Цитат:
Най-добрата обич, която човекувам
Чаптър 1 – Тру морнинг стори.
...Събудих се сутринта, скапаната ми аларма пак не разбра, че искам да си почина. Беше топло, леглото меко, а кишавата София – някак си далеко. Главата ми тежеше, но беше ми приятно. Обърнах се наляво – ръката цялата изтръпнала, а на нея беше тя. Малка, сладка червенокоска. Тя. Любовта!!! С друго име, но аз така я знам... Никога не ми се беше случвало преди. Да празнувашм свети Трифон и Валентин на предпатерица. Някак адски добро е усещането да отвориш прозореца в полите на Витоша и да видиш мястото, където те ръгат, псуват, където живееш, отдалече – кибритени кутийки с малки светлинки по-тях. Все едно малко несръчно лапе, го е правило в час по ръчен труд.
...И така главата ми тежеше. Но не се бях чувствал така добре от много дълго време. Тя се размърда и погледна ме изпод завивките. Адски хубаво е да знаеш, че сутрин рано, като се излюпиш, до теб ще има някой, който те обича. Който да те погали, който да те целуне, който да те люби остро и отровно, както мътно, сладко, червено вино, люби главата ти страстно...
Чаптър ту – ЗАЩО БЕ ДА МУ ЕБА МАЙКАТА!!!
...Защо? Защо? Питам защо? Питам и никой нема да ми каже... Защо аз си обичам моята малка лястовичка и тя ми отвръща топло. Защо обичам люто Левски, а оной капут дето го представлява ми сере на главата? Защо ми се подиграват плешиви, изпедерастяли, жадни да власт и слава гугутки... Навлекли синия шал. Не някакъв обикновен, а този свещения – синьо белия, развяван през годините от жадните за свобода. От онези дето партийната книжка в джоба, не е била гордостта на живота им. А страстта на терена и около него. Страстта да се докоснеш до името на Апостола. Онзи там дето си е дал живота за да си живуркаш спокойно в момента. Страстта да влезеш във врящия сектор, зад южната врата на Националния. Страстта да извикаш на пълно гърло какво мислиш, какво обичаш! Страстта да гледаш 5000 като тебе скачайки, хвърляйки свещения син шал, да полети и той да усети свободата, дето ни е дал Дякона... Страстта да видиш как отсреща – алените дружки вият пред стона на минареджията със скъпия микрофон в ръка. Страстта да видиш велики победи. Страстта от загубата в последния момент, защото любовта понякога боли...
...Нещастници!
...Простаци!
...Мижитурки!
...Проститутки!
...Снуксове!
...Мишки!
...Помии!
...Ще ви изхвърлим, дори и да умрем...
...И тук изреченията станаха четиридесет и седем...
Чаптър трии – Бек ту дъ риалъти.
...Хубаво е да обичаш. Даже хубаво е много слаба дума. Уникално е това усещане. Мислиш си за нещо. Не те оставя мисълта, дори за секунда намира. Чувстваш се изпълнен, някак си завършен. Отвътре ми е благо, отвънка аз сияя. Тя ме прави истински човек. Тя ме прави истински фен...
...Ще дойде пак втория полусезон. И аз ще бъда там – далеч от моята любима, но до моя идеал. Отново зад вратата, при потъналите седалки. Моят дом, моята любов. Там където страстта и адреналина, ме бият по главата, без дори да пия... И не ще ме интересува, кой във ложата на топличко подскача и вика на диалект – „Синити напред”.
Чаптър фор – Гранд финале.
...Кафето ми почти истина. Но не истина моето сърце. Това беше тя – любовта, за която човекувам, която прави ме завършен, която дава ми сила да живея. Да бъда аз до нея когато се събуждам – това ми дава радост. Да гледам сините да мачкат – това ми дава гордост. Че съм част от синята магия – това ми дава сила. Да доволен съм че имам всичко... Аз съм просто един влюбен левскар...
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
Немате капка въображение 
