За генезиса на имената на клубовете
Преди няколко дни Нешка Робева изрече следната фраза: "Клубът "Левски" трябва да се прекръсти, защото привържениците на лит(*кс-етрополе ще гласуват против Апостола в анкетата за определяне на най-великия българин".
Като изключим факта, че тази анкета, рекламирана широко в националните медии, е безспорно най-голямата глупост, цялата работа май опира до това, че Нешка изгуби неприкосновения си статус в клуба, от който години наред ядеше бял хляб.
Пък и е доста необмислено да променяш името на един клуб, носещ името на най-святата личност в историята ни, защото някой си, явно не дотам способен да разбира свойството и значение на постъпките си, е решил да гласува против Апостола в тази безумна анкета.
Всъщност необмислената фраза на Нешка постави отново на дневен ред въпросът за имената на спортните клубове. Може ли на национални герои да бъдат кръщавани клубове? Въпросът е и за генезиса на тези клубове, за условията, в които са били създадени.
Ако проследим историята, ще видим, че не само може, но това е и традиция в България. В времената след Освобождението на България от турско робство особено ярко стои въпросът за постигане на идеала за обединение на всички български земи в една държава. След освободителната руско-турска война е подписан Санстефанският мирен договор от 3 март, който до голяма степен успява да обедини всички земи, населени с българи по това време.
Създаването на една огромна държава на Балканите и голямото влияние на Русия обаче засягат имперските интереси на другите Велики сили, които успяват да притиснат изтощенатата Русия за ревизия на договора и в резултат е сключен далеч по-неизгодния Берлински договор, който разпокъсва българските земи. Оттогава стремежът на българското общество и държава е за постигането на идеала за обединение.
За тези, които не знаят Учредителното събрание, проведено във Велико Търново и приело Търновската конституция, определя за столица на Княжеството София именно защото я смята за естествен център на всички български земи.
В следващите години младата държава успява бързо да укрепне и води няколко войни за постигане идеала за обединение - някои успешни, а други - не.
Това е един период на подем на държавата - преди всичко патриотичен, подем на духа. Това е период, в който националните герои намират особено място в сърцата на българите. И няма нищо чудно, че част от сформиращите се тогава спортни клубове са кръстени на тези национални герои.
По същия начин може да се постави обаче и въпросът редно ли е спортни клубове да носят имена на институции като българската армия? Въпросът тук излиза от рамките на освободителния идеал, за постигането на който България е водила толкова много войни и българската армия е дала огромни жертви, тъй като създаването на един такъв клуб става в съвсем други условия, при съвсем други стремежи, далеч различаващи се от постигането на освободителния идеал на България.
Социализмът, с всичките му предимства и недостатъци, е една система, която е наднационална. Именно заради този наднационален социалистически интернационал е загърбен и, нека го кажем направо, убит идеала за обединение на България.
Македония като територия и население с подчертано български корени бе захвърлена в забравата и бе позволено тя да бъде включена в Титова Югославия, а населението й да бъде подлагано на асимилация от сърбите. Този обществен строй изгради новата държава по образ и подобие на Съветския съюз.
Приетата нова Конституция от 1947 г. въведе принципа на единство на власта - т.е. цялата власт бе концетрирана в един субект (в противоречие на принципа на разделение на властите, където законодателната, изпълнителната и съдебната власт трябва взаимно да се възпират и балансират) и създаде условия за премахването на частната собственост. Те могат да бъдат обобщени като колективизация и централизация.
В тези условия не е чудна появата един нов клуб, носещ името на българската войска и наречен централен, тъй като на него му е отредена централна роля, напълно в съотвествие с постулатите на новия обществен строй.
За да бъда напълно обективен, трябва да кажа, че същестуващите клубове до идването на новия обществен строй са били използвани от него като съществуващи структури, както например е било използвано Регентството до официалното премахване на монархическата форма на управление.
Нека всеки сам си отговори дали е редно да има клубове, носещи имена на национални герои, както и дали е редно да има клуб, носещ името на българската армия, която също е национална.
За мен и двете явления трябва не само да се приемат, но и да се адмирират, но една уговорка относно армията - за коя армия точно става въпрос? Защото ако става въпрос за армията, която бранеше социалистическия строй, нещата придобиват друго измерение.
КОЛЕДАР
sport1.bg
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
Кръстили са го ЛЕВСКИ значи е ЛЕВСКИ. Като ЛЪВ!! КАТО ЛЪВСКИ! Като ЛЕВА НАШ БАЛКАНСКИ от който изтръпват душманите на България! Ние сме си спортно дружество с това име кръстено от основателите и тва е ебати. Трябва да си пазим и тачим историята!!
колкото и да е тъпо Шрек наи си приличаше с деиствителноста......
