Цитат:
Футбол в модерния социализъм
Страна като Беларус отдавна не е имала толкова много поводи да се вълнува от футбола. Не и от 80-те години, когато Динамо Минск стана шампион на СССР, а в сборная команда играеха звезди на беларуския футбол като Алейничев. През този месец обаче Беларус живее с футбола. Днес доскоро никому неизвестният тим БАТЕ Борисов излиза в мача на живота си срещу белгийския Андерлехт, а на 20 август на Републиканския стадион в Минск пристига Аржентина.
В последното десетилетие футболна Европа рядко обръщаше внимание на Беларус, и то най-вече покрай футболисти като преминалия в Барселона Александър Хлеб и носилите допреди шест-седем сезона екипа на Динамо Киев местни национали Белкевич и Хацкевич. Тази вечер обаче е големият мач - отборът на Борисовския автозавод за тракторно електрооборудване (БАТЕ) има шанс да влезе в историята. След победата над Андерлехт с 2:1 в първия мач в Брюксел, хората на 31-годишния треньор Виктор Гончаренко са пред прага на третия квалификационен кръг за Шампионската лига. А там съперник е българският Левски, което е по-добре от Барселона или Ливърпул.
Отборът на завода
Борисов е 150-хиляден град, на около 60 км от Минск. Преди 12 години, когато местният футболен отбор е възроден от завода, никой не вярва, че на БАТЕ му предстоят славни дни. "Дотогава отбор №1 все още беше Динамо. В последните години обаче направо ни отвяха...", свидетелства Андрей, таксиметров шофьор от пиацата пред хотел "Беларус". Той е един от петте хиляди щастливци, които ще дерат гърла довечера на Градския стадион в Борисов.
За страна, в която все още функционира плановата икономика, партньорството на футбола с държавния сектор е повече от логично. Благодетел на БАТЕ е Анатолий Крапски, 42-годишният генерален директор на завода. За последните десет години отборът печели четири титли, четири пъти е втори и веднъж трети. "В нашия футбол няма много пари, затова разчитаме предимно на местни момчета, обяснява колега от Беларус. Ако влезем в лигата и спечелим милионите евро, едва ли ще ги дадат за заплати, а по-скоро ще ги инвестират в базата в Борисов." Заради по-високото заплащане в руската Висша лига доста от елитните играчи в Беларус отиват там, от БАТЕ например преди време Филипенко прие офертата от Спартак Москва. "Мисля, че бюджетите на доста руски клубове са поне колкото на Хамбургер", отбелязва и самият Крапски. Въпреки това днес той разполага с отбор, способен да прави чудеса като това в Брюксел.
Гончаренко - стратегът от скамейката
Днес треньорът на БАТЕ Виктор Гончаренко е големият герой на спорта в Беларус преди олимпийските игри в Пекин, за където са планирани поне 15-20 медала. Макар че голямата фигура от треньорската скамейка на БАТЕ дълго време беше Юрий Пунтус, Гончаренко успява да научи най-доброто от него и да го приложи в отбора. След преминаването на Пунтус в друг заводски тим - МТЗ-РИПО, между двата тима започва люта схватка на футболния фронт. Самият Гончаренко обаче признава, че всички треньори от новото поколение в Беларус са ученици на Пунтус. Щастието на младия Виктор се усмихва, когато миналия ноември треньорът Игор Криушенко напуска поста. Стартът със седем победи е повече от впечатляващ, а днес отборът на БАТЕ изглежда способен на всякакви сензации. "Той е млад, напорист и много умен. Направи отбор, без да разполага с изявени звезди", казват журналистите от Беларус. Неслучайно треньорът на Андерлехт Ариел Якобс не знаеше нито едно име от състава на БАТЕ и се измъкна с аргумента, че тимът от Борисов е силен като колектив. Когато никому неизвестният Нехайчик те накаже насред Брюксел, това не изглежда съвсем добре.
Спорт в модерния социализъм
Спортът винаги е бил едно от лицата на Беларус, а преди години дори президентът на страната Лукашенко можеше да бъде видян в хокеен екип. Националният тим по хокей на лед, плюс спринтьорката Юлия Нестеренко и чукохвъргачът Иван Тихон създаваха положителен имидж на страната, която изглежда все още твърде далеч от ЕС, макар че в Минск в никакъв случай не изглежда по-зле от София. Беларус, която може да се нарече страната на модерния соц, поддържа най-евтините цени на горивата в Европа, което е и една от гордостите на местното правителство. На моменти обаче към спорта се подхожда със стилистиката отпреди перестройката и разпада на СССР. В медиите в Минск може да се прочете например как трудовият колектив от Речицкия район е обявил съревнование на спортистите, които ще представят Беларус в Пекин 2008. "Нека ние победим на беларуската нива, а те на спортната арена да прославят достойно Беларус", декларират трудещите се. В крайна сметка според "Белгазета" се оказало, че това е някаква самоинициатива на председателя на районния изпълком, за която комбайнерите и хабер си нямали. Въпреки това селските стопани вече са излъчили своите шампиони - това са Александър Гран и Виктор Соломахо, които досега са ожънали по над 1000 тона зърно. "Ще жънем хиляди тонове зърно, а те нека ни зарадват с медалчета", обобщава ситуацията комбайнерът Гран. Има и премии за най-добрите трудещи се - самият Гран например вече има в трофейната си колекция подарък от президента Жигули, а преди това е печелил телевизор и хладилник. "Децата вече искат да спечеля компютър", споделя комбайнерът шампион пред "Белгазета". Спортът може да има и друга страна, поне в Беларус, където и комбайнерите могат да бъдат шампиони.