Вчера си изтеглих и изгледах филмчето, направено за приказния сезон 2005/2006. Освен приятното усещане от върнатия спомен обаче веднага ми се натрапи и някакво неособено приятно чувство. Веднага усетих разликата между тогавашните ни играчи и сегашните. Сякаш гледах съвсем други футболисти, които носеха имената и номерата на сегашните. Такъв хъс, такова желание за победа, такова настървение за спечелването на всяка топка. Телкийски кърти по фланга, Вагнер подава като по конец, Йовов се подиграва със защитата на италиянския Удинезе, Домовчийски печели всеки въздушен двубой, Гошо Петков е непробиваем. Левски натиска не кой да е, а лит(*кс-етрополе Москва на собствения му стадион на -17 градуса! А на какъв хал сме сега-2 години по-късно с 5 млн. евро от ШЛ и същите футболисти? Ами, измъчена победа над Вихрен с 0-1 с гол на Живко Миланов и отпадане от Тампере! А сезонът тепърва започва... Защо е така? Ами защото на тези футболисти вече не им се играе при нас. Те са класни, но тотално изчерпани. Пелето си тръгна, другите останаха, но сега ще играят колкото да мине номера.
Това е положението, Левски от 05/06 година е мъртъв, та чак разложен, а всички в клуба тъпо и упорито продължават да му правят изкуствено дишане. Някои тук също си живеете с представи отпреди две години. Неи в момента е далеч пред Домовчийски. Не че е по-добър футболист, но има желание за игра. А на нашият му се излиза в чужбина, не иска повече при нас. Независимо дали на ша-лала или на някой друг му се иска да го повярва това или не.
Отдавна стана дума какво трябваше да се направи, за да не се получава така. Имаше два варианта. Първият-още след УЕФА трябваше да се помисли за подсилване на отбора с класни попълнения и създаване на по-сериозна конкуренция. Не говорим за замяна на героите-футболисти, както Наско се опитваше да го извърти, а за създаване на по-голяма конкуренция и възможности за ротация на състава. След това с влизането в ШЛ можеше старите кучета постепенно да започнат да се подменят с нови-виждате Тасевски как играе, представете си 11 такива като него. Така щяхме хем да спечелим пари, хем да имаме подменен боеспособен състав, хем щяхме да сме реализирали някои хубави трансфери и сега да гледаме головете на Домовчийски, а не на Барби. Вторият вариант-отпадаме от ШЛ, веднага продават всички, пускат се юношите и се купуват двама футболисти за по 2 млн. евро да придадат малко класа, а останалите пари се влагат в ДЮШ. Така не излизаме на печалба, един два сезона със сигурност падаме, но след това изпреварваме другите БГ клубове с 10 години, като хем имаме, най-боеспособния и обигран състав, хем ДЮШ ни е на светлинни години от останалите и вече е готов да бълва таланти. Ето ви една хубава дългосрочна инвестиция. Ето ви политика, насочена към младите (а не празни приказки).
Какво направиха нашите? Осраха всичко по най-ганьовския начин. Не си продадоха конвертируемите футболисти в точния момент, не се съобразиха с желанието им да се махнат и сега ще ги гледаме да разхождат фланелките, докато им изтекат договорите и си тръгнат без да получим стотинка. И хем ще спират развитието на младите, хем ще играят слабо. На всичко отгоре не купихме играчи за болните постове и в резултат атаката ни е кръгла нула и добре, че халфовата линия още крета криво-ляво. Браво Тодоре, браво Батков! Можеше Левски да стане европейски клуб, но бе обречен да си остане анонимник от миманса наречен Балкански полуостров. А Батков извън пределите на България ще си остане просто един човек с мустаци...
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
С малко закъснение.
Сега се сещам за един...
Шегата настрана, ама верно взехме да пазаруваме все по-преоценена стока, тва е се едно да отидеш да си купиш дънки от циганите на битака, малко носени...Следващият набелязан ще е полинезийски халф от тибетското първенство, много добър...по душа... 
