Цитат:
И така стигаме неизбежно отново до Левски. Покрай твоето име се вдигна доста шум в последните месеци...
- Последните месеци нямат значение. Важно е това, което изпитахме на 23 май по време на честването на юбилея. Другото са излишни и банални подробности. Кой какво казал и кой какво направил, е без всякакво значение. Левски е по-голям от всичко. Аз имам само още една мечта във футбола - да се върна отново в Левски. Да облека синия екип и да изведа отбора на първа тренировка. Да видя как лисват водата за късмет. Най-голямото ми желание е всички левскари отново да бъдат щастливи. Отборът на Левски да носи отново радост и феновете да пеят "Левски, обичаме те", както бе по време на приказката. Ако трябва, ще преобърна света, ще премина през всяко препятствие, но ще върна усмивките на хората отново. И отново да се свири химнът на Шампионската лига в центъра на София в чест на всичко синьо.
Доста, емоционално изказване, във вашия свят най-важен е професионализмът, а ти влагаш много емоции за любимия си клуб...
- Да, за Левски се говори само с емоция, феновете показаха колко много обичат този отбор. Потръпвам само при спомена за това, което сътвориха на 23 май. Няма думи, които да опишат онзи изключителен миг. Левски е велик отбор заради тази уникална любов. Що се отнася до професионализма. Да, навсякъде съм си вършил работата честно и почтено. Лягал съм и съм ставал на стадиона, разширявал съм си правомощията и не съм се пестял. Обичам си работата и мога да я върша само по този начин. Никъде не съм оставил изгорена земя, отборите след мен са ставали шампиони и са постигали успехи. Но трябва да се знае и как съм стискал зъби и
колко болка и унижения съм понесъл. Никой не ме попита какво ми бе да бъда хулен, да ме наричат говедо и с какви ли не други обиди. Само аз си знам колко тежко е било да се работи по този начин.
При това положение връщането ти в Левски изглежда предопределено?
- Може да сте сигурни, че това е неизбежно.
Последно, съжаляваш ли за нещо?
- В моя живот съжалявам само за това, което се случи на 12 май 2008 година, когато бях уволнен от Левски. При това само четири месеца след като бях получил пълен картбланш за новия план. И след като вече бях поставил здравите основи на новия шампионски тим. Съжалявам, защото заради това, което се случи тогава - Левски пропусна да влезе поне още три пъти в групите на Шампионската лига, да бъде абсолютен хегемон в българския футбол, да спечели десетки милиони левове и днес да има чисто нов, модерен стадион.
