Стандарт написа:
Халфът веднага усетил: лит(*кс-етрополе диша прахта на “сините”
Тиберканин търси булка в София
Новият мароканец в Левски е полиглот, упражнява немския с Боримиров
- Рашид, почти месец сте в Левски, как се чувствате?
- Много добре. Левски е голям клуб, с много добри играчи. Още от първия ден разбрах, че съм попаднал на правилното място и го обикнах.
- Защо обаче първо пробвахте да подпишете с лит(*кс-етрополе?
- Там ме доведоха мениджърите ми. Престоях 4 дни на проби. В лит(*кс-етрополе обаче имаха проблеми с парите. Тръгнах си, но не се поколебах да се върна, когато разбрах, че има шанс да ме вземат в Левски. Казах, че не ме интересуват други оферти, защото тази ми стига. Моето желание беше да подпиша тук и се радвам, че успях да го постигна.
- Дойдохте в България с емблемата на "религиозен фанатик", доколко това е истина?
- Кой казва, че съм такъв?
- Един от бившите ви треньори. Бил сте губел килограми и сте бил неспособен да играете заради постите около Рамазана!
- Аз съм просто един обикновен мюсюлманин, не виждам нищо страшно в това. Вярно е, че е трудно да играеш и да спазваш пости. Губиш килограми, не си във форма. Но това дали ще ядеш или не, го решаваш сам. За мен не е проблем. Не се притеснявам да ям, когато усетя, че съм зле преди мач. Много играчи, които също са мюсюлмани като мен, правят така. Всеки преценява какво е най-доброто за него, като пази религията в себе си.
- Какво означава тя за вас?
- Много е важна. Но
не съм по-различен от християните
Те имат своя Господ, аз моя. Всеки се моли, вярва и търси спасение за душата си. На мен не ми пречи, че един вярва в един Бог, а аз в друг. Аз съм израснал в Белгия, където има добра интеграция и разбирателство между всички.
- Каква тогава е истината, че не сте успял да се наложите в Аякс или Байер (Леверкузен)?
- Съвсем друга и проста. Не се различава от тази на хиляди други момчета, които са били там. Не са ти дали достатъчно шанс, не си имал късмет и постоянно си бил преследван от травми. Нормални неща за един футболист. Когато се съберат заедно, се получава обратното на това, което искаш.
- Какво е да попаднеш в школата на Аякс, която се смята за еталон в света?
- Нещо невероятно. Там всяка година пристигат много известни играчи от цяла Европа. Трудно е да пробиеш в първия отбор. Тези 5-6 години, през които си се мъчил да направиш това, не са изгубено време. Научаваш много. Така стана и с мен. А след като не си заиграл в първия отбор, не значи, че си слаб футболист. Напротив. Затова и Аякс продават толкова млади играчи без да са стъпили на "Амстердам арена". Просто не са имали шанс, не са отговаряли на изискванията за първия отбор в момента или на поста им там е имало няколко души. Школата на Аякс обаче си остава запазена марка. Там няма случайни хора.
- Колко от момчетата, с които сте играл са успели да пробият в първия тим?
- 50%. Но аз съм играл с футболисти от различни възрасти.
- Кои са най-известните от тях?
- С най-дълго съм играл с Томас Фермален. Иначе при нас са идвали или ние при тях - Том де Мил, Снайдер, Де Йонг и много други. Някои направиха кариера в Аякс и после бяха продадени. Други пък си създадоха име в други отбори.
- А защо не ви потръгна в Байер?
- Там наистина ми беше много тежко, но пък натрупах богат опит. Контузих се още в началото. Лекувах се около месец и после не бях на нужното ниво, за да мога да бъда конкурентен на останалите.
- Засякохте ли се с Бербатов?
- Не, когато аз пристигнах, той беше продаден на Тотнъм.
- Така в крайна сметка се озовахте в България?
- Да. Левски е едно сериозно предизвикателство. Знам, че редовно играе в евротурнирите. Успя да стигне четвъртфинал в турнира за Купата на УЕФА, после стигна до Шампионската лига. Това показва, че Левски е голям клуб. Всеки футболист иска да играе в такъв, за да може да се изяви именно в евротурнирите. Казах си, че искам и аз да постигна нещо с Левски в Европа.
- Преди да дойде тук обаче, сте имал други дестинации?
- Да.
Подписах с ФК Москва, но не успях да се наложа
Причината не е в мен. Просто бройката им за чужденци беше запълнена и останах без картотека. Затова ме пратиха да играя като преотстъпен в Латвия за 8 месеца.
- А защо не се върнахте в родната Белгия?
- Там можеше да заиграя навремето. Тренирах в Лиеж, но по-късно напуснах заради шанса да нося екипа на Аякс. Така или иначе съм тук, в Левски, значи такава е съдбата ми.
- Вие сте отраснал там, но играете за Мароко.
- Играл съм и за Белгия. Имах мачове за националните отбори до 16 години. После обаче ме потърсиха от мароканската федерация и избрах нейното предложение. Може и да съм израснал в Белгия, но повече се чувствам мароканец.
- Прави впечатление, че вече свободно отговаряте на български?
- А това е привидно. Знам - "да", "добре". Разбирам много неща, но още ми е трудно.
- Може би това, че говорите малко руски, също ви помага?
- А, не. Имам съвсем бегли познания по руски. Там така и не ми намериха учител. Трябваше да се оправям сам. Знам само отделни фрази.
В София ще си взема учител
Българският не ми се струва толкова труден и вярвам, че ще го науча бързо.
- Езиците ви се отдават. Славите се като полиглот?
- Просто съм принуден да уча. В Белгия се говори на френски и фламандски. Като ученик овладях английски. После в Амстердам научих холандски. Това обаче не ми помогна в Германия, където искаха да знам немски. И ми назначиха учител. Сега това обаче ми помага. Тук, в Австрия, спокойно гледам телевизия и чета вестници. Освен това опреснявам немския си с Боримиров. От родителите си пък знам арабски.
- С кой ще живеете в София?
- Сам. Все още съм ерген.
- Мнозина смятат, че за футболистите е по-добре да се оженят по-млади.
- И аз смятам така. Но все още не съм намерил точния човек. Търся го. Може късметът да ми се усмихне в София.
- Няма ли родителите ви да имат решаващ глас, както е при повечето мюсюлмани?
- Това са стари разбирания, въпреки че много хора продължават да ги спазват. Аз съм от по-младото поколение. За няма и значение каква ще бъде религията на човека, който ще избереш.
- Да се върнем към лит(*кс-етрополе и Левски. Бил сте и в двата клуба. Има ли разлика между тях?
- Да. лит(*кс-етрополе е добър отбор, но Левски е по-голям като клуб. Хората и всичко тук си е на мястото. Освен това отношението е по-различно. Интересът към Левски е по-голям от впечатленията, които имам. Медиите ни обръщат много по-голямо внимание. Прави ми впечатление и че Левски има повече привърженици в София.
- Има Левски шансове отново да влезе в Шампионската лига?
- Вижте това е лотария. Нещата са 1 към 100. Никой не може да каже какво ще се случи утре. Шанс има, но трябва да го вземеш. Името и това, че си направил нещо преди, не значат нищо. Можеш да биеш и Барселона в един мач. Дори клуб като каталунците не участва в този турнир само заради името си. Трябва да имаш и футболни аргументи.
- Как се разбирате с останалите в отбора освен Бензукан и Рабех?
- Много добре. Всички са изпълнени с добри чувства към мен и се стараят да ми помагат. Сякаш сме едно семейство!
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
