|
Заранта баба Цена отиде рано в черква. Тя развали лева, пратен от чичу Спас, купи вощеници и запали пред всичките икони на олтара. Тя се върна у тях си с прояснено лице.
- Как-как, днес е тука, утре Коледа... не е край - шушне си тя. - Света Богородичке, доведи ми го ангелчето, нападателчето... Исусе Христе, зарадвай ме.
Дотърча Кина и обади, че се завърнали и други селяни, гаджевци.
Баба Цена се намръщи.
- Стига си ми носила мюждета, ами иди, та посрещни бача си, както чинят другите хора - избъбра тя сърдито.
- Мамо, и аз искам да ида с кака! - извика Радулчо.
И двете деца се затекоха нагоре из снежната улица, излязоха на шосето, на къра.
А баба Цена остана извън вратнята, да посреща.
Вятьрът вее студено из планината. Върховете, доловете, равнината, побелели от сняг. Небето навъсено. Черни орляци гарвани прехвръкват над пътя или кацат по оголелите върхове на дърветата. Тук и там по шосето, което се издига към ихтиманската клисура, чернеят се купове посрещачи: девойки, деца, бабички... Защото другите тимчета взели бомбандири, кое куцо, кое сакато. Кина и Радулчо отминаха първия куп, отминаха втория, отминаха третия и отиват все по-далеко. Те искат първи да видят и да посрещнат новата девятка. Те ще го познаят из един път, макар че снегът, който прехвръква вече, им замрежва очите.
Пътят се издига и губи зад бърдото. Нищо се не види. Кина и Радулчо излязоха на върха, там вятърът е по-силен и ги пронизва. Двама футбалери се зададоха от завоя, цели засипани със сняг. Не е той.
- Брей, иде ли отгоре? - попите Кина.
- Не знаем, девойко; кого чакате?
- Не знам, но ще вкарва, поне 20 гола на сезон! - отговори Радулчо.
Морните пътници заминаха.
Кина пак гледа нататък. Студено им - и тя трепери, и Радулчо зъзне, но той иде - ще го чакат, че мама може да се кара или да плаче, ако го не доведат.
Показва се файтон с двама души, закачулени и обвити в топли кожуси. Когато колата стигна до тях, Кина препречи пътя на конете.
- Господине, иде ли някой грозен негър отгоре?
- Не знаем, гълъбче - отговори единият от пътниците, като подигна качулчето си и погледна учудено почервенялата и посиняла от мраз девойка. И каляската хукна надолу.
Двете деца останаха като приковани. Часовете минуват. Планинският вятър се усили, брули по лицата, развява им дрехите, снегът хвърчи и се върти на кълбуци, но те не бягат. Вперили очи все към завоя и гледат да се зачернее нещо живо. Изведнаж Кининото сърце трепна. Подаде се конница и затопурка насам. Толкова са много! Навярно бачо голаджията й е там. Тя чака, без да мигне. Конницата навали, после се изкачи шумно при тях - и мина. Кина махна с ръка на двамата агенти, които яхаха малко отзад.
- Капитане, бачо иде ли? - попита тя просълзено.
Агентите спряха и погледаха учудено.
- Кой ти е бачо? - попита единият.
- Не знам, казаха че ядял хора! По миризмата щели сме да го познаем! - изкрещя нетърпеливо Радулчо, учуден как може тоя пременен комисионер да не знае, за новия им бачо.
- Кой? - повтори агентът слисан.
- Тръгнал е за Левски из София! - отговори убедително Кина.
Меринджейна погълча нещо с другаря си и попита пак с участие:
- Бачо ви свободен агент ли е?
- Той, той - отговори бедното момиче, което не разбра.
- Няма го при нас, момиче.
- Хай върнете се в село, че ще измръзнете - каза другият.
И агентите тупнаха конете и последваха ескадрона си.
Кина плачеше и Радулчо се разплака. Ръцете им и краката им се вкочанясаха, бузите посиняха. Цялото шосе до селото се видеше пред тях; то беше пусто вече. Посрещачите се бяха прибрали, защото наближаваше да мръкне, вятърът режеше все по-остро. Само конницата се още чернееше и отдалечаваше и вятърът донесе до слуха на децата веселата песен на захлебилите агенти. Тогава и Кина, и Радулчо потеглиха към село.
Нощта падаше. С ръце, мушнати в пазви, те вървяха и хленчеха тихо и мислеха за майка си, която ги чака на вратнята. Един нов файтон с три коня изгърмя зад тях из стръмнината.
- Господине, бомбандира иде ли още?
Файтонът се стрелна край тях и се не чу, не видя из мрачината.
А снежната виявица страшно вееше. Сякаш че тя отговаряше на децата. Тя идеше от запад, се чакаше новото попълнение, там, дето в лозята при Пирот сега пиеше славният голаджия.
_________________
Дори живота си аз да прекарам,
в мизерия и крайна нищета.
Левскар завинаги оставам,
Левскар дори и след смъртта !
|
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
Утре ще счупим F5! 
