Благодарим ти, Гонзо!
Петър Димитров
Вестта за трансфера на Георги Иванов развълнува футболната ни общественост. И ако за придобилите страхова невроза от синята деветка привърженици на вечния съперник новината бе приета като манна небесна, то за нас, левскарите, това не бе така. От една страна, се радваме, че Гонзо ще играе в първенството на световна футболна сила, но също така ни е тъжно, че няма да имаме удоволствието да го гледаме със синия екип на Левски. В този ден си припомних заглавието на култовия български филм “Момчето си отива”, седнах пред домашното видео и изгледах отново всички мачове на Гонзо срещу отбора от Борисовата градина. И щастливите моменти отново се върнаха пред очите ми. А всичко започна през лятото на 1997г.Едно високо мургаво момче се появи на “Герена”. Близо два месеца продължи сагата около трансфера му от пловдивския Локомотив в Левски. Името му не слизаше от първите страници в пресата. Още тогава Гонзо разбра, че за да издържи тежестта на синята деветка, трябва да бъде като гръмоотвод, за да успее да преодолее спекулациите и хулите, които ще се насочат срещу него. “Доброжелателите” на синия отбор предусещаха,че обличайки екипа със свещения номер, Гонзо ще се превърне в явление в българския футбол. Опитите им за смачкване на самочувствието му продължиха дори и след като трансферът беше вече факт. Гонзо знаеше,че ние левскарите, виждаме във всяка “деветка” наследник на Гунди. Но неговата орисия още от детските години е била да среща трудности в живота и да ги преодолява с воля и упорит труд. Така започна походът на Георги за спечелване на обичта на синята публика. Още след първите мачове на “Герена “ в интервю пред медиите той сподели кои го е впечатлило най-силно – на нашия стадион всички сектори са “агитка”. Може би в този период Гонзо разбра, че освен печеленето на мачове и купи най-трудно е да се печелят сърцата на левскарите. Няма да се спирам на вкараните голове, извоюваните титли и заслужените от Гонзо награди. По-важно е друго – наред с радостта от победите петте му години със синия екип ни накараха да си припомним за качествата, които публиката на Левски най-много е ценяла:воля за победа, мъжество и себераздаване за отбора и привържениците. Имал съм щастието да гледам десетки тренировки на Гонзо. Дни преди мач съм виждал в какво здравословно състояние е и въпреки всичко той излизаше на терена в името на отбора и на неговата публика, рискувайки да предизвика недоволството на част от зрителите. Но винаги е казвал,че те са прави. Чували ли сте през тези години Гонзо да се оправдава със съдии или груби и некоректни съперници? За малкия брой загуби на отбора през последните пет години той винаги е търсил вината в себе си и в тима. И дойде 13.05.2000г. Всеки левскар по своему е запомнил този мач. В последната минута на редовното време вдигнах очи към небето и помолих Господ и духа на Гунди за помощ. И те избраха Гонзо да донесе победата и радостта на милионите левскари. Защото Георги бе заслужил тази чест. С гола си той спечели не само мача и титлата, но постигна най-трудната и най-сладка победа. Просто покори сърцата на левскарите. И направи така, че в многогодишната и славна история на Левски, след ерата на Гунди, Пальо, Гиби и Наско вече можем да говорим и за ерата на Гонзо. На другия ден го нарекоха гладиатор, терминатор, заличител. А най-точното определение е, че той е мъжко момче. И въпреки че имаше пълното основание да се чувства герой, Гонзо никога не парадираше с това, а винаги изтъкваше на преден план отбора и публиката. Трудно е с няколко реда да се опишат любовта и уважението, които Гонзо предизвиква у феновете на Левски с поведението и играта си със синята фланелка. Достатъчен е само един факт. Когато на Националната конференция на НФК Левски през 2001г. проф. Шойлев предложи екипът с №9 да се извади от употреба, всички се съгласиха, но с уточнението, че това трябва да стане след евентуален трансфер на Гонзо в чужбина. И така, момчето си отива. Но ние му казваме само довиждане. Защото втората част на филма е “Момчето се завръща”. Гонзо, пожелаваме здраве на теб и семейството ти и с божията помощ да покориш европейските терени. И след десет години те чакаме на “Герена”, за да поемеш щафетата от Наско и Мъри. Благодарим ти!
Георги Иванов влезе в синята история
Гретиен Славов
Някак неусетно изминаха тези пет сезона, през които с №9 се подвизаваше Георги Иванов. В самото начало на кариерата си в синия тим бившият пловдивски локомотивец изпита огромни затруднения и това бе нормално. Всичко за него бе ново – клубът, обстановката, колегите, публиката. Колко са футболистите, които са преодолявали тези препятствия без проблеми? Не са много,нали!? Споменавам името на Гонзо и в този момент сякаш буца засяда в гърлото ми. Просто не зная какво да кажа в този момент! Наистина, този трансфер бе колкото очакван, толкова и изненадващ – поне за мен. Гонзо вече бе станал човекът отбор, футболистът, без който всеки мач на Левски бе немислим. Кой ще замени сега злия демон на червените.....? Нека да си припомним как започнаха големите мачове на Гонзо. След първия двубой в Сплит, когато в последната минута на двубоя Иванов остана сам срещу вратаря и пропусна твърде елементарно да отбележи победния гол за Левски, много хора си казаха:”Ясно, този ще е поредния бастун в синия тим.” Тогава обаче Наско Сираков даде най-ценния съвет на нападателя. “Виж, момче,когато аз играех, вратарите за мен бяха само част от рамката на вратата. Те просто не съществуваха. Ако ти искаш един ден да станеш голям нападател, трябва да знаеш, че на противниковата врата няма никой, наказвай, без да ти мигне окото.” Струва ми се,че този разговор повлия в голяма степен за изграждането на Гонзо като нападател. С две думи, Наско помогна изключително много на Георги в прехода му към големия футбол. Не са тайна и добрите отношения, в които се намират двамата големи в синия стан – ръководителят и състезателят. Може би точно тази връзка даде най-много плодове в синята кошница през последните три сезона.
Някой би си помислил,че ще започна спомените си за попаденията на Георги с онзи паметен гол в последната минута срещу лит(*кс-етрополе. Не. Тогава наистина бе страшно, защото не играхме добре и само Господ и Гонзо ни помогнаха в този миг. Миг, накарал една цяла нация да полудее. Полудяхме ние, полудяха и те! Но има други два шедьовъра от синята кинолента с марка “Георги Иванов”. В горещия Пловдив, на ужасния стадион “Христо Ботев” той отбеляза невиждан гол по нашите терени, още повече че беше и във финала на турнира за Купата на България, донесъл впоследствие и престижния трофей в синята витрина. За втория шедьовър:”Продължава да вали пороен дъжд. Резултатът е 0:0, но сините неспирно мачкат своя червен враг. Топката е в Мартин Станков, той центрира към точката за изпълнение на единадесетметров удар. Там във въздуха се извисява Иванов и забива може би най-красивия гол в кариерата си.” Е, ако Гунди и Гонзо могат да бъдат сравнявани, това трябва да стане точно в този момент. Невероятно изпълнение. Навремето такива правеха само Гунди, Киро Миланов и Наско Сираков. Гонзо даде много на Левски, но и синият клуб не остана по-назад. Във всяко писмо, пристигало в редакцията на нашето списание, е имало по нещичко за този футболист, никога критични думи. А тези писма са вашите, на сините фенове. Те са и най-точният барометър за това, какво представляваше за нас Георги Иванов. Няма никакво значение какъв е бил Гонзо като малък – червен, син или черно-бял. Важното бе, че той умира да побеждава, не го интересува срещу кого излиза, може да играе и срещу най-близкия си човек.... Той е роден победител. Точно затова игра в Левски и точно затова бе толкова мразен от едни и толкова величан от други. Просто защото навсякъде по света най-силните са най-обичани и най-ненавиждани. Имах възможността да бъда близо до Георги в последните три сезона и мога съвсем откровено да заявя: Щастлив съм,че съм левскар. Щастлив съм, че работя в този клуб. Щастлив съм, че пред синия отбор са минали имена като Валяка, Патрата, Гунди, Соколето, Пальо, Гиби, Наско и много други сияйни таланти. Щастлив съм и затова, че Гонзо бе, е и ще бъде част от синята футболна митология. На добър час, Жоро!!!
Из сп.”САМО ЛЕВСКИ” бр.7, 2002година
_________________ И САМО ЛЕВСКИ, ОБИЧАМЕ ТЕ!
|