Цитат:
В този момент исторически дълг на партията е да стартира без повече колебание едновременно с политическите и радикалните икономически реформи и така да даде шанс на бъдещето. В него тя вече ще съперничи на равна нога с формиращите се обществени и политически структури, но ще има това решаващо преимущество, че запазва ясен поглед за социалната перспектива от позициите на смела, радикална и подкрепяна от народа икономическа платформа. В противен случай ще плати докрай дадените в миналото кредити."
Цитат:
Ако не се решим сега, след една-две години политическият кредит от народа ще бъде безвъзвратно похарчен. В името на какво? В името на отлагане на решението. Никой няма да ни гласува доверие, когато катаклизмът ни принуди да се съгласим с това решение. А за сегашния труден, съдбоносен с избор се иска доверието на народа. Той го дава днес, но няма да го даде утре
В края на 1989 г. и началото на 1990 г., когато вече е създаден СДС, той публикува две статии в ,,Работническо дело", в които съветва БКП как да елиминира опозицията. На Кръглата маса като експерт иска да седне от страната на БКП. Когато докладват на Луканов тази кандидатура, той маха с ръка и казва: "Абе не сме изпаднали до асистенти. Разполагаме с професори по политикономия!" Това съм го чувал в различни варианти от няколко места. Но то съвпада почти напълно с онова, което Венцислав Димитров, негов колега тогава, разказва в едно интервю във в. "Труд". Ще го цитирам, защото е лично свидетелство, а и източникът е меродавен:
Цитат:
Още по времето на Кръглата маса убеждавах Костов да започне да работи за СДС. Тогава успях да събера 50-60 души икономисти, независимо какви са били преди това, на "Раковски" 134, но Костов не дойде. Каза ми: "Оставете ме на мира, не мога да се занимавам с политика, защото съм в една фирма към КНСБ. Искам да работя за пари, ако се занимавам с политика, ще остана гол." Тогава заедно с проф. Беров и Емил Хърсев готвеха икономически анализи на Кръстьо Петков и той им плащаше. Казах му: "Добре, Иване, СДС сега няма пари да ти дава, но не знам след време какво ще стане. " По същото време излязоха двете му статии в "Работническо дело". Наскоро на един коктейл видях Нора Ананиева със съпруга й - проф. Ананиев. Той си е комунист по убеждение, но допускам, че е по своему честен, има много такива хора. Той ми каза, че като е бил в щаба на Андрей Луканов по време на Кръглата маса, Иван Костов лично е идвал при тях и е искал от Луканов да му даде повече свобода да работи. Може би е очаквал да бъде издигнат за изборите за ВНС именно от тях. Но Луканов казал: "Засега такива асистенти не ни трябват. " Тогава не знаех за тези ходове на Костов и заедно с Любомир Павлов продължих да го убеждавам да се кандидатира от името на СДС. Костов все отказваше. Накрая оставаха няколко дни до предаването на листите през май 1990 г. и аз му казах: "Иване, ще се явиш ли, или не?" Той ми отговори: "Дайте ми три дни да питам жена си." Ние се спогледахме с Любо в коридора на апартамента му на ул. "Струмица", и Софиянски беше с нас, но решихме да го изчакаме. Иван дойде след два дни и каза: "Добре, жена ми каза: Да." Погледнах го учудено, сигурно вече е бил получил отказ от другите. Включихме го на пето място в пропорционалната листа в Пловдив. Не казвам, че сме сбъркали тогава. Но сега разбирам, че с тези личностни качества той изобщо не е за политик. Иван Костов е затворен в себе си, не може да работи в тим, няма приятели. Много държи на жена си, която си е една партийна секретарка. И вместо да я скрие някъде отзад, я бута напред." (в. "Труд ", 21 септември 2000 г.)
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
Гласували те и тръгнали да се прибират, прадядо ми се спряла и питал дядката "Йордане за кого гласувахме?", а дядо му отговорил "Върви, върви, после ще ти кажа" 
DDD
. Едва след категорична намеса на Довереното лице маймуната била свалена и били поставени портретите на Маркс и Енгелс. Това съобщава довереното лице “Стоян“. 
:
. Голям проблем на съвременната медицина и на родното здравеопазване 
там той сам всичко си казва 