Много приятна статия от Желю:
Цитат:
Левски е повече от кауза
Сега е моментът сините да благодарят на Домусчиев за Стойчо Стоев
Без никаква капка ирония или майтап – голяма част от футболна България трябва да благодари на Кирил Домусчиев за Стойчо Стоев. Ако благодетелят на Лудогорец не бе извадил на светло този треньор от Академик Свищов, нито Лудогорец щеше да бъде същият, нито Левски щеше да надигне глава от мочурището. И не на последно място - нито Стойчо Стоев щеше да изживее такива велики моменти.
С приликите - до тук! Разликата между Лудогорец, наричан по време на последната си еврокампания с помпозното "национална кауза" и Левски, я видяхме в онази свръхемоционална вечер на "Герена". Оцветеният в синьо стадион бе в центъра на вниманието малко повече от това, което бе тимът от Разград по време на европейските си кампании. Да, онова тогава бе много лъскаво, бутиково и луксозно. Но това сега бе някак си много по-непринудено и истинско. Любовта извираше по своя много естествен начин, без никаква доза фалш, без никаква принуденост и изкуствена обвивка. Това
не е брак
по сметка,
това е вечна любов. По стечение на съдбата точно Лудогорец трябваше да изпие горчивата чаша за сметка на триумфиращия Левски.
Близо тринайсет хиляди сини срещу сто зелени. Е, точно сега се видя каква е раликата между понятията "публика" и "зрители". Спомнете си пълния стадион "Васил Левски" и сами си правете сметка каква част от присъстващите са били там заради Лудогорец и каква част заради съперника. А сега се замислете колко от тези около тринайсет хиляди сини сърца са били на "Герена" онзи ден за нещо различно от любовта на живота си Левски. Защото Левски е нещо повече от кауза. Левски е това, което инакомислещите никога няма да усетят и никога няма да разберат. На много хора, не само на тези, които препълниха "Герена" в този му недостроен вид, им се осмисли цялата футболна пролет. В тях се отприщиха позабравените сълзи от радост. Тези хора вдъхнаха нов живот на кретащия клуб и дадоха огромни количества размисъл на тези, които ръководят Левски финансово и оперативно. Припомниха на всички, че това освен любов, е и поле за бизнес с неограничени възможности. И от този момент нататък сините
не трябва да
изпускат пиленцето
да излети от рамото. Само трябва да се мисли и действа разумно. Това, че в България свършват билетите за футболен мач, е голямата победа, сериозно постижение на тази велика игра.
Тук не е въпросът дали купата ще бъде спечелена от Левски или не. Идеята е този оцветен в синьо импулс да не спира никога.
И стига сте говорили за Левски (а и за лит(*кс-етрополе) в минало време!
А сега и специалните благодарности на Кирил Домусчиев за Стойчо Стоев. Поздравите са от синята част на България. Поводът е ясен - уволнението на треньора преди по-малко от година. Както много пъти се оказва, на нарочения за виновник му изписаха веждите. Това, което той изживява с Левски е на двата полюса - от отрицателния във финансово и организационно отношение до положителния в сряда вечерта. Тези 90 минути за него са много повече от неполучените заплати. Рано или късно той ще си получи заработеното, но тези мигове начело на Левски ще го топлят цял живот. Ето заради такива моменти хората са казали, че оферта на Левски не се отказва.
Това, което Стоев направи за кратък период от време много негови колеги не смеят да си го помислят. А именно - да се надиграваш с Лудогорец е по силите само на смелите. На тези, които обичат атаката и само атаката и го правят въпреки ясното съзнание, че нямат достатъчно ресурс. Стойчо Стоев върна на Левски това, което не всеки би могъл да направи в такъв кратък период от време. Ето такъв човек трябваше на сините - без много излишни приказки да направи отбор, който да започне да играе футбол. Ето такъв човек липсваше на Лудогорец в последно време. Това, което в сряда им трябваше на зелените, го имаха в наличност сините. Това са особеностите на футбола и Кирил Домусчиев може би един ден ще осъзнае, че тази игра нито е започнала с неговото присъствие на картата, нито ще приключи когато той реши да се откаже. Защото едното е проект, а другото е повече от кауза.
Да, Левски отново е тук! И отново гребе с пълни шепи от народната синя любов. И така до следващия спектакъл в края на месеца.
» Източник: в. "Тема: Спорт"