Наближава рожден ден. Всеки го има. И всеки го чака. А как се празнува един рожден ден? Зависи. Богатият ще резервира виенски салон, бална зала, ще даде прием, ще покани стотици важни и знатни гости, ще поръча триетажна торта, от нея ще излязат плеймейтки, ще черпи с шампанско и черен хайвер… Бедният ще си вземе една „Ариана” от магазинчето, щафета салам и кутия евтини бонбони, ще покани съседа, но пак ще го отпразнува. Здравият ще отиде на круиз, на ски или на море. Болният ще си остане вкъщи, но пък ще бъде със семейството си. И бедният, и богатият, и болният, и здравият ще кажат „Наздраве” и ще си пожелаят следващата година отново да отпразнуват поредния си рожден ден.
Идва рожден ден! Поредния и в същото време по-специален. И не само защото цифрите на тортата вече стават три броя. А това е много, наистина много. Само фактът, че годините ти стават сто, а теб те има, жив си, е достатъчен повод за празник. А това е твой рожден ден, не на някой друг. Защото „Левски” – това си ти, това е всеки един от нас. Богат или беден, здрав или болен – празникът е твой и никой не може да ти го отнеме. Освен единствено самият ти. Защото каквото човек сам си отнеме никой друг не може да му го отнеме.
А как ще отбележиш рождения си ден зависи само от теб. Освен ако не си невръстно дете, което да чака родителите му да го заведат в „Патиланци”, да речем. Така и сега – от теб зависи какво ще направиш. Дали да организираш или участваш в мач на ветерани, детски футболен турнир, концерт или пък изложба. Дали да издадеш книга или да напишеш стих. Дали да участваш в шествие, дали да запалиш факла, дали да дариш пари… Дали да отидеш в кварталната кръчма и да почерпиш приятелите си, пък били те и от другите… Или просто да си облечеш новите дрехи, да купиш или откъснеш от някоя градинка едно цвете и да го оставиш на мястото, където бе роден ти, твоята идея, твоят идеал, твоят смисъл на живота… Или да го поставиш във ваза, украсявайки поне за малко дома си…. А може и да пуснеш една сълза… за тези, които ги няма сред нас, за спомените, за преживените радости и мъки, за емоциите, заради които още си жив… А след това, когато сълзата изсъхне, да се усмихнеш – за себе си, за живота, за ВЕКОВНИЯ И ВЕЧЕН „ЛЕВСКИ”.
