много много правилна статия
Цитат:
Дупка сме, черна футболна дупка
Рожбите на новата действителност ще стават все по-некадърни
Асен Спиридонов
"Евроспорт"
Срещите на Левски и лит(*кс-етрополе с отборите от Рим, както и мачовете на националния ни отбор с Италия, са нещо като учебен курс за родните футболисти и треньори. Няколко лекции за правилен, икономичен, интелигентен футбол с минимален разход на сили и максимален ефект като резултат. Италия-България 2:0 и Рома-ЦСКА 2:0 си приличат удивително като развитие и безпомощност от наша страна, докато синият тим е толкова зле в управленски и технически план, че и по-голямо поражение от 0:4 нямаше да бъде изненадващо. След такива мачове най-прозаични ми изглеждат анализите на отделните игрови епизоди, довели до загубите. Повтаря се до втръсване за липса на опит и самочувствие, за малшанс пред гола, за елементарни грешки в защитата. Тонът на експертите, треньорите и състезателите е такъв, сякаш от следващия мач тези грешки и пропуски няма никога да се случат. А те се нижат като безкраен телевизионен сериал и стават все по-груби и все по-чести. От вечерта на 1 октомври са достатъчни само примерите с първия гол във вратата на Левски и втория на Рома, за да бъде прозряна ужасяващо ниската класа на играчите във водещите ни клубове.
И ако неприятното усещане от загубата се разнася от 2 до 24 часа след мача според човека, чувството за пропадането на България в черна футболна дупка става все по-натрапчиво. Европейските турнири и официалните квалификации са само финалната рамка на мрачната картина, нарисувана в нашите първенства, клубове, юношески надпревари, трансферни отношения, БФС, Лига и всичко, до което футболът се докосва. Досега обикновените привърженици на великата игра у нас се обединяваха около безспорната истина за мутренския стил на развитие, наложен през отминалите 15 години. Имаше дори и един вид извиняващо обстоятелство за процесите: държавата абдикира от футбола и кой освен групировките можеше да се настани в нишата.
Сега предстои много по-лошата част от сценария. В следващите години ще лъсне пълната неспособност на подобна система да създаде собствен що-годе качествен продукт. Когато подземният свят се настаняваше в българския футбол, в него работеха треньори и състезатели, изградени в предишната система. Да, титлата на Славия през 1996 беше пар екселанс спечелена по силов начин, но никой не може да отрече спортно-техническите качества на белия тим по онова време. Същото се отнася и за Литекс 98-99 и даже за Локомотив Пд 2004. Вгледайте се в тимовите листове на цитираните отбори и ще се убедите, че повечето български играчи в тях са мъже или юноши старша, когато започна "преходът" в българския футбол. Практически родените до 1980 година вече са били изведени до определено равнище състезатели, обречени да продължат кариерата си в епохата на "великите инвеститори". Каквото и да говорим, но някъде до средата на 90-те у нас все още функционираха по инерция повечето школи, нямаше я днешната мащабна връзкарщина, юношеските първенства бяха по-равностойни, ако щете, спазваше се повече дисциплина, възпитанието, толерантността, чувството за срам не бяха напуснали окончателно и безвъзвратно България.
Тепърва във футбола ни ще навлизат момчета, които са рожби на новата действителност. Те са и ще бъдат много по-слаби, въпреки че вероятно не са по-малко надарени за този прекрасен английски спорт. Защото са изградени в една система, която беше силна само по отношение на уговорките, точните резултати, хващане на съдии, изграждане на "организации", източване на клубни средства и финансови злоупотреби. Търпеливата работа, грижата за треньора като водеща фигура, отношението на добрия стопанин към базата, феърплеят в състезанието - това са все непознати за структурите понятия. Ще кажете, че по целия свят футболът е притегателен за мафията. Така е, но заедно с неизбежните престъпни практики виждаме как играчите стават все по-добри и комплексни в сравнение с миналото. У нас, ако си Спас Делев (това е само пример), имаш два варианта. Лошият е след няколко сезона в Пирин да се пропиеш от липсата на перспектива и зачестилите травми. Добрият е да те вземе лит(*кс-етрополе (за шепа пари) и докато евентуално попълваш в движение огромното си техническо и тактическо изоставане от средния международен стандарт, да те купи някой отвън. Спас се спасява, Пирин си крета, лит(*кс-етрополе задоволява нагона си на гранд. Някой съзира ли бъдеще в тази схема? Аз специално виждам в скоро време един национален отбор, пълен с футболно неграмотни състезатели като Миланов, Сърмов, Котев, Иван Иванов и всички, които идват след тях.