Барди се е превърнал в медиина звезда маи
Седрик Бардон:
A mi me gusta да вкарвам!
Французинът Седрик Бардон дойде в тима на Левски след началото на сезона и още след първите си няколко мача стана един от любимците на публиката. Разговорът с футболиста протече на испански език, като той непрекъснато се опитваше да вкарва по някоя българска дума. Бардон все още не може да научи българския език, но прави всичко възможно това да стане колкото се може по-скоро. Французинът говори дълго и сподели много неща за кариерата и семейството си. Интересно е, че той е отбелязвал гол на Олимпик (Марсилия) и обеща да го направи отново в мача на Левски с французите от груповата фаза от турнира за Купата на УЕФА. Със Седрик Бардон разговаря репортерът на Агенция Фокус Таня Касабова.
- Седрик, може ли да се каже, че вече сте се адаптирал към живота в България?
- Да, определено. Много ми харесва животът в България и разбира се, отборът на Левски. За момента се чувствам много добре, всичко е наред и се надявам да продължава да бъде така.
- Трудно ли взехте решението да напуснете Франция, за да дойдете в България?
- Не ми беше никак лесно, защото преди да дойда тук не знаех нищо за България. Но сега и на мен, и на цялото ми семейство ни харесва много тук и съм доволен, че приех предложението на Левски.
- Каква е разликата между френския и българския футбол?
- В България се играе много по-офанзивно, вкарват се много голове, а това на мен лично много ми допада.
- Какво знаехте за Левски преди да дойдете в София и какво научихте за тези няколко месеца, откакто пристигнахте?
- Знаех, че Левски е много добър отбор и че всяка година играе в европейските турнири. Сега знам, разбира се, много повече. Съотборниците непрекъснато ми разказват за успехите и съм горд, че съм тук.
- В България борбата за титлата почти винаги се води между два отбора - Левски и лит(*кс-етрополе. Във Франция, преди хегемонията на Лион, шампионът беше различен всяка година. На какво се дължи това според Вас и какво е по-добре за футбола?
- Не мога да преценя. Проблемът в България е, че има само два клуба, които разполагат с достатъчно финансови средства. Когато имаш пари е лесно да се бориш за шампионската титла. Във Франция много от отборите са в добро финансово състояние, освен това в първенството играят много силни футболисти и затова там е по-трудно да станеш шампион. Но и тук всички виждат, че мачовете ни не са никак лесни. Отборите играят с хъс и желание за победа и гостуванията ни на Берое и Родопа бяха доста тежки.
- Какво му е нужно на Левски, за да е равностоен на някои от най-големите отбори в Европа?
- Това не може да се каже просто така. Левски елиминира Оксер, а всички знаят, че той е много голям европейски тим. С мотивация и известна доза късмет смятам, че можем да победим всеки един отбор.
- На кой пост се чувствате най-добре?
- Определено предпочитам да играя като офанзивен футболист. A mi me gusta да вкарвам (б.р. Харесва ми да вкарвам) голове и да давам пасове. Най-важното е Левски да отбелязва попадения и да бие. Не ме интересува на кой пост съм играл и дали аз съм станал голмайстор.
- С кой от съотборниците се разбирате най-добре?
. В добри отношения съм с всички, но може би най-близък ми е Лусио, защото неговата съпруга е много добра приятелка с моята и често излизаме заедно да хапнем и да се видим. Иначе се разбирам и с Ричи. С тях двамата ми е по-лесно да се разбирам, защото знам по малко английски и испански - жена ми е перуанка и покрай нея говоря този език. Още не съм научил български, но ми се иска това да стане възможно най-бързо, за да мога да си говоря нормално с всички съотборници.
- Труден ли е българският език?
- Да, определено е много, много труден език. Може би защото азбуката ни не е същата. Но аз се старая и обещавам, че ще го науча!
- Младите футболисти в Левски усвояват ли от Вашия опит?
- Да, мисля, че да. Много от момчетата са много млади и искат да се научат, което е добре за тях. Аз съм малко по-стар от тях и виждам, че се опитват да попиват всичко, което видят. Това ни стимулира нас, по-големите. Хубаво е, че по време на тренировки винаги сме в добро настроение и в съблекалнята винаги цари мир и разбирателство.
- Какво е по-добре за младите футболисти - да играят няколко години в България или да бъдат трансферирани в Западна Европа възможно най-бързо?
- Мисля, че трябва първо да се изградят като футболисти в Левски и след това, когато станат по-опитни, да отидат в някой голям европейски отбор.
- Какво е мнението Ви за базите и игрищата в България? Сигурно са доста различни от тези във Франция?
- Вярно е, че не са толкова хубави, но аз и моите съотборници имаме късмета да играем на “Герена”, където базата е голяма и хубава. Както стадионът, така и помощните игрища, на които тренираме, са добре поддържани. Не мога да кажа, че тук ми е по-трудно, но определено е доста по-различно.
- Отбелязвал ли сте гол на Олимпик (Марсилия), докато играехте във Франция?
- Да, вкарвал съм и се надявам сега с Левски да вкарам отново.
- Какви са според Вас шансовете на Левски да излезе от групите на УЕФА?
- Мисля, че ако имаме късмет и победим Динамо (Букурещ) в първия мач, шансовете ни се увеличават. След това трябва да победим още само веднъж, за да си осигурим участие в по-предна фаза на турнира.
- Друг път срещали ли сте се с румънски тим?
- Да, когато бях футболист на Лион, играх с Рапид (Букурещ) и беше трудно. Но не е невъзможно да ги победим. Вярно е, че румънските футболисти са много атлетични и здрави физически, но защо пък да не ги надиграем и да си тръгнем с трите точки.
- Олимпик (Марсилия) победи лит(*кс-етрополе (Москва) като гост, но после загуби два мача във Франция. Първо падна от тима на Сент Етиен, а вчера бе елиминиран и от Бордо за Купата на Лигата. Това означава ли, че е непостоянен отбор?
- Да, може да се каже. В състава на Олимпик има много добри футболисти, но като цяло отборът не е в добра форма напоследък. За нас, разбира се, това е добре и трябва да се възползваме. Аз гледах мача на Марсилия в Москва и смятам, че французите стигнаха до победа, защото руснаците не се представиха добре. Не мисля, че Олимпик е толкова добър отбор, колкото всички си мислят - имат силни футболисти, но можем да ги победим.
- Телевизионните зрители в България Ви познават от мачовете с отборите на Рен и Гинган. Това ли са най-силните години в кариерата Ви?
- Най-добрите ми години са 10-те, през които играх във Франция. Още в първия си сезон в Лион играх в eвротурнирите и тогава съм побеждавал велик отбор като Лацио. Това беше страхотен мач. Определено мога да кажа, че направих 10 много силни години.
- Обикновено чужденците, които идват в България, са сами и семействата им пристигат по-късно. Вие обаче още от началото дойдохте със съпругата си и синовете си. Те адаптираха ли се и харесва ли им тук в София?
- Да, много им харесва, а това е най-важното за мен.
- Двамата Ви сина искат ли да станат футболисти един ден?
- Да, разбира се, както всяко едно малко момче, те искат да приличат на баща си. Но няма да е толкова лесно, колкото те си мислят и трябва да се постараят много, ама наистина много, за да се утвърдят като добри играчи.
- Започнахте ли вече малко по малко да се чувствате като софиянец?
- Ами да. Харесва ми всичко тук, прекарвам много време по улиците и съм щастлив.
- Много чужденци казват, че българските жени са много красиви. Какво мислите Вие?
- Българките са хубави, но за мен най-прекрасната жена на света е моята
Прави впечатление с чисто човешките си качества и уважението, което показва към Левски.
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
И така да е пак ми харесва 
