола (и далеч не само) без изобщо да ни пита. Основният довод на ГА, доказващ „независимостта” на Цура от политиката на комунистите, се състои в липсата на съответните укази на ЦК на БКП, като ГА е особено щастлив от липсата на указ, учредяващ „измислените”. Дали такъв указ е съществувал и е унищожен, дали съществува и до днес и просто не е намерен, дали такъв указ не е съществувал – НЕ ЗНАМ. ЗНАМ обаче, че са известни редица факти и документи, доказващи ПРЯКАТА и ИМПЕРАТИВНА намеса на БКП в спортния живот на България. Ще спомена факти в този смисъл с конкретика, каквато паметта ми позволява (все пак говоря за неща, за които някога нещо съм чел или чул, а не съм издирвал целенасочено):
- като начало мога да посоча, че само около 2 седмици след 09.09.1944 (!) тогавашната федерация на спортните клубове, чиято абревиатура не си спомням, е заменена с нова – ВЦСС (Временен Централен Спортен Съвет), което идва да покаже, че спорта (в частност футбола) се явява нещо важно и значимо за новите властимащи,
- още през есента на 1944 се извършва масова реорганизация на почти всички клубове, която се изразява в прословутите „обединения”, мащабни промени в управителните съвети на клубовете (често са избирани нови такива, разбира се, съобразени с новата конюнктура), изключване на редица футболисти и деятели от „физкултурното движение” (част от тях са убити или се водят “безследно изчезнали” – в ЛЕВСКИ, например, това се случва с вратаря Р.Мазников и с още един – по това време вече бивш – наш футболист, чието име не помня),
- по нагоре се спомена за указ на ЦК на БКП от 27.08.1949г. (предполагам, че след като датата е известна, би следвало този указ да е излязъл от „нелегалност”), с която българския спорт е „премоделиран” по съветски образец – отбори на „производствен принцип”, шампионат „пролет – есен”, нови имена на отборите, копиращи съветските и т.н. ,
- „пред очите” ми е някаква снимка, на която на преден план се виждат подредени отборите (явно преди началото на мача), а на заден план „крещят” три огромни портрета на ... Сталин, Тито и Димитров, иначе казано – комунистическата пропаганда не спи, тя активно работи по стадионите (и далеч не само там),
- споменатия по горе Apostola, беше постнал някакъв документ, с който се закриваше ЛЕВСКИ (визира се отбора създаден на “териториален” принцип) и се заменя с Динамо (създадено вече на „производствен” принцип и със съветско име), от който документ (с гриф “строго секретно”, що ли?) кристално ясно личи каква е „технологията” на вземане на решенията, управляващи спорта по онова време, а именно – някакво министерство, май трябва да е било МВР, съобщава (!?) на Софийски градски съд, че съгласно решение на ЦК на БКП, трябва да се направи нещо си (!?!), с други думи казано – блестящ пример за „разделение” на властите.
Всъщност, не бих се изненадал, ако документи, потвърждаващи спомената „управленска технология”, са съществували в изобилие, но не са добили популярност, поради „строгосекретния” си характер или щото биха причинили известни неудобства на комунистическите си създатели. Потвърждение на йерархията „БКП > държава” намираме и в не толкова далечната 1985 - време, което немалка част от пишещите тук добре помнят, струва ми се. Само ден след злополучния финал за Купата на България (ЛЕВСКИ – Цуца 1:2, някъде средата на май) ЦК на БКП излиза с решение за разформироване на „ЛЕВСКИ – Спартак” и лит(*кс-етрополе”Септемврийско знаме”, което е публикувано на първа страница на партийния официоз „Работническо дело”. След само още ден тогавашното БФС (с друга абревиатура беше, но не е толкова важно каква), в решенията си по казуса, буквално копира партийната повеля. Едва ли някой се заблуждава, че през „четирийсетте” и „петдесетте” години на миналия век нещата са се случвали по друг начин, напротив – „врагът с партиен билет” тепърва е трябвало да се унищожава (често и направо физически) и това е налагало да се действа доста по-брутално. Да се говори за независимост и аполитичност при тогавашните спортни федерации е абсурдно, публична тайна е, че решенията им са само проекция на едни други по-висши партийни решения. Спазвайки стриктно описаната схема на управление, тогавашните институции (воглаве с ЦК на БКП и с дейното участие на футболната централа, в ролята на изпълнител), в разрез с всякакви юридически и морални норми, взимат редица решения, които пряко облагодетелстват „армейския” отбор – за доста от тях вече стана дума (унищожаването на АС23 и отнемането на стадиона му, фантастичните „телепортации” в по-горна дивизия) и тук само ще допълним, че лит(*кс-етрополе черпи огромни ползи и от приложението на т.нар. „производствен принцип”. Както се знае, съгласно този принцип, всички отбори трябвало да са съставени от играчи, заети в определено производство, упражняващи определена професия, като при панчаревци, съвсем случайно и непринудено, се „наложило” да играят ... войници.
Тази професия има своите особености и една такава е, че се „практикува” задължително, от всички мъже на възраст м/у 18 и 20-21 години. Тази лека подробност води до това, че всички ДЮШ в България фактически работят за лит(*кс-етрополе – с влизането си в казармата ВСЕКИ футболист задължително се озовава в някой от ведомствените на МНО отбори, като разбира се, право на първи избор има „големия софийски брат”. Тази „селекционна” тактика води до всичко друго, но не и до равнопоставеност и е очевидно в чия полза накланя везните. Всъщност, за всеки, усетил дори веднъж „желязната хватка” на комунистическата „партия- държава”, тези неща са ясни. Ясни са и за ГА – по време на „журналистическата си кариера” в онези години, той много добре е разбрал комунистическото схващане за „свобода на словото”, „свобода на политически избор” и изобщо „лична свобода”, но самият той никога не е имал проблем с това, защото никога не се отклонявал от Чл. I-ви на тогавашната конституция (утвърждаващ върховенството на БКП от най-високата трибуна). За ГА е пределно ясно, че не може да скрие партийния произход на лит(*кс-етрополе от хората живели в годините преди 1989, затова той твори „митология”, целяща да даде на младите червени „покемони” презумпция за нормален произход, нормална история, феърплей, морал и патриотизъм, която да „залепят” зa историята на любимата си кочина. Всъщност, по въпроса за произхода им разполагаме с доста надежден източник – човек, който говори в първо лице и то не просто като свидетел, а като пряко „акуширал” израждането им. През 1992 Добри Джуров дава интервю за в. Земя, в което кратко и ясно обяснява кой и защо измисля цесекато. Разбира се, „генералът” е нямал никакво намерение да хвърля камъни в градината на ГА, просто по времето, когато дава интервюто, твърденията му са „публична тайна”, а и никога не е предполагал, че любимия му отбор ще тръгне да бяга от комунистическото си зачатие (точно обратното: Джуров определено се гордее с партийния генезис на лит(*кс-етрополе). След такова сърцераздирателно самопризнание аз нямам какво да добавя...
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
Другите подаръци на чорбарите са известие за запор на имущество, или план за разсрочване на дълговете или официален манифест, приканващ към закриване!
И догодина никой БГ отбор няма да пробие в Европа 
