Това просто не знам къде да го пусна
Цитат:
Сътресенията около КТБ, които силно удариха „Ботев“ (Пд), за пореден път изведоха на преден план темата за финансирането на водещите футболни клубове у нас. Много преди да се случат проблемите на Цветан Василев, подобни перипетии преживяха други типично фирмени проекти като „Ботев“ на „брокерите“, „Черно море“ на Илия Павлов, „Черноморец“ на Митко Събев, „Берое“ на Николай Банев, „Локо“ (Пд) – на Георги Илиев, „Миньор“ на Христо Ковачки… Да не се връщам към зората на частния футбол у нас с фолклорни имена като Кеби, Шогун, Доктора, Динучи, Коце Маца и т.н.
В определени моменти на карта е било поставяно съществуването и на клубове като „Литекс“ и „Локо“ (Сф), разклатени от ситуационни трудности на техните собственици Гриша Ганчев и Николай Гигов. А какво да кажем за финансовите гърчове на лит(*кс-етрополе и „Левски“? При „червените“ проблемът е хроничен от края на 2007-ма насам, а „сините“ преживяха тежък период преди две десетилетия, а и сега се говори за трудности, въпреки наличието на мощен спонсор и задкулисно финансиране.
С две думи – наличието на Бащица с големи пари винаги е добре дошло, но по правило много хубаво не е на хубаво. Примери у нас и по света – колкото искаш! Особено в родната среда, пълна с назначени милионери и капиталисти от Комсомола, които във всеки миг могат да се окажат неплатежоспособни. Или притиснати от Биг Брадър и лоши кредити…
Ето защо сериозните български клубове са длъжни да вървят към публично-акционерна собственост. На всяка цена! Неуспехът на първата емисия акции на лит(*кс-етрополе в никакъв случай не е спирачка по този път, тъй като АРМЕЙЦИТЕ събраха над милион лева, невъзможна сума за всеки друг обществен проект извън „Армията“ и „Герена“. В същата графа се вписва и кампанията на Тити Папазов по повод вековния юбилей на „Левски“. И ако „червената“ борсова операция на първо четене не успя заради дефицита на доверие в Сашо Томов, то това в никакъв случай не компрометира идеята. Най-верните привърженици с удоволствие ще отделят от хляба си за своите любими отбори, но са необходими концепция, прозрачност и ДОВЕРИЕ!
Тенденцията се легитимира от дейността на граждански платформи като „лит(*кс-етрополе Завинаги“ и синия тръст на привържениците. Сдружението, водено от Сашо Чакмаков, за по-малко от година изгради на практика три терена за школата в Парка на свободата и даде въздух на новите „армейски“ поколения. Да не говорим за другите инициативи, насочени към базата, историята и клубните ценности.
По повод столетния юбилей се раздвижиха и „сините“, вероятно повлияни от обществената активност в лагера на вечния съперник. Няма лошо, напротив! Сигурен съм, че и другите активни публики - от Пловдив, Стара Загора, Благоевград, Перник, Варна, Бургас…, рано или късно ще се ангажират със съдбата на своите клубове.
Процесът не е лесен и изисква финансов мениджмънт и обществена енергия, но посоката е без алтернатива. Бащица е добре, но обикновено е до време. Особено в България! Ето защо бъдещето принадлежи на публично-акционерното управление на клубовете.
ГЕОРГИ АТАНАСОВ
_________________
Wine is fine but whiskey's quicker, suicide is slow with liquor...
