Както казах, нашите нещастници ми развалиха изцяло удоволствието от мача вчера, който всъщност беше доста приятен и с доста интересни моменти. Не бих казал, че чак толкова се кефя на хърватите, макар че са симпатичен отбор, колкото че исках англичаните да отпаднат, и то не толкова заради тях - те будят у мен някакво странно умиление - отбор пълен с абсолютни дървари, който обаче се напъна на макс и постигна много повече от очакваното дори от самите тях. Адски дразнещи, обаче, са т.нар им "фенове", огромното болшинство от които досаждат изключително много и влагат повече емоция в мачовете на Англий или от Кораба, отколкото в каквото и да било друго. Тука, впрочем, нямам предвид толкова хората от форума (макар че и тук имаше извращения в това отношение на това първенство
), защото тук основно си правим ташак и се бъзикаме, колкото някакво странно повсеместно "привличане" от ингилизите и постоянното лизане на подметките на Кораба и Англия, когато стане дума за футбол. Днес по пътя към офиса в колата слушах радио, и бяха някакви безумни анализи, критики, рязане на вени и траури как, аджеба, Великата Англия биля отпаднала.....ето това дразни изключително много и ме кара да искам да страдат възможно най-много.
Иначе, Англия на това първенство постигна повече, отколкото са мечтали, и едва ли в близките 20-30 години ще повторят успеха, а и надали някога ще им се наредят звездите по тоя начин пак или пък ще имат толкова късмет. Ясно е, че отбор не стига полуфинал на Световно първенство само с късмет, но имаха доста сериозна доза такъв кажи-речи от самото начало. Още първия мач с Тунис го взеха с немалка доза шанс в последната минута, а ако бяха направили равен, щеше да е доста по-различно. След това се стигна до мача с Белгия, който никой не искаше да вземе, и все пак белгийците "успяха" да го вземат, после мача с Колубмия, който измъкнаха с дузпи след ера осиране в типичен стил и пълна паника в продълженията (и един странен отменен гол, който всички подминаха, но в крайна сметка нямаше и протести, така че не го броим). Единствения мач, който взеха "без проблеми" беше тоя с Швеция - не блестяха, но си вкараха положенията и не пуснаха гол, което им е и главния проблем - получат ли гол всичко приключва, паникьосват се, започват грешка след грешка и грамотен отбор ги бие. Същото стана и вчера, впрочем.
Интересното е, че те си вярват в някакво светло бъдеще, а се видя в доста мачове (да не кажа - всички, без тоя с Панама) че разполагат с твърде посредствени играчи, които реално не блестят с нищо и не виждам как дават повод за подобен оптимизъм. Освен много добрата игра пир статични положения в атака, не показаха нищо друго. Хаотична игра, без особена идея освен да пуснем някой дълъг пас към някой бърз играч, който обаче обикновено е Стърлинг
Деле Али - нищо, Лингаард - нищо, освен може би с Колумбия, Кейн - абсолютно нищо, освен че вкара всички дузпи, които му дадоха да бие (както се видя - не е малко, особено на Световно, ама за играч с тия претенции - много слабо. Напълно се изгуби в мачовете след Панама, а конкретно вчера, освен, че не беше много полезен, опропасти и няколко чисти положения). За собствениците в защита пък няма какво да се говори. Всъщност най-читавият им играч се оказа зверски подценения и осмиван Пикфорд, който направи перфектно за себе си първенство, извади всичко, което можа, и май е единствения вратар, който не е пуснал балъшки гол.
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
. Въпреки че за мен тези неща трябва да си останат в миналото и да се продължи напред. 
