Феновете на Левски ще помогнат за успех срещу Дебрецен
17 август 2009 09:03
Автор: Георги А. Стоянов Фотограф: Десислава Комарова
Сектор Б е способен да накара унгарците да съжаляват, че са дръзнали да стъпят на “Георги Аспарухов”
Oткакто беше изтеглен жребият за четвъртия предварителен кръг на Шампионската лига, в медийното пространство се изредиха редица специалисти и капацитети, които постоянно ни повтарят все едно и също. А именно, че шансовете за продължаване и на Левски, и на Дебрецен, са равни – 50 на 50. Дотук добре. Ясно е, че що се отнася до чисто футболните достойнства на двата отбора, това може би е така. Има обаче няколко основни фактора, по които сините превъзхождат по категоричен начин своя опонент и които в крайна сметка може да се окажат достатъчни и да натежат в полза на българския шампион.
На първо място са традициите. 26-кратният роден първенец е много по-голям клуб и има далеч повече турнирен опит, а и хубавото е, че точно в този момент новият наставник Ратко Достанич разполага с достатъчно рутинирани футболисти, които са вряли и кипяли в редица битки по европейските терени. Доказани бойци, каквито безспорно са Петков, Топчо, Бардон, Бижутера, Тасевски и най-новото попълнение Саша Симонович са ключови играчи, с каквито всеки треньор у нас си мечтае да разполага.
Kратък поглед върху състава на маджарите показва, че средната възраст в техния отбор е далеч по-ниска, което може да говори за неопитност. Да, Дебрецен е 4 пъти поред първенец на Унгария, но за разлика от Левски, така и не може да остави значителна следа в евротурнирите през последните години.
През сезон 2006-07 сънародниците на великия Ференц Пушкаш отпадат още във втория квалификационен кръг на ШЛ от анонимния македонски Работнички след 1-1 и 1-4 в Скопие. През следващия сезон те отново не успяват да се справят с тази злощастна за тях втора пресявка и са елиминирани рано-рано от шведския Елфсборг след домакинска загуба с 0-1 и 0-0 в реванша.
През настоящата кампания унгарците с кански мъки се добраха до последното препятствие преди груповата фаза на най-силния футболен турнир в света. С адски много късмет те преодоляха шведския комлекс и след победа с 2-0 и загуба във втория мач с 1-3 успяха да отстранят Калмар. Последваха два минимални успеха с много късмет с по 1-0 над естонския Левадия, за да се стигне до мачовете на истината с българския шампион.
Видно е, че досега маджарите не са играли с отбор от класата и традициите на сините.
Ясно е, че на новия старши треньор на Левски ще му трябва повече време, за да може да реализира идеите си. Смея да твърдя обаче, че с помощта на невероятната синя публика, Левски може да се завърне там, където му е мястото – сред най-големите отбори на стария континент.
Именно феновете на 26-кратните шампиони може да се окажат факторът, който ще помогне на момчетата със сини фланелки долу на терена да преодолеят Дебрецен. Всички много добре знаем, че сектор Б е способен да накара унгарците да съжаляват, че са дръзнали да стъпят на “Георги Аспарухов”. Стига да искат, ултрасите могат да сътворят адска атмосфера за гостите, която и ще даде криле на възпитаниците на Достанич да дадат всичко от себе си за така желаната победа. Неистовата подкрепа от трибуните може да мотивира левскарите до такава степен, че те да са готови да умрат на терена в името на голямата цел – на Герена да продължават да се разказват приказки...
И ако това се случи, то няма да е за първи път, защото именно привържениците с безрезервната си вяра и подкрепа бяха с основен принос за големите победи над Брьондби с 4-1 (когато дори ленивият Мечо Телкийски се събуди от рева на препълнените сектори), за изстрадания минимален успех с 1-0 над равностойния румънски Динамо Букурещ, когато Емил Ангелов заби най-важния си гол в своята кариера в последната минута. Да не говорим пък за уникалния обрат срещу италианския Удинезе, когато въпреки че столичани губеха в резултата, феновете не замлъкнаха, ами напротив, увеличиха подкрепата си, при което футболистите на Мъри Стоилов повярваха в собствените си възможности и изиграха може би най-великия мач на български отбор в най-новата история на родния футбол, за да се стигне до головете на Томашич и Боримиров и изхвърлянето на жабарите зад борда.
Нещо подобно беше на път да се случи и в сблъсъка с немския гранд Шалке 04, но тогава едно реферче реши да се превърне в главно действащо лице, гонейки пресилено мотора на тогавашния тим Седрик Бардон. Това неминуемо си беше отрязване на крилете на сините, които дори и с човек по-малко бяха напълно равностойни на именитите германци. А ако не беше това пресилено изгонване на французина, по начина по който тръгна мача с ранния гол на Боримиров и адската атмосфера на националния стадион “Васил Левски”, не се знаеше колко гола щяха да отнесат миньорите...
Това са само част от великите мачове на Левски в последните години. Това са двубои, за които след време всички, които са присъствали на тях, ще разказват със задоволство и ще се хвалят, че са били на живо свидетели на един от най-златните периоди в историята на най-обичания български клуб.
Естествено не трябва да се забравят и страхотните срещи с френските Оксер и Олимпик Марсилия, които също изпитаха на гърба си какво е да се сблъскаш с ада на стадион “Георги Аспарухов”...
Ако се върнем малко по-назад, можем да припомним и разгромния успех с 3-0 над хърватския колос Хайдук Сплит, който след мача на Герена сигурно е съжалявал, че въобще е дръзнал да тръгне да се надиграва с Левски и то в София.
Примерите са много, но тези са най-пресните. Левскарите обаче са длъжни да оставят армейците да си живеят със спомените за прашните победи по време на комунизма и да напълнят до дупка “Георги Аспарухов” в сряда. Защото сега тимът начело с кошмара на червените Георги Иванов-Гонзо в новото си амплоа на спортен директор има остра нужда от 12-ия играч от трибуните.
Мачът с Дебрецен може да бъде един от тези, след които разни мустакати господинчовци и П. Сурофянски ще бъдат принудени да си измислят нови причини за сините успехи в последните години. Било то за съдийска подкрепа, късмет или нещо друго...
А че ще бъде осъществен истински син поход на ултрасите по дестинацията София – Будапеща за реванша, съм абсолютно сигурен и убеден в това. Ответният двубой вероятно ще се нареди редом до десантите в Удине и Верона (Италия) и Търнава (Словакия).
Но до тогава има време. Сега на дневен ред е Герена да се превърне във врящ котел, от който унгарците да не могат дори и да си помислят за нещо друго освен за почетна загуба, оставяйки с лоши спомени и карайки ги да сънуват кошмари от гастрола им в българската столица...
Сектор Б може да им го причини!
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
, ако сме по малко от 20к ще се самоубеся на стадиона !
На почивката, камерата към теб и действаш. 
по-малко туристи.
