forum.levski.com

Е това е втората страница, на публикуваното по-рано ако втора страница за тия нов документ

- втора страница на това и реално пак нищо не означава освен, че както се каза и преди премиерът ни е мутра

Хеликоптер, пратен неизвестно от кого, прелетя днес около спорния паметник "1300 години България" в опит да вдигне част от металната конструкция, съобщи БНТ.

Съобщението за това, че паметникът днес ще бъде демонтиран от въздуха, беше публикувано от агенция "Фокус" в 9.28 ч. без да се посочва източникът на информацията. Междувременно пред БНТ
главният архитект на София Петър Диков заяви, че не е пращал хеликоптер и паметникът няма да се събаря. От пресцентъра на общината също са казали, че нищо не знаят за акцията.

Работник, който е участвал в градежа на прословутия паметник “1300 години България” на пъпа на София, хвърли бомбата в ефира на TV7. Мъжът разкри по телефона, че хеликоптерът кръжал над творението на професор Валентин Старчев, за да провери дали е още там златна 12-килограмова антена. Зрителят обясни, че тя била поставена при вдигането на петокрилия пантеон, но не пожела да си каже името. Зрител на TV7 се обади тази сутрин в “Добро утро, България”, представи се като работник, който участвал при монтажа на спорния паметник пред НДК и каза, че свързва кръженето на бял вертолет над него вчера, с търсенето на златната антена или греда, която била положена там при монтажа му. Според него или са искали да задигнат гредата или само да проверят дали е още там. Друг зрител се обади и каза, че тя е била задигната отдавна от алпинисти, които са работили по демонтажа.

Припомняме, че вчера бял хеликоптер кръжа над НДК и паметника. Някои казаха, че с него се подготвяло да се демонтира около 500 тона от металната конструкция. Сред зяпачите е бил и скулпторът професор Валентин Старчев, който искрено се е забавлявал с номерата на пилотите в небето. И досега остава загадка кой е дал разрешение на вертолета да лети в центъра на София и каква е била целта на рейда.

Може, но Петър Диков твърди друго

А дали не е поредната ебавка с власта?

Екип на продуцентите Иван Христов и Андрей Арнаудов е кръжал вчера над НДК и паметника “1300 години България" в София. Разтропаните телевизионери решили да използват ловкия рекламен трик, за да подготвят старта на шоуто си в TV7 тази неделя.
“Не мога да потвърдя информацията. След няколко дни ще стане ясно кой стои зад това”, казва пред в. “Преса” Андрей Арнаудов.

В “Добро утро, България” тази сутрин, водещият също подхвърли, че днес по обяд ще стане ясно, кой е в основата на мистерията с хеликоптера в небето над НДК.

Татяна Дончева: Ще излязат още документи за Борисов

къде видя ръст за кунева? та тя преди година имаше доста по-висок процент от сега в социологическите

Въпреки че КНДР е може би най-изолираната страна в света, тя все пак не е пустиня по отношение на IT технологиите.

От 2002 година има интернет в страната, а от 2008 година има мобилни телефони.

Пушачите губят мача

61 процента от българите одобряват забраната за пушене на обществени места, 39 на сто изразяват неодобрение към нея.
Това показват данни от национално представително проучване на НЦИОМ, направено между 16 и 20 януари сред 1000 души, предаде БТА.

По-често подкрепят забраната жените, хората на възраст над 59 години - 76 на сто от тях, високо образованите, заможните и живеещите в селата. Против забраната по-често са мъжете, хората на възраст между 40 и 49 години и жителите на малките градове.

Високи стойности на одобрение към забраната НЦИОМ регистрират сред хората, които никога на са пушили (86 процента), както и сред бившите пушачи - 75 на сто. Две трети от пушачите се противопоставят на забраната, но една трета я подкрепят.

Малко над половината от участвалите в изследването са непушачи - хора, които никога не са пушили и които са отказали цигарите. 3 процента посочват, че са спрели цигарите след въвеждането на забраната за пушене на закрити обществени места. Според данните, 42 на сто от анкетираните заявяват, че пушат.

По-често пушат мъжете, хората на възраст до 49 години, със средно образование и живеещите в София, както и тези със средни и по-ниски доходи. Сред симпатизантите на всички основни политически сили одобрението към забраната на тютюнопушенето на закрити обществени места е по-висок дял от неодобрението.
Сред симпатизантите на ГЕРБ този дял е 64 на сто, сред поддръжниците на БСП - 72 процента, сред избирателите на ДПС - 62 на сто, а сред подкрепящите "България на гражданите" - 57 процента.

Социолозите коментират, че забраната за тютюнопушене на закрити обществени места не може да се използва пряко за партийни и предизборни цели, защото няма зависимост между личните мнения на анкетираните по въпроса и заявените от тях политически предпочитания.

Пълната забрана на пушене на обществени места влезе в сила от 1 юни м.г. Тя предизвика остри протести на ресторантьори и хотелиери и доведе до внасяне на предложение за частичната й отмяна, но парламентът го отхвърли в края на 2012 г.
В началото на февруари председателят на здравната комисия Даниела Дариткова заяви, че промените, които разрешават пушенето в заведения, ще бъдат обсъдени отново в мандата на този парламент.

Прав си.

Имах предвид, че като нова партия почва от 0 и веднага влиза в парламента, което за партии като Атака, СДС, ДСБ, ВМРО далеч не е сигурно.

Трябва ли да се работи в петък

Гамбия намали работната си седмица и петък е неработен ден. Дали това е идеалният модел за работна седмица? Отговор на този въпрос търси Ванеса Барфорд от BBC News Magazine, цитирана от БТА.

В малката африканска страна Гамбия работещите в държавния сектор ще започват работа в 8 сутринта и ще приключват в 6 вечерта от понеделник до четвъртък. Те ще продължат да работят 40 часа седмично, но ще се възползват от лукса петък да бъде неработен ден.

Президентът Джаме иска допълнителният почивен ден "да позволи на гамбийците да посветят повече време на молитви, социални дейности и селското стопанство."

В мрачните дни на 19-ти век много работници в индустриализираните страни са се смятали за щастливци, ако неделята им е била почивна. Постижението работната седмица да бъде от 40 часа с почивни събота и неделя за мнозина е повратен момент в работническото движение.

Някои обаче са се опитали да постигнат повече.

През 2008 г. около 17 хил. правителствени служители в щата Юта започват да работят четири дни в седмицата по 10 часа, за да се намалят разходите. Експериментът не продължава дълго: петдневната работна седмица е възстановена през 2011 г.

Други американски щати също бяха привлечени от идеята. Депутатите в Орегон и Тексас обмислиха, но не приеха закон за четиридневната работна седмица, а Джорджия и Вирджиния я пробваха в няколко агенции.

Четиридневната работна седмица е популярна в Холандия, където всеки трети работи или на непълно работно време или 40 часа за четири дни. Във Великобритания някои професии, сред които журналистите, често са работили на четиридневна работна седмица с по-дълги смени.

Въпреки компаниите, които предлагат "сгъстени" работни часове, гъвкаво работно време или работа на смени, моделът от 9 до 5 часа, пет дни в седмицата, все още е възприеман като типичен модел за изкарване на хляба в повечето западни страни.

Каква обаче е идеалната работна седмица и дали моделът с четири делника може да стане по-широко разпространен?

Стивън Шатък, на 28 години, е специалист по връзки с обществеността в Slingshot SEO, консултантска компания за оптимизирането на системите за търсене в интернет в Индианаполис, САЩ, където всеки работи от 8 сутрин до 6 вечер от понеделник до четвъртък. Според него четиридневната работна седмица е правилният подход.

"Всичко се случва толкова бързо в нашия сектор и мислим, че е важно петъците да бъдат почивни, за да се възстановим. Наричаме ги дни за проучвания. Те дават възможност на хората да научават нови нещата, може би да си правят независимо проучване или да прекарат време със семейството си, допълва той. Убеден е, че благодарение на това работата в офиса става по-продуктивна.

"В понеделник сутрин хората не са толкова скапани - започват деня енергично. Сроковете ни са наистина кратки, нужно е сътрудничество, опитваме се да свършим колкото се може повече работа през четирите работни дни," посочва той.

За клиентите това не е проблем, щом компанията изпълнява поръчките, а 85-те й служители са готови да работят извънредно, ако има нещо спешно.

"Когато става въпрос за наемане на служител, четиридневната работна седмица наистина "продава". Ние обаче сме млада компания, средната възраст е 27 - 28 години, така че според мен зависи от организационната култура на компанията," добавя той.

В Юта нямаше такова колективно одобрение, казва Уинстън Инъуей, служител от отдела за връзки с обществеността към управлението на човешките ресурси в щата. "На много служители им хареса, но други пък имаха проблеми с грижите за децата, гражданите искаха да ползват услугите и в петък. Планирахме по-големи икономии, отколкото успяхме да постигнем," добавя той.

Например през първата година са планирани 3 млн. долара икономии от отопление и ток, а реално спестените се оказват шест пъти по-малко - 502 хил. долара. Одит не успява да намери твърди доказателства за повишаване на производителността.

Защитниците на свободния петък обаче дават за пример тридневната работна седмица през рецесията през 1974 г., като посочват, че производството е намаляло с доста по-малко от очакваното. Те отбелязват също, че ползите не се свеждат само до икономиката.

Има природозащитни и социални причини за това работните часове не само да бъдат "компресирани", но да бъдат съществено намалени, посочва Ана Кут, ръководител на социалната политика в New Economics Foundation.

"Ако работим по-малко, ще има повече работни места, хората няма да бъдат на социални помощи и ще се понижи безработицата. Ще помогне също да забавим темпото - под натиск сме да живеем на толкова бързи обороти. Трябва да живеем по-балансирано, да спрем да купуваме готова храна, защото нямаме време да готвим, да намалим въглеродния отпечатък като пътуваме до работа по-малко и да оценяваме нещата, които не се заплащат - като това да бъдем активни граждани, да се грижим за хората, да бъдем по-добри родители," допълва тя.

Кут защитава идеята за работна седмица от 21 до 30 часа, което според нея ще включва и преоценка на минималната работна заплата.

Идеята може да изглежда радикална, но през 1930 г. икономистът Джон Мейнард Кейнс предвижда, че от началото на 21 век ще се работи по 15 часа седмично и вярва, че това ще бъде достатъчно за задоволяване на материалните ни нужди.

Вместо това "ние все още имаме заводски модел и заводско мислене за начина, по който работим - колкото повече часове работим, толкова по-добре, което създава безумието на хамстера, въртящ колело," коментира Иън Прайс, автор на "Илюзия за активност" (Activity Illusion).

"Като добавим технологиите и начина, по който революционизираха мащаба, в който общуваме, можем да имаме култура на работа по схемата 24 часа 7 дни в седмицата," допълва той.

Това усещане се споделя от професор Кери Купър, експерт по организационна психология и здраве в Lancaster University Management School. "Невероятно старомодно е хората да идват в 8 сутринта и да си тръгват в 7 вечерта по натоварените пътища към дома, като се имат предвид новите технологии, с които могат да работят от дома. Отиването в службата изглежда е част от нашето ДНК, но многото часове труд са вредни за здравето и могат да причинят стрес," посочва той.

Купър обаче не мисли, че решението е в "сгъстените" или по-малкото работни часове. "Става дума за гъвкавост - гъвкаво време, гъвкаво място. Хората искат това да стане, само трябва да бъдат убедени мениджърите, че това е добре и за тях," допълва той.

Конфедерацията на британската промишленост (CBI) е на мнение, че гъвкавостта е бъдещето и посочва, че във Великобритания служителите и компаниите до голяма степен успяват да постигнат споразумение, изгодно и за двете страни. Проучване на организацията от 2011 г. сочи, че 96% от анкетираните служителите са предложили най-малко една форма на гъвкаво работно време, а 70% - три или повече. В същото време обаче 53% от компаниите посочват, че естеството на работа или работните часове на компанията са ограничаващ фактор.

Джон Уолкър, председател на Федерацията на дребния бизнес, посочва, че за повечето малки компании да предлагат гъвкавост е нещо естествено.Според него обаче четиридневната работна седмица няма да бъде практична за магазините по главните улици или за водопроводчиците, от които се очаква да бъдат на разположение без значение кой ден сме.

"За мнозинството работодатели, изправени пред нуждата от възстановяване на икономиката, задължителните работни дни и часове са нещо прекалено нормативно, просто нереалистично," отбелязва той.