Нека не се заблуждаваме, че съществува "стара" десница, защото още по времето, когато се формираха политическите партии след промените 1989 г. се възприе, че комунистите (социалисти!

) са автентичната левица, а почти всички нови партии са антипода на лявото, т.е. десни. Сред новите уж десни партии имаше социал-демократи, земеделци, зелени и т.н. Коалицията СДС (опозиция на БКП/БСП) за съжаление включваше полу-леви партии с аргумента, че са срещу комунистите. Естественно след 2-3-4 год. заедно в СДС започнаха разцепвания, разколи, скандали и предателства. Комунистите добре си бяха направили сметката в аванс. В периода 1990 - 1996 в страната съществуваше организирана съпротива срещу демократичните промени. Половината българи бяха под влиянието на комунистите, ченгетата и турските шмекери. Бяха плашени с приватизация, с безработица, с връщане на земята на истинските собственици, с платено здравеопазване и др. В този период българският народ беше ограбен няколко пъти, чрез банкови фалити, пирамиди, валутна криза, инфлация и т.н. Беше такава простотия, че хората вярваха, че демокрацията, промените и "десните" са виновни за всички нещастия. Искаха си безплатните бунгала на морето, опашките за рагу, 2,60 сиренето и т.н. Слава Богу, че комунистите до каквото се докоснат и се превръща в говна. Имаше и международна помощ за шепата десни в СДС и точно тогава след много интриги, терзания и неволи се реши СДС най-после да стане партия. Това консолидира за пръв път дясното и момента съвпадна с нечувана и невиждана криза в управлението на комунистите. Първата стъпка беше победата на СДС на предварителните президентски избори. За пръв път тогава в България се гласува във всички градове кой кандидат на опозицията да се изправи срещу комунистите. Петър Стоянов спечели убедително вота на десните и в последствие десницата спечели президентските избори. Иван Костов вече бе начело на партията СДС и през цялата 1996 г. в България за пръв път имаше адекватна опозиция десница. Използваха се натрупалите се провали и следващите ги неминуеми ежедневни проблеми, за да се предизвика парламентарна криза и предсрочни избори. В този кратък период от 8-10 месеца (до м.юни 1997 г.) за пръв път (и единствен!) мнозинството българи бяха европейци, истински граждани на страната си и достойни патриоти. Десницата спечели убедително изборите, а лидерът на партията СДС стана министър председател. Докато десните се готвеха да управляват и разпределят - комунистите и ченгетата се прегрупираха, консолидираха усилията си да компрометират управлението и се почна... 1999 г. вече се видя края на всичко хубаво, което доведе СДС на власт. Тогавашните лидери, депутати, министри и редовите функционери на СДС нямаха идея как да противодействат на пропагандата на комунистите и ченгетата. Не е било от користни подбуди, а в повечето от случаите от най-проста липса на обиграност, подготовка и структури. Дясното беше незряло, а ударите идваха отвсякъде. Противниците бяха вкарали лимонки, ченгета и предатели сред десните. Противниците бяха школувани в академии на КГБ, ГРУ, АОНСУ, КДС и т.н. Структурите на червените бяха като рак във всяко българско село, квартал, градче, областен център, по посолства, в полиция, общини, кметства, армия и т.н. До 1989 г. 1 от 8 милиона българи бяха членове на БКП, направете си сметка сами... Така се завъртяха нещата, че дясното беше компрометирано и задушено. Измислиха Царя, НДСВ, коалираха се с ДПС и до ден днешен сме в последствията на тази схема. С лек милиционерски отенък и неафиширана носталгия по силната ръка - без значение от Правец или от Москва.

На мода е политическият инженеринг - БББ, ССД, Атака, РЗС, ГЕРБ, Кунева и мн.др. Един единствен се усети и не отстъпи, каквото прокламираше от 1995-1996 г. Той запази нещо от автентичното дясно, което излезе на онези първични избори в далечната 1995 г. Ако има нещо дясно в България, то се казва Иван Костов и нищо друго не може да бъде отъждествявано с дясно. Заради историята и принципите.

п.с.
naziонал, ти анархист ли си?
