Батков – завинаги в нашите сърцаАвтор: Мартина Иванова
След фантасмагориите на бившия президент на лит(*кс-етрополе Александър Томов, някак логично следва да поговорим малко и за неговия антипод. Антипод, поне що се отнася до стабилните позиции, които Тодор Батков държи на футболния небосклон. Каквото и да хванем, откъдето и да започнем, всичко ни насочва към един път - адекватното реагиране на проблемите. Поне досега винаги се е случвало така...
Когато в Левски възникне трудност, шефът на сините реагира мигновено и веднага успява да си пробие път до възможно най-благоприятния изход от лабиринта. Защото обикновено един проблем влачи след себе си друг и затлачва светкавично
иначе динамичния процес на развитие. Към израстването е устремен всеки спортен клуб, но той не би могъл да направи и крачка напред без харизматична и способна фигура зад себе си.
Тодор Батков умее да пресича неприятностите още в зародиш и това е неговата сила. Той подкрепи
мощно (
) новото ръководство в лицето на Вуцов, Боримиров Букарев, Искренов, като даде пълен картбланш на треньорите да взимат решения за селекцията, докато единствената негова роля бе да осигури финансовите средства за новите попълнения. Като цяло, босът на Левски води една схема на управление, независимо от новостите в клуба. Същият картбланш навремето той даде и на тандема Мъри-Наско, който не го подведе и осигури на Левски най-добрите резултати и футболен модел в историята на клуба. И всъщност, с новите треньори, Батков не смени своите виждания за футбола. Той просто получи от Мъри и Наско Сираков това, което му бе необходимо, извлече най-доброто от тях и веднага щом прецени, че стават безполезни за отбора, ги отпрати от Герена. Предстои да видим дали ходът и този път ще се окаже успешен...
Ако говорим сериозно, по-скоро странното в случая бе начинът, по който двамата си отидоха. Той бе твърде нелицеприятен за сините ултраси и предизвика неодобрението им, отправено към иначе величаеният от тях собственик на сините. Още тогава неговите действия бяха обявени за прибързани и нелогични, но фенските очи все още бяха пълни с радостните сълзи, предизвикани от успехите в Европа. Истината лъсна в мига, в който си отиде ядрото на тима през зимата. Онези любими играчи - Йовов, Бардон, Мечо Телкийски, Топузаков - които със своя хъс за победа се хвърляха в безспирни атаки към противниковите врати. Тези футболисти бяха достигнали свръх ниво на развитие за родните стандарти, като добиха облик на истински сдружен отбор, истински колектив без конкуренция в България. Именно тяхната продажба бе най-голямата грешка на ръководството, защото сега Вуцов трябва да се обгради от способни играчи, които не се намират лесно.
Търсенето продължава и сега, но както изглежда става все по-сложно, защото часовникът тиктака и отмерва секундите до началото на мачовете в евротурнирите и А група, а липсата на важни и крайно необходими нови попълнения на пулсиращите постове вратар и дефанзивен халф започва да става притеснителна. Всички в Левски постоянно изтъкват, че ще се борят за титли и успехи и гордо заявяват, че отново ще са фактор в Европа. И именно това ще е целта пред сините - да се докаже, че не отделните фигури властват в клуба, а колективния дух.
Един от най-видните показатели, че заканите за успехи през новия сезон не са празни приказки са победите, които сините нижат една след друга. Левски стартира лятната си подготовка с разгромното 5:0 над Спартак Вн и даде кристално чиста заявка на всички ни какво можем да очакваме от клуба. Последва малко по-неубедително представяне при равенството с бившия отбор на Вуцов Калиакра, при което сините бяха на два пъти догонващи в резултата. В двубоя с каварненци, Джуниър реши да пробва двата състава на сините - тези, които готви за титуляри и очертаващите се резерви. След този експеримент с Калиакра, дойде ред на безкомпромисен Левски, който бележи, но и не допуска гол в своята врата (5:0 с Вашаш, 1:0 с Бърно, 1:0 с Уипещ). Със сигурност това не е опълченско поведение от типа на "напред, пък може и да стане", но не е и "пазете гърба - контраатаките са нашето спасение".
Какво трябва да направи един футболен президент? Първото и най-важното е да стои винаги зад своя клуб, защото той е неговата отговорност, а в тази професия издънките стават достояние на милиони хора. Мигновенните решения, за които не е нужно да притежаваш радар, за да уловиш проблемите; достатъчно е да си искрено загрижен за съдбата на клуба и да реагираш скоростно на всяка заплаха. Разбира се, да осигурява необходимите финанси и тяхното движение да не подлежи на съмнение. Тодор Батков изпълнява всички тези изисквания безупречно. Той дава нов полъх на Левски с Вили Вуцов начело, изцяло според вижданията на Адвоката, които досега бяха успешни. Ако и Вуцов се окаже добър ход – то тогава Батков би бил безспорен управленец. Затова Оттук нататък всичко е в ръцете на новия наставник и в краката на футболистите, които са длъжни да изградят ново и свежо ядро, в което да изпъква дружбата и разбирателството на терена.
И накрая - фактите. Факт е, че Батков осигури финансова, икономическа и властова мощ на Левски, която го вади много над останалите в реалността на „А“ група. Факт е, че с тези ресурси Левски трябва да атакува влизане в Шампионска лига, както вече го направи Станимир Стоилов, а титлата е само едно формално задължение. При успех Батков ще се превърне в най-успешния управленец в историята на Левски и спокойно сектор „Б“ може да извика „Батков, завинаги в нашите сърца“!
При провал?
Ще имам нов прочит на фигурата Тодор Батков...
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
