В своята книга “За смъртта и умирането”, прочутата докторка Елизабет Кюблер-Рос определя пет фази на скърбенето: Отрицание, Гняв, Пазарене, Депресия и Приемане (Denial, Anger, Bargaining, Depression, Acceptance).
През цялата предишна седмица (плюс два дни от още по-предишната) вложих душа и сърце – и неразумно много време – за да спечеля едно състезание. Което всъщност загубих…
И когато научих, че съм се правил на клоун цели девет дни – нахалос – минах последователно през всичките тези фази на мъката. Дори си създадох допълнителни такива…
Отстрани сигурно изглежда страшно пресилено да сравнявам емоционалното състояние на човек когато му съобщят, че страда от неизлечимо заболяване, например – с “бурята в чаша вода” от някаква си блог-игра. Наясно съм с това…
Но все пак – чувствам се и задължен да ви разкажа за моята “малка смърт”. Не само, защото не оправдах доверието на стотиците, които ме подкрепиха – а и защото в тази история има и много уроци, които могат да са от полза не само на мен самия.
ПЪРВА ФАЗА: ОТРИЦАНИЕ
“Не! Това не е възможно! Ама как така не сме спечелили?! Та аз събрах над 500 коментара! Няма начин да не са достатъчни за победата! Другите имат доста по-малко… Как така няма да ми признаете над 200 от коментарите?! Откъде-накъде?! С какво право?! Тези хора са гласували за мен – не може да не ги зачитате!”
ВТОРА ФАЗА: ГНЯВ
“Мамка му! Да му се не видят и шибаните правила! Нямали били линк към Фейсбук профила си или собствен блог – и к’во от това?! Всеки гласувал за мен си е написал е-мейла! Мога да ви извадя всичките над 500 е-мейла и да ви докажа, че това са истински хора, че няма измама… Ама как така няма да ми ги признаете?! На какво прилича това?! Вие се подигравате с мен! Подигравате се с подкрепата на толкова много хора!”
ТРЕТА ФАЗА: ПАЗАРЛЪЦИ
“Ама моля ви се – вижте пак точната бройка на гласувалите! Не може толкова много от коментарите в блога ми да са невалидни! Аз лично писах на почти всеки който не беше сложил линк към сайт или профил. Някои хора ми отговориха на е-мейл – и добавих профилите им. Те се зачитат, нали така? Други гласуваха втори път – този път вече по правилата. Може би не сте ги преброили правилно? Да видим все пак, дали сметките ви са верни, а?”
ЧЕТВЪРТА ФАЗА: СРАМ
“Какво направих?! Девет дни измислях какви ли не щуротии, правих се на палячо, оспамих толкова приятели във Фейсбук… повечето от тях на практика непознати… Сега как ще си покажа фейса във Фейсбук?! Излъгах очакванията и надеждите на толкова много хора… предадох доверието им… Те вярваха, че ще спечеля! Как сега ще ги погледна сега в очите?! Как???”
ПЕТА ФАЗА: ДЕПРЕСИЯ
“Аз съм пълен неудачник! И този път не успях да спечеля… Предните пъти пак не победих нито веднъж! Нищо, че сам създадох блог-предизвикателството и правилата на играта… За нищо не ставам! Хората ми повярваха, а аз ги разочаровах… Най-добре ще е да постъпя като Тишо – да си залича профила във Фейсбук и да не си покажа повече физиономията там! Това заслужавам… Така ми се пада!
ШЕСТА ФАЗА: ПРИЕМАНЕ
“Е, това е положението! Загубих едно състезание – какво толкова?! Честито на победителя! Заслужено… Правилата са за всички. Никой не ми е виновен, че все бързам и не чета внимателно… Нищо фатално не се е случило. Животът продължава…”
СЕДМА ФАЗА: ПОМЪДРЯВАНЕ
“Няма нито грешки, нито съвпадения. Благословено е всяко събитие в живота, защото идва да ни научи на нещо.” – Елизабет Кюблер-Рос
“Даааааа… Много уроци има в тази дребна случка. Те за това немците често бият на футбол – щото играят до последната секунда на мача! А аз прекалено рано реших, че съм вкарал достатъчно голове… Следващият път първо ще скоча – и чак тогава ще викам “Хоп!”. Цялата тази история ми беше за урок… Добър урок! Ама и аз съм добър ученик…”
ОСМА ФАЗА: БЛАГОДАРНОСТ
В крайна сметка, благодарен съм, че получих такъв добър урок! Загубих не битка – а просто една игра. Но урокът може би е бил точно “учебна тревога” – за да не загубя по-късно някоя истинска битка…
bowing man 150x150 Изповедта на един тъжен клоун
Благодарен съм и на хората, които ме подкрепиха и ми повярваха, че каузата е благородна и си заслужава…
На всички вас, които коментирахте, пожелавахте ни победа и се радвахте от сърце на щуротиите ми:
БЛАГОДАРЯ!
