Историята е на 1 чорбар,но е АБСОЛЮТЕН КУЛТ и ще ви разсмее до сълзи
)
99` година Нюкасъл - лит(*кс-етрополе. Тогава съм на около 15-16. Една седмица преди мача баща ми ми вика, че вместо подарък за рождения ми ден ако съм искал да ходя на мача в Англия. Аз цъфта да си ебе мамата. Хваля се из целия квартал, всички завиждат и гледат мръсно. Отивам сутринта на летището, цела нощ не съм спал, шалове, шапки, накиприл съм се като цигане на сватба
Гледам некаква група фенове около 50 човека (немаше го Дучето тогава) махат със шалове, скандират, абе шоу. Сашо Диков снима българските фенове. В чартъра на футболистчетата сме. Аз като отвързан - поръчвам си бира след бира, накрая се престрашавам и отивам да си говоря с Методи Деянов. Снимки, автографи, увещавания "да играят мъжки" пълна програма. Мене ми кеф, якоо. Кацаме в Нюкасъл, настаняване в хотела целата група с фенове, аз се падам в стая с некъв рокер от Пловдив май, целия със значки,шалове на лит(*кс-етрополе. Аз почвам да си разопаковам нещата - ония ми вика - пич, на ти шала, на ти значките, аз изчезвам. Аз изтъпевам - викам как изчезваш бе, къде??? Ония - абе тая екскурзия ни е параван на всичките, щото нали има проблем с шенгенските визи, та така ше бегаме към Лондон да бачкаме там. И верно, хвана и си запали. Гледам през прозореца некакъв бус пред хотела и всичките тия дето се правеха на фенове с куфари и дисаги и бегат от хотела като пилци, а англичаните втрещени! Та останахме аз, некакъв администратор на лит(*кс-етрополе, бай Гацо Стоянов - ветерана (много е луд тоя) и шефа на хората-джуджета в БГ!!! Тръгваме вечерта за мача, аз и тоя шефа на джуджетата, дето е 1 метър с вдигнати ръце. А мене ме срам да ходя с тоя да си ебе мамата
))) И некакви англичани от пъбовете ни се смеят яко, докато търсехме Сейнт Джеймсиз парк., ония напира да ги пита за пътя аз се дърпам и му викам, че ше го намериме. Пълен ташак. А на мача агитката ни беше - аз, стюардесите от чартъра, ония ветерана бай Гацо, шефа на джуджетата и некакво българско семейство от Шотландия с плетени пуловери, дето не спреха да се държат за ръце. Англичаните паднаха от смех.
Вечерта вечеряме в хотела с бай Гацо, ония яде като за трима от шведската маса и през целото време ми разправя "истории за златните времена" и цъка учуден колко са напред ингилизите, а ченето му се вади през 2 мин и тоя го закрепва обратно. Мене в акъла ми е да намеря некой да ме води по курви, че бех с тая идея. Накрая се виде, че няма да ходя никъде и имаше некаква много добра администраторка, направо ангел. И викам ше си цикля във фоаето на хотела и ше й се гласим нещо. И тая ме отсвири и се прибрах като насран. Ебем ти й екскурзията!
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
