Това е българска местна порода свине с древен произход, за която се смята, че произлиза в резултат на кръстосването на средноевропейската дива свиня и архаични породи свине. Смята се, че първоначално породата е възникнала в Мала Азия и островите на Егейско море. Впоследствие е пренесена и на Балканския полуостров. Тук е отглеждана от тракийски племена и нейната селекция е продължила няколко века. И днес в някой части на България отглеждането на стада с Източно балкански прасета е поминък.
Породата е разпространена основно в два големи ареала на страната — Странджа и Източна Стара планина (Източен Балкан) откъдето произлиза и името ѝ. Числеността на представителите на породата не надвишава 20 000 прасета заедно с нейните кръстоски отглеждани при пасищни условия. Поради факта, че свинете се отглеждат при пасищни условия, което не е характерно за останалите породи прасета отглеждани в страната в законодателството са посочени няколко общини от Шуменска, Варненска и Бургаска области, където това може да се извършва. Въпреки това обаче прасета от породата се отглеждат и в съседни общини и области като голяма популация от тях има в Община Котел. Известен факт е, че Смядовската луканка се произвежда от месо на прасета от тази порода. В герба на община Смядово е включен и стилизиран силует на прасе от Източно-балканска свиня.
Подобни породи свине отглеждани при пасищни условия има в делтата на река Дунав в Румъния, остров Сардиния в Италия и в Пиринеите и то предимно в областта, където е разположено княжеството Андора.
Основният цвят на космената покривка е черен. Много често се срещат и прасета с бели и кафяви петна и ивици. Характерно за породата е, че на гърба космите образуват „гребен“. Практика е прасетата да се кръстосват както с диви свине така и с питомни породи прасета. Угоителните и производителните качества се променят при кръстосване с представители на породите — беркшир, българска бяла, мангалица, корнвал и пиетрен. Поради тази причина са получени множество разновидности съгласно преобладаващите фенотипни прояви. Взависимост от цвета на космената покривка и комбинацията на цветовете по тялото се наблюдават различни окраски, които стопаните наричат с различни имена — сури, лиси, абраши, диваци и други.
Характеризират се още и с късо сбито тяло, извит гръб, здрава костна система и издръжливост при лоши атмосферни условия. Главата е средно голяма, дълга, тясна с къси и прави уши. Гърбът е слабо дъгообразен, краката са къси и здрави. Живото тегло на неугоени животни е около 50 — 80 кг., а при угоените достига 110 — 130 кг. Женската ражда малко на брой прасенца — обикновено 4 — 6, които се отбиват на 60 дневна възраст при живо тегло 10 — 11 кг. Продължителността им на живот е 10 — 15 г., мъжките и женските достигат полова зрялост на 9 — 10 месеца. Средният дневен прираст е 370 — 380г., а живо тегло 90 кг. достигат за около 300 дена, при разход на фураж 4,5 кг. за 1 кг. телесна маса.
Източно-балканската свиня наподобява дивата като отглеждането ѝ е лесно и не изисква много грижи, тя е примитивна порода отглеждана изключително при пасищни условия. Този факт определя и високоразвития стаден инстинкт на представителите на породата. Обитава предимно пасища в планински и полупланински райони. За нощуване, почивка, раждане, угояване и ветеринарномедицински манипулации стопаните изграждат специални дървени постройки, наречени свин или кочина. Те са пригодени за затваряне на прасетата и в повечето случаи притежават оградено дворче за разходка с ясли за подхранване със зърнен фураж. Постройките са примитивни, в повечето случаи липсва течаща вода и електричество. Построени са в близост до естествени водоизточници и са обособени с боксове за раждане и бозаещи прасета. Пасат предимно трева и корени. В менюто им влизат и охлюви, червеи и насекоми. Богат източник на въглехидрати и мазнини е жълъдът. Поради тази причина сланината на тези прасета има зърнеста структура, а месото е сухо и със специфична миризма и вкус като се доближава до качеството на дивечовото месо.
Подобно на дивата свиня и източно-балканската свиня има естествени врагове в природата. В най-голяма степен това е чакала и по-малко вълка. Поради връзката с природата и популацията на дивата свиня прасетата често могат да заболеят от бруцелоза и класическа чума. Всеядният характер и възможността в менюто на прасетата да попаднат малки гризачи и мърша е причина доста често да боледуват и от трихинелоза.
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
ебати кефО
готови ли сте 
