Случките в квартала са милиони, буквално.
Бяхме известни аз и един приятел, защото бяхме най-малките и най-подлите хлапета, винаги забърквахме мощните простотии, скачахме на некви големи, плюехме им, мощните бомби от балконите се правеха, псувахме и агресирахме всеки нов, дебелите хора, грозните и сяква друга сган. Въобще са ако се видя, бих се самопребил! Яли сме и дървото доста пъти де
В детската положението беше същото, още първия ден нещо не съм издържал с групата където са били на мойте години и директно съм отишъл при директорката да й кажа, че искам да ме премести и че тия са пълни ритарди и никой не ги знае
Естествено тя ме мести в точната група, където пък се запознавам с още един култов тип, с когото ставаме велики приятели чак до 7ми клас.
В детската ми е и първия съзнателен бой, стана проблем с един Спас, който не му се поверва от шутове и тупаници
Първата любов също ми беше в детската, една която впоследствие стана доста сносна руса пичка, Нели или нещо такова се казваше, мощно след като се бях пребил чутовно след някво преследване навън и си бях ожулил яко колената тая дойде да се мазни нещо, и стана работата
Нещо се целунахме там, а-у, естествено в типичния ми стил, на другия ден, вече исках да целувам и всички останали пички от детската
В училище тежките истории продължават, с тоя приятел от детската (майка му се оказа директорка на училището
), пръсвахме отново всичко, мощното дразнене на големите, яко бой и проблеми, пичките само тва чакаха, имаше некви цирк драми жестоки
В това култово училище сме правили крайни неща: счупихме кенефа с една врата, навирали сме някви балъци във чиниите, сбихме се с охранителя един път (после го уволниха), хвърлали сме чинове през прозореца на 3тия етаж... Историята помни още: открадната кутия за валентинки (взехме я, отворихме картичките от някви други балъци, който бяха предназначени за пичетата където натискахме, изхрачихме се чутовно вътре, затворихме ги, върнахме ги обратно в кутията, и върнахме кутията на мястото й)
, забит пергел в слепоочието на Пламен-Бухала, някъв припадък на някво друго момче, щото нещо се оказа, че е кекав и още хиляди истории. Интересното е, че като бяхме 5-6 клас и на първия етаж на училището ни, направиха някво частно сирийско училище. Както се сещате, проблемите за тях бяха огромни, доста пъти е ставал ебати масака с тия типове...
Първия път бях на 13, порнах една люта каратистка докато бяхме на лагер
Продължавам да твърдя, че спортистките са най-жадните за кур жени
Вече в съзнателния живот в гимназията станах по-нормален (
) и продължавах с тежката простотия, но в по-умерени граници.
Чорбари някви не помня да е имало като бях дете. Помня само един, който беше около 1.50 висок, и се изживяваше като скинар
Естествено случката е как седя аз 10 годишен на спирката и чакам рейса, и тоя бяга, на спирката го настигат 3ма точни типа и го хванаха и го натикаха в неква кофа за боклук
Ако се видя се, бих се пребил жестоко. Деба и детето съм бил
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
Скалата ми беше любимец, с Ванчо не се разбирахме и един ден дойде със споменатата тениска. Още помня плановете и приготовленията, как накрах другите момчета да го извикат в коридора, без да знае, че съм там и да го набия без да знае защо. Та свалих му аз тениската, скъсана, ама я свалих.. после майка и татко при госпожите мрън-мрън и не помня кво стана, ама май ме наказаха да не гледам скалата за некво време 
Продължавам си битките: по 1 време от детската градина обстоятелствата се стекоха така, че се наложи с нашите да заминем за Италия, там започнах даскало и в класа имах некъв паразит, ама много противен, Рикардо се казваше, та ядем в някъв стол в даскалото и тоя искаше да ми вземе бутчето, ще го вземе ама друг път, мощно за яката на униформата и в стената, после майка му пита наще дали съм отишъл да живея там, за да бия децата 
Като се прибрах и започнах даскало тук се сдуших с по-големите и ми бяха гръб 
Още много мога да пиша, ама сега не ми се занимава 
Тичах през едно селище, изорано, в 1 часа нощта, на минус не знам си колко градуса. Няма да казвам колко пъти падах 
е да, но веднъж се заговорихме и не видяхме, че идва майката на един от наще.. не го видях цяла седмица после 
ги вижда и лежерно отбелязва - "Е може ли да направите по голяма простотия 
"
, но с времето всичко си се върна десеторно 
