forum.levski.com

Чакам да ми обясниш за материалното спокойствие, както и на предишния въпрос - какво точно построи социализЪма за 45 години.

Иван Костов имаше тежката задача да спаси държавата от фалита, след чудесното наследство, оставено му от твоите идоли Жан Виденов и Андрей Луканов. Смятам, че се справи повече от добре.

Идолизирането на Костов, Иван Йорданов беше явно неразбрана шега, ясно е, че всеки има право да подкрепя когото си иска. Неясно за мен остава само как много хора бързо забравят, че Костов, Иван Йорданов, не използва 4-те години, цялата власт, която тогава беше в ръцете му и подкрепата, която имаше сред мнозинството от хората, за да превърне възгледите си в действителност. Статут на "боК" не се печели с лаене в опозиция, а когато си на власт.

Какво по-точно не е ясно за материалното спокойствие?

Какво е построил ли - ами да кажем огромна част от пътищата, по които шофирате днес; при падането му БГ имаше почти 9 милиона население, днес е 7,5 с тенденция да намалее до 5; некачественото социалистическо образование произведе специалисти, които след 9-ти се реализираха на Запад, а днес неграмостността е норма, дори и сред по-младите форумци; достигна някакво ниво на санитарно-хигиенните условия в страната, което днес запада; осигури необходимата за времето си инфраструктура - кварталите, в които газите в лайна поради липса на канализация май са строени след 1989; преди 1989 БДС за храните беше задължителен, а днес не е, в резултат на което се стига до реклами като на едни кренвирши ""Сачи" - кренвиршите от месо" , в сиренето има дори мляко;... не е малко, особено на фона на последните 20 години.

Ама нали все пак "билетчето беше по 14 стотинки, хляба по 5 и всеки ходеше на двумесечна почивка на Златните за 5 лева..."

Също така направи и Южния пътен възел, 10 години след пускането му все още се бърка пътя за Русе

Въпросът е принципен. Аз като чуя комунизъм се сещам единствено за хиляди разбити семейства и съдби.

Те там е заровено кучето - е не се предлага алтернатива на това, а мнозинството иска точно това.

Колкото до Костов - коя цяла власт е имал, и какво не е свършил, от това, което можеше да се свърши?

И СЛЕД КАТО ГОДИНИ НАРЕД ОТ СТРАХ МЪЛЧАХМЕ, СЕГА ЗАЩО НЕ ЗАМЪЛЧИМ ОТ СРАМ?
Чувствам се длъжен да напиша нещо за хората, на които им отнеха живота във всяка форма, в която това е възможно и познато. За тези, които умряха с мокри от сълзи лица, тихо и смирено, затворени между четири бетонни стени, докато други заграбваха земите, плодовете и труда на целия им живот. За онези, които се поболяха и умряха заради това, че им забраниха да отидат в казарма както всичките им приятели... За тези, на които им забраниха да учат... За онези, които бяха изгонени от България... За онези, които бяха измъкнати през нощта от домовете си и които никога повече не се върнаха при близките си... За всички мои роднини!
И най-вече за баба ми, която всяка нощ плачеше на сън за майка си, която и забраниха да види до смъртта си!


Няма по-обикновен и типичен ден за хората в България от днес, 9 септември. 2,5% от тях ненавиждат този ден, за 7,5% това е най-значимата дата в живота, а на 90% от хората не им пука и изключително трудно могат да се сетят за какво става дума. Затова днес е най-типичния и обикновен за България ден! Затова е и уместно първо да вметнем един абзац суха предистория, която за съжаление не може да бъде нито суха, нито да е един абзац, нито пък да бъде предистория...Защото тази червена предистория беляза историята, живота и бъдещето на милиони хора по целия свят!
На този ден през 1944г., Червената армия, ръководена от психичноболния грузински алкохолик, Йосиф Висарионович Джугашвили, нахлува в българските територии. Тя е подкрепяна сервилно и безрезервно от една шепа родни отцепредатели, наричани партизани, до един шумкари и ветропоказатели, криещи се по гори и храсталаци, с основна мисия да обират мандри и да вършат подривна, терористична дейност. Докато армията на чуждата държава марширува уверено из българските градове, а гореспоменатата шайка народни предатели в поза партер клечи пред краката им, изродите на Сталин обезчестяват, оскверняват, обезкървяват и погубват суверенитета, идентичността и независимостта на българската народност и държава.Съветските болни, които били най-здравите болни, погубват поредната национална държава по пътя към болната си амбиция за завладяване на света чрез инструмента на червената идеология. От люлка на европейската цивилизация, от ко-създателка на европейската държавност, България се превръща в маргинална сянка, в най-предан и най-наведен роб на кремълските власти, в заддунавска съветска губерния, територия без име и без право на избор, различен от този на Москва. А изборът на Москва е пълно заличаване на националната държава, отричане, поругаване и забрана на всичко, което от векове е било свято, скъпо и мило за българина!
Така започва всичко... Една сива филмова лента за пропагандата, лъжата, демагогията, алчността, позора и за хората, които не бихме нарекли дори чудовища! Един филм за нещата, които не зависиха от нас, но определиха живота ни! Завинаги!
На този ден повече от всеки друг сме свикнали да ни продънват ушите с милите разкази на бабите и дядовците, до един люти текезесари, които ги пращали веднъж в годината на море във вмирисаната станция на Профсъюзите, където съветските другарки пускали срещу кутия цигари „Стюардеса”, а българският ударник на труда добил „симпатичния” азиатски навик да се къпе веднъж в седмицата, в неделя, и да нагъва върху вестник на капака на Жигули-то (страшна кола!) дневната си дажба от боб чорба, люта чушка, резен домат и комат хляб! Разказват ни с умиление как веднъж в годината пускали портокали за два часа, но било важното, че изобщо ги пускат, а не, че са веднъж в годината, за два часа...А и опашките правили хората по-сплотени, по-близки, по-човечни, такъв е социалистическия човек. Докато невръстното ти дете реве гладно вкъщи за пюренце, ти ковеш, чакайки из безкрайните опашки, бъдещето на челядта си, градиш го, така както се гради всичко в социалистическа България, с връзки! На опашката търсиш някой роднина на приятел на твой роднина - вуйчо му, който по възможност да заема някакъв максимално висок пост в уродливата йерархия на социалистическия живот, та да може да уреди детенцето ти, милото, колкото и бездарно да е, на някаква службичка, каквато и да е, само да не е в завода да преизпълнява Петилетката. Или пък да ти помогне за паспорт за чужбина, или пък да ти помогне да вкарате „унуката” в университет, или просто да ти набави „под тезгяха” мега търсената, дефицитна стока - капачки за буркани, че идва есента, а зарзавата не чака. За непросветените да вметнем, че капачките за буркани, ама ония, хубавите, с розово уплътнение от долу, са по-скъпи и търсени и от южноафрикански диамант!
Живи строители на топ-олигофренията на XX век, Софийското море, още се кълнат, че това бил най-грандиозният инженерен проект на последните 13 или 16 века, само че злите капиталисти са го провалили, а фашистите от предаването “Мегасгради” по National Geographic са отказали да заснемат филм за него. От NG се усъмнили, когато получили предложението за заснемането на филма, че при описанието „Ще строим море край София, добре ли е, а?”, странно липсвало „Имаме вода, с която да напълним огромната колкото Сибир дупка, която изкопахме за има-няма 2 години чрез безплатния, робски труд на обикновените хора, които жертваха някакви си събота и неделя, безвъзмездно, ама доброволно, радетелската, в името на социалистическото пребъдене...” Социалистическото пребъдене обаче май се изгуби някъде по магистралата за светлото бъдеще. Катастрофира ли, какво се случи... Затова и заровиха дупката. Пак същите хора, разбира се, пак безвъзмездно, пак събота и неделя, защото през останалото време се трепят в заводите по 15 часа, за да произведат 276 кутии вакса повече и да задоволят амбицията и джоба на някой висш член на ЦК...След като получили отказ дори от телевизионния канал за бавноразвиващи за заснемането на филм за „Софийското море”, титаните на управленската мисъл от Политбюро били бесни, че са изпуснали една торба с долари. Комунистите мразят капиталистите до смърт, но обичат техните долари повече от живота си и най-вече повече от живота на своите инструменти, пардон, роби, извинявайте...сънародници. Затова и често жертват по няколко си хиляди живота. А на някои места по света и милиони. Въпрос на демографско развитие и територия просто. Иначе принципът навсякъде е еднакъв. Казал го е алкохолизираният изрод, идол на всеки средностатистически кретен с петолъчка, вместо мозък в главата, „Смъртта на един човек е трагедия, на много, просто някаква си статистика”. Грузинският статистик достигна до „някаквата” си бройка от около 33 милиона човека. Толкова успя само... Но какво тук значела някаква си личност, е казал пък един български поет, който децата и до днес трябва да изучават в училищата... Най-пунктуални по темата са жителите на симпатичния български град Перник, наричани от някои недоброжелатели „орки” и „получовеци”. Перничани отдавна са окрасили стените и гарата в града си с безсмъртния и твърде социалистически слоган - „Да го духат хората!”
И всичко това е за благото на народа, разбира се. Какво са 200 000 - 300 000 човека изчезнали по трудовите лагери, след като добивът от декар пшеница се е увеличил 7 пъти!? Па макар и след това въпросната пшеница да е изнесена за Монголия, откъдето ние пък сме получили пясък, който пък сме разменили заедно с 1000 касетки домати и компютри „Правец” за захарна тръстика от Куба! Тъй като на Куба не и трябва нито пясък, камо ли па „чудото” на българската Силиконова долина - Правец, компютърът, Куба пък дава компютрите на Северна Корея, която пък им дава 7 контейнера с женшен, които Куба пак няма какво да прави, но поне така Северна Корея ще може да претопи компютрите и да направи от пластмасата висококачествена боя, с която да оцвети куртките на работниците в заводите си. От металните части, изнесени скришом, севернокорейското население може да успее да си сглоби антена и 20 години по-късно, хващайки някоя незаглушена южнокорейска станция, поданиците на Ким Ир Сен да разберат, че човек е кацнал на Луната! Ето затова, ако комунист ви заговори за икономика, застреляйте го в главата от упор! За комуниста икономиката се състои в отварянето на колкото се може по-безумно голям завод на колкото се може по-абсурдно място, в който комбинат да са на работа (не да работят, а да са на работа, разликата е фундаментална!) колкото се може повече хора, КПД-то на труд, ефикасност и ефективност на производството може и да е минус един трилион, все тая, важното е, че имаме почти, да не кажем напълно, безплатен труд и някаква стока, която винаги можем да изнесем някъде в братските социалистически държави, без значение каква е стоката и колко е гадна и непотребна, ние сме си вързани с договорче и никой не може да ни каже нищо...
Колко незначителни са за тези хора няколкото стотин масови гроба на фона на отворилия врати комбинат за цветни метали край село Идиоти, където никога не е имало цветни метали, а няма и да има. Но пък както е казал правешкият образ бай Тошо, носещ впечатляващата титла „природноинтелигентен”, „Тая година завод за полупроводници, догодина за цели!” Какво като няма метали? Догодина ще му мислим! Какво е някаква взривена църква, пълна с майки, деца и ветерани от три войни, пред строителството на „нещото”, подобно на летяща чиния и тефлонов тиган на връх Бузлуджа, под което и до днес, всяка година, на полянката, се стичат хиляди получовеци с червени знамена с ликовете на „любимите” вождове!? Ах, любимите вождове и синове на народа... Които синове обаче издигнаха между себе си и този същия народ най-високите и непреодолими стени на света. И докато народът изнемогва с две яйца и два хляба и унижава себе си, радвайки се, че някъде са пуснали 5 кофички мляко и вярва в широкоразпространената долна циничност, как стоките били малко като асортимент, но имали всичко необходимо, за да живеели нормално, „народните синове” се къпят в разкош и разточителство, стигащо до там, че държавата 3 пъти е на ръба от фалит! Докато българинът чака по половин живот за кола и апартамент, а в къщата му има същите стоки и вещи, които има и в къщите на всичките му 2000 съседа в 16-етажната панелка, колите на „Специална доставка” разнасят из домовете на „народни синове” най-скъпите, най-чудните и най-невероятните деликатеси и стоки, които са познати на земята. Докато на българинът му е забранено да излиза в чужбина, партийните лидери обикалят всевъзможни кътчета на света с народни пари и уреждат синовете и дъщерите си в консулските служби на колкото се може по-западна европейска държава. И колко е лесно да постигнеш всичко това...Само трябва да кажеш, че е в „името на Партията”. Да се смириш, да наведеш глава и доброволно да си продадеш душата в служба на друг. Това е всичко! Всички убийства, всички затвори, всички зверства, всички преследвания, всички измъчвания, всички мерзости, гадости, доноси, предателства, издевателства...всичко е разрешено, стига да е в „името на Партията”. На Партията не и трябват верни хора, на Партията и трябват послушни хора, защото в тази безумна, номенклатурна машина всеки е вързан за другия, всеки дължи поста си на някой по-отгоре и същевременно е покровител на някого от по-нисшестоящите. Всеки трябва да знае пред кого да ходи със сведена глава и на кого да държи сметка, да изисква услуги и облаги.
Продънващото ушите повсеместно обожествяване на въпросните „народни синове”, е може би най-голямата циничност в целия социалистически пъзел. Едно човешко същество да се клани и да боготвори друго човешко същество, което в нормално общество, най-малкото, би било равно на него, е великата трагедия в живота на българина от НРБ. Всичко е направено с единствения умисъл да бъдеш унижаван и тъпкан...Да пропагандира унижаването като национална доктрина, е висша ценност на социализмът. Хората трябва да бъдат мачкани и облъчвани целенасочено, системно и целеустремено. Затова е създадено и специално звено, страховитата Държавна сигурност. Автоматична, матрична мрежа от агенти, доносници, които на принципа на скачените съдове, за по-висок пост, за лек автомобил, за софийско жителство или дори само за 1 месец отпуска от казармата, биха предали и обадили за напълно измислено и скалъпено обвинение, дори и собствената си майка. Най-силното оръжие на Държавна сигурност е способността да внася несигурност и страх сред населението, да го кара да търси врага сред себе си, да го държи с отворени на четири очи... Да го държи мнително, в пълна бойна готовност, преценяйки всяка изказана приказка, всеки проведен телефонен разговор, всяко споделяне дори на най-близки хора. Комунистическата машина владее в немислими граници способността да манипулира, да тероризира, да се самосъхранява, използвайки минимални усилия. Просто трябва да катурне каруцата със страха сред населението, а от там тя сама ще си свърши работата. Защото докато населението търси „врага с партиен билет” в своите редици, сред всички и всичко, безопасността на машината отвътре е непоклатима и гарантирана!
Никой друг режим, никое друго чуждо владичество не е налагало такава откровена антибългарска политика както Комунистическата партия...Поставените лица на СССР за 45 години убиха и удавиха повече от българщината, колкото дори османците за 500 години не успяха. Режимът превърна собствените си сънародници в малки, смачкани, роболепни, прегърбени, комплексирани души, марионетни създания бз характер, без самочувствие, без индивидуалност, без мечти, без бъдеще...Чувството за всеобща отчаяност и безсмисленост е водещо в целия живот на социалистическия човек. Българинът се научи да мрази и да завижда, научи се на всичко, което би могло да му помогне да оцелее в тази безумна социалистическа джунгла.
Не е нужно да отбелязваме кому са верни първите хора в държавата, кому слугуват и на чии интереси прислужват. Българските им имена са просто от куртоазия. Няма друга държава в света, която в националния си химн да възпява чужда страна. Няма друга държава в света, която доброволно, след гласуване, с мнозинство, да е решила да се откаже от суверенитета и националната си независимост, бранена 1300 години с живота и кръвта на милиони, за да иска да се превърне и притопи до 16-та република на Съветския съюз. Няма друга държава в света, която доброволно, с ясното съзнание какво върши, да подари изконна българска земя на югославските си комунистически другари, където те да издевателстват над мирното българско население...Немислимо е днес да проумеем как една вечер 1 милион човека си лягат като българи, а на следващата сутрин се събуждат като нова нация, с нов, изфабрикуван от учените на Сталин в Московския университет, език, с нова идентичност, различна култура и различно име. Няма друга държава в света, която би стояла безучастно да гледа как същите тези 1 милион човека биват избивани и изтребвани системно, до крак, заради това, че искат да се назовават българи! Няма друга държава в света, която да е разстреляла, обесила или обрекла на смърт по лагерите повече свои военни герои от България. Хора, които не са загубили нито една битка и нито едно знаме в три войни, губят битката с червената поквара! Хора, спечелили най-славните победи в историята на България, победи, смятани за невъзможни на теория, някои от които и до днес се изучават в учебниците на най-елитните военни училища в света. Целият военен и политически елит на Царска България пада в безименни гробове.Убити в гръб, отвлечени късно през нощта, докато спят. Изведени по пижами от леглата, с качулки на главите, разбира се, защото тези партизански отрепки с миши сърца никога не биха имали и една капка смелост да погледнат кой и да е от тези мъже в очите...
Що за чудовище трябва да си, за да скриеш от собствения си народ, че на две крачки от теб се е случила най-голямата ядрена авария в Европа, че огромен, отровен, убийствен радиационен облак се насочва право към твоята страна? Що за психопат трябва да си, за да събереш цялата държава по площадите, за да марширува на 1 май, докато невидимата отрова прониква в дробовете на хората и обрича поколенията им на жестоки физически аномалии? И що за страхливец трябва да си, за да командироваш по парадите някои от по-нискостоящите номенклатурници да махат отегчено с ръка, докато ти сам се криеш, залостен и защитен в дома си!? Но, всъщност, риторично си задавам въпроса „какъв трябва да си?”. Трябва да си точно такъв, комунист, или пък по-циничната дума, социалист! Тъждествената дума за убиец, изрод, страхливец и психичноболен човек. Но дори и тази безмилостна ядрена авария не успя да роди по-големи изроди от тях, съветските узурпатори на българската държава.
Какво по-голямо унижение и обида за националното ти достойнство от това, в центъра на твоята столица да се извисява като огромен мастодонт, паметник на Съветската армия!? Какво по-голямо унижение от това, най-високият паметник в столицата ти да е на съветските окупатори...Не на твоята войска...Не на твоите национални герои...А на Съветската армия!? Какво по-голямо слугиначество от това, такъв паметник да има във всеки български град...Във всеки български град няма дори паметник на Левски, по дяволите....Камо ли на Вазов, на Ботев, камо ли на българските войници...
А българските градове дори не носиха български имена, камо ли да търсим в тях паметници... Какъв позор за всички варненци трябва да е, че хилядолетния им град е носил името Сталин? Ами Благоевград? Ами Димитровград? Да бъде проклет този ден, в който руски крак стъпи в свещените български земи...Да бъде проклет този ден, в който изкуствените кувиози на русофилството родиха мита за „безконечната любов и признателност” към Големия брат. Да бъде проклет всеки час, в който историческото събитие „Освобождението на България” се превърна в инструмент за поробване, точно както го е прозрял Левски. „Тоз, който ни освободи, той ще ни пороби!”
Нека лакеите на чуждата държава да погледнат назад в историята и да оценят по достойнство какъв принос има България в изграждането и развитието на руската държавност и духовност. Кой им даде славянската писменост? Кой ги въведе и научи в християнството? Кирилицата? Киприян Цамбалак? Кой им завеща богатите градове, крепости и плодородни земи по Волга? Не ние. Те трябва да са ни вечно признателни за всичко това! Затова, че ги изкарахме от азиатския пашкул на дивия, бездуховен варварски живот и им подсказахме и помогнахме как да станат държава с европейски характеристики, в каквато обаче така и никога не успяха да се превърнат! България винаги е изпреварвала Русия с векове в развитието си, но, уви, историческите игри и превратности доведоха до този своеобразен куриоз...Но този куриоз завинаги ще остане като символ на предателството, позора и националното унижение.
Докато другите постсоциалистически държави смело издигаха паметници на жертвите на комунизма, ние не само че не построихме, ами взехме, че почистихме и реставрирахме тези на съветските убийци и те пак са част от „културното ни наследство”, в центъра на столицата ни и на най-хубавите места в най-хубавите ни градове. Докато другите постсоциалистически държави обесиха диктаторите си през перилата на парламента, ние погалихме нашите с рози, оставихме ги да изнесат целия капитал на държавата зад граница, оставихме ги на мира, да се успокоят, да се кротнат, да се пребоядисат, да улегнат и години по-късно да се върнат повторно да ни изнасилват и грабят! Няма по-безпаметен народ от българския... Народ от мърши, лешояди и изключително малко хора.
Днес е 9 септември. Всяка година на този ден получовеци от цялата страна си устройват импровизирани мероприятие. Събират се бивши „величия”, директори, зам.директори, помощник зам.директори и помощници на секретаря на зам.директора от всевъзможните отдели и службички на безумно разплутия бюрократичен апарат на НРБ и си разказват колко „Едно време беше по-добре”. Бели коси, но и млади комунистчета с бащи и дядовци шумкари и „преуспели” социалистически личности, изкачили стълбата от копането на домати на село до най-висшия пост в държавата, само за няколко седмици. Всички веят знамена и портрети със символи и образи на чужда държава... Ще ги познаете по мизерния си, почти клошарски вид, крещящи за революция, за колективизация, искащи диктатура на някакъв си пролетариат, искащи господар, искащи да са нечии слуги, искащи си отново завода за безопасни игли в Кольово, където да бачкат 60 години за 200лв... Ще ги познаете по това, че те не желят свободен свят, в който успяват тези, които могат. Те мразят капиталистите и империалистите и го крещят през високоговорител Sony, а на мобилните си апарати Nokia са пуснали да свири „Ставай страна огромная”. Вкъщи пък са оставили на компютъра HP да се тегли от Zamunda новият филм за Ленин. Те не желят свят на конкуренция и развитие, на будни хора, теглещи човечеството напред. Те са тези, които чрез мързела, нагаждачеството и готованството превърнаха България от преуспяваща, бързоразвиваща се страна, икономическият лидер на Балканите в началото на миналия век, до дворна клоака в дъното на Европа, място което всеки гледа да прескочи и да не попадне, за да не се потопи в уродливата пошлост на постсоциалистическата действителност на България.
Комунизмът е престъпление срещу човечеството, унижение и безпардонен терор над личността и съвестта, тотално и целенасочено погазване на идентичността, индивидуалността и спокойствието на гражданите и всеки, който го оправдава, оневинява или дори само му се възхищава, под каквато и да е форма, в какъвто и да е аспект, заради каквито и да е съображение, нека знае, че защитава и оневинява убийци и национални предатели, хората, обрекли живота на страната ни на 45-годишна кома...А дори да се върнеш към живота след кома, възстановяването ти ще трае дълги години и много усилия, воля, вяра и борба. Ние годините ги натрупахме, но воля, усилия и борба в българина, няма! Защо няма? Прочетете по-горе! Защо днес сме такива? Прочетете по-горе! Защо скоро няма да се оправим ? Прочетете по-горе!

ти как по-точно си я представяш тая алтернатива? ако билета струва 14 ст. шоферите в градския транспорт трябва да работят без заплати...хляб има по левче килото има и по 1.20 бройката, виенски черни хлебчета "малък обущар", каквито обичам да ям. По тошово време имаше хляб Добруджа и хляб Стара Загора, сиренето също беше 2 вида - краве и Дунавия...сега има 150... Мразя Златни Пясъци, обичам да ходя на море в Гърция и Кипър, ама едно време немаше да ме пуснат...

Аз съм го писал.

Алтернативата си я представям да можеш да си позволиш черни хлебчета, 150 вида сирене, отпуска в Кипър и Гърция, щом ти допадат. Алтернативата си я представям да не ти се налага да блъскаш при някакъв орк от тъмно до тъмно за мизерни пари (правя уговорката, че свестните работодатели са много повече в Сф, отколкото другаде), ако изобщо реши да ти плаща всичко.Това си представят и повечето, въздишащи по комунизма - дай им го и паметника на Съветската армия ще бъде демонтиран до дни, а БСП ще се борят да прескочат изборната бариера. Алтернативата си я представям освен това да не ви се налага да вземате пари назаем за да можете да посетите 3-4 гостувания в неголеми европейски градове годишно. Алтернативата си я представям да не те е страх, че ще те нападнат и осакатят теб или твой роднина, или познат я мутри, я цигани, я деца или приятели/авери на to4nite другари, понеже знаеш, че ще им се размине. Алтернативата си я представям да не те страх да крещиш каквото искаш на стадиона, понеже някакви горили с умствен дефицит ще те утрепят по команда без да схванат за какво става дума. Алтернативата си я представям, да не могат връзкарчета и купили си дипломата неграмотници да заемат длъжности, от които зависят ежедневният живот на теб, семейството ти, останалите форумци, мен, и които да правят живота ти ад с некадърност, незнаене и арогантност. Оставям ти да добавиш каквото ти харесва като алтернатива.

Алтернативата ти е налице във всички европейски страни, където не успя да стъпи болшевишки ботуш. Замисли се защо... Така като те чета, имам чувствто, че не си напускал България

Имаш погрешното чувство

За замисляне няма нужда, причините са ясни. Въпросът е какво правим - само плюем или се опитваме поне да вървим в посоката, в която те са вървели през тези 45 години. Засега 21 години само плюем...

Daemon, Blue - Омраз, докога ще го бавиш?