И в подкрепа на думите ми за трансферната ни политика, идва една статия на Жаклин Михайлов (ДБ напоследък почнаха да пишат и хубави неща).
Цитат:
Ще тръгне ли Левски по плана "Бока Хуниорс"?
В синия клуб водят пасивна, сбъркана трансферна политика и нещата въобще не са си на мястото
Преди по-малко от две години южноамериканският колос Бока Хуниорс предложи на Левски да изиграе приятелски мач в България. Писмото на Бока бе напълно официално, отборът бе на подготовка между Клаусура и Апертура в Израел и аржентинците имаха желанието да се срещнат срещу скромните 50 хиляди долара с Левски. По вина на старши треньора Станимир Стоилов тази уникална за българските стандарти среща не се състоя. По вина на Стоилов, защото ако той бе изтъкнал доводите, които трябваше да изтъкне пред ръководството, едва ли щяха да му откажат, а парите лесно щяха да се намерят от спонсори. Това е Бока Хуниорс, отборът на Диего Марадона! Защо отказа Стоилов – защото Левски бе съсредоточен в борбата за титлата!?
Както и да е, българските клубове винаги са готови да направят грешка. В тази връзка една друга покана за Левски също наскоро бе хвърлена в кошчето за боклук. За турнира в Испания, в който на мястото на Левски участие взе лит(*кс-етрополе и техен мач бе излъчен по световния спортен канал Евроспорт. От Левски предпочетоха за кой ли пореден път да играят с Рапид Букурещ и въобще все едни и същи съперници. Рапид през зимата, Шопрон през лятото!
Но това, че не си се възползвал от възможността да играеш с Бока Хуриорс, е пренебрижимо дребен детайл от цялостната политика на един нормален български клуб с иначе големи претенции. Бока не ги видяхме на „Герена”, но дали Левски да не заимстват от уникалната спортна политика на този голям аржентински клуб? В последните 7-8 години аржентинците продават на много добри цени своите футболисти без много-много да ги чакат да израстват в местното първенство. За сериозни суми Бока се раздели с Рикелме, Тевес, Гаго, Абондансиери, Диас, Инсуа. В зимния прозорец за осемцифрена сума в евро те продадоха поредния си талант – Евер Банега във Валенсия. Още една дузина по-ниско котирани играчи също напуснаха Бока, за да играят в Европа или Южна Америка.
Естествено Левски и Бока Хуниорс са несравними величини, но като образец на клубна политика спрямо икономическите реалности българите могат да се поучат. Независимо от звездния си статут в Южна Америка и огромната популярност, Бока не продава билети по 50 паунда (на мач, не на сезон!), както го правят в Челси. Независимо че Аржентина е голяма държава, икономическите й възможности са такива, че Бока не може да се мери с големите от Англия, Испания, Италия. И затова трябва да продава с голяма печалба своите футболисти. Без много да се мисли и при първия удобен случай. Това изглежда трябва да правят и в Левски. Не сега да съжаляват, че пращат Домовчийски за 100 хиляди под наем с голямата надежда през лятото да вземат още 10 по толкова. Можеха тези пари, че и малко повече, да ги получат от ПСВ Айндховен преди две години. В тази връзка Левски не се напънаха особено и при трансфера на Живко Миланов в Оксер - опция, която бързо бе използвана от Литекс за техния Роберт Попов. Защо бе предпочетен националът на Македония пред национала на България, остава загадка. Според мен от Литекс, както винаги, са работили по- добре!
Левски по отношение на трансферната си политика стои разкрачен, между чисто футболните си цели и желанието да получи приходи от експорт. Или се разделят с футболистите си прекалено рано, както бе в случая с Ники Михайлов и Курдов, или пъкпрекалено късно - както е с Йовов, Телкийски, Топузаков. И затова се стига до ситуации като при сегашната чистка. Продаваш, когато никой не ти иска стоката и ставаш за подигравка.
Явно в комерсиализирания свят на съвременния футбол трябва да си бърз и решителен. В Левски досега не успяваха да бъдат такива. Закъсняха с Гонзо, с Кривия, сега го сториха отново. А трябва дори да се рискува, както го направиха Бока с Тевес. Тези, които го купиха, още уточняват на кого принадлежи футболиста, но паричките Бока си ги прибра.
Сигурно феновете се вълнуват далеч повече от бъдещето представяне на Левски в първенството и купата. Жестоката истина обаче, е че всъщност ръководството на клуба мисли далеч повече как ще продаде успешно тримата бразилци и двамата мароканци. Това трудно ще се получи, защото Левски нямат звено, което да осъществява и по-важното да отговаря за трансферната политика. Телкийски и Топузаков ги уреди Емил Велев на приятелски начала, Йовов се трансферира сам. Това е несериозно.
Има и няколко неща,които просто се набиват на очи. Големите български мениджъри, които имат позиции в сериозния футбол, странно странят от Левски. Иначе на въпросите от клуба винаги отговарят по един и същи начин – нищо официално при нас няма. А не трябва ли да има и на други места нещо официално. Не е никаква тайна, че при трансферите са замесени геополитика и лични интереси. Например как така Свен Горан Ериксон през лятото избра за отбора си Божинов, Чорлука, Желсон?
Не трябва ли Левски също да работи с „ модерни средства” за своята футболна стока. Президентът на БФС Боби Михайлов например показа как сам със своите лични контакти трансферира сина си в Ливърпул. Всичко това говори, че в Левски водят една по-скоро пасивна, отколкото активна трансферна политика. Която явно е сбъркана, защото май нещата не са си точно на мястото.