ЛЕВСКИ, ТИ СИ ВСИЧКО ЗА НАС!!! Левскари, нека бъдем единни!!!
Болен съм. Сериозно. Предстои ми тежка операция. Чаках я година и половина. Мечтах я. Но я отложих днес. Не, не се правя на герой, това е самата истина. Заклевам се, майната му и здраве. Няма как да се мре точно сега. Никога не съм бил предател, та сега ли? Та ЛЕВСКИ ме е утешавал и лекувал толкова пъти...Та нали от мамините илачи само притчите за победите на Левски сваляха температурата и ме унасяха в сън... Човек когато е зле е откровен със себе си и пред себе си. Може да не е честен „за”” и „към” близките си, но пред себе си е честен. Тогава настъпва равносметката и идват онези незабравими мигове, които почти винаги са в синьо. Може да си набил съученика си, може да си излъгал приятелката си, жена си, може да си подвел брата си – но никога ЛЕВСКИ!!! Боже, пред тези мигове бледнеят дори първият учебен ден, абитуриентският бал, клетвата, казармата, раждането на детето ти...Дори погребението на дядо ти, оня същият, дето като малък ти разказваше за Гунди и дето за първи път те заведе за ръка на Герена...За да чуеш онова, неповторимото „Само Левски, але, само Левски, обичаме те...”, което е по-силно и от смърта... Но злото никога не идва само. Човек като е зле задължително се пита – Защо точно на мен и защо ТОЧНО СЕГА?! На това последното нямам отговор, не намирам обяснение. В деня в който вечният враг, олицетворенито на злото, на онова зло, дето преди 60 години заброди из страната и зачерни милиони съдби, онова зло, дето забраняваше панахидите на Гунди и дето смени името на любимият ми отбор, дето прекръсти, без да ме попита, моя Исус на Витоша...В денят на това зло, в денят на злото, в който българският президент го награждаваше, МОЯТ ЛЕВСКИ СЕ РАЗБОЛЯ...Боже, сигурен съм, че си левскар, защо бе, защо точно сега?! Защо точно сега опитваш да посяваш РАЗКОЛ. Ето, зад монитора, от стената ме гледат Гунди и Котков, там са и Соколето, и Костов, и Вуцов, и Бобата Жечев, Павел Панов, Пацо Николов, Ники Илиев, Наско, Гибона...Мъри, Бижутера хитро усмихва се даже...Фамилни картини, нерукотворни...А зад тях публика през годините много, най-много...Как да ги деля тези от стената, бе, Боже. Така ли се късат посивели сини плакати...Така ли лесно се с приятеля спори...Защо точно сега, бе, Боже, посяваш разкол. Защо точно сега ни изпитваш и опитваш да ни делиш на Насковисти, Гибонисти, Вуцовисти...Не стига ли ти тая плът, че Мъри и Наско вече ги няма, че приказката, сигурен съм, мамицата ти, че приказката временно свърши...Успя, разплака ме, баш сега, мама ти деба...И на Борето фланелката, синята, по гърдите намокри я цялата... Но на мойта стена Бог е един! Гунди се казва и всички сини около него са моите светии... Да ме извиняваш с всичките твои светии, Боже. Да прощавате Аллах, Мохамед, Буда, Енгелс и Маркс..Вие търсехте приятелство, равенство, братство...Елате вдруги ден в сектор Б... По-големи сме от тебе, прощавай Боже, но да си знаеш! И само Левски, але...................................
_________________ НЯМА ПО-ГОЛЯМА ПРИВИЛЕГИЯ ОТ ТАЗИ ДА БЪДЕШ ЛЕВСКАР!!!
Последна промяна SINIOTO SARCE на Чет Май 08, 2008 2:00 am, променена общо 2 пъти
|