Компютърът ми вчера нещо „изпрегна”, или аз съм писал много бързо и съм натиснал нещо, което не трябва, та раздели мисълта ми; но съм получил 11 одобрения на коментара ми. Темата е много сериозна и ще я продължа.
Аз не съм „заклет костовист”. Когато писах вчера, имах превид конкретно лице – моя съседка, пенсионирана учителка, с която чат-пат се събираме на кафе заедно с други комшии – бесепари или негласуващи. Тя категорично се легитимира като „костовистка” и безапелационно поставя на място бесепарите – може би защото живее с тях от десетилетия и ги познава, а ние сме пришълци в това село. Наричаме кака Лили с любов „баба костовистка”.
Та ето що. В политиката не може всичко да е публично – това е идеалистичен подход. В нея има и задкулисни договорки. Но виж – „подмолни хватки” е разговорен израз, който не приемам.
Но основното г-н Беров е хванал – политика в истинския, добрия смисъл на думата прави единствено ДСБ и Иван Костов. Както се казва: „С Костов винаги знаеш къде се намираш и къде отиваш.”
И в този смисъл изявлението на проф. Минеков ме озадачи. Той казва: „Аз също съм заклет костовист”. Това ми напомни една хаплива фраза на любимия ми Виктор Суворов по повод заявлението на Горбачов след провала си, че бил социалдемократ по убеждение. И Суворов ехидно пише: „Като си бил социалдемократ, чий го дириш в редиците на КПСС?”
Сигурно прозвучава грубо, за което моля за извинение, още повече че проф. Минеков е уважавана личност и коренът му е от моето село. Не оспорвам идеализма му, но трябва да му кажа, че тия дни пазарджишките новинарски сайтове публикуваха имената на местните ръководители на партията му. Някои от тях познавам и категорично не ги причислявам към идеалистите. И проф. Минеков ги е одобрявал – нали е член на националното ръководство.
И сигурно е прав Иван Костов (пак!) да каже по повод напусналите млади кадри на ДСБ и приютили се в партията на г-жа Кунева: „А бе, кьорпе, хич бай Ганьо в опозиция бива ли бе?”.
Ето отиваме към основното, за което искам да ви пиша. Иво Беров е чудовищно талантлив и по някой път ме е изумявал с откритията си, за което му благодаря. И го чета с удоволствие, дори когато не споделям изводите му. Но той е поет с много изострена сетивност към обществените проблеми. Както и Едвин Сугарев. И възприема света предимно като поет.
След президентските избори м.г. Иво Беров проплака, че дясното е мъртво и трябва да се прави нови дясна партия. И от този искрен стон се родиха такива безобразни писания във форума на ivremena, че чак не е истина, както казват синовете ми.
А е толкова просто. Партия не значи само да е на власт. Партията се проверява и изковава и в опозиция (задължително). Толкова ли не можем да приемем, че сме опозиция. Да не можем да го преглътнем, означава, че не сме никакви демократи. Хей, братя, мислите ли, че много им е било драго на английските лейбъристи в опозиция да се мъчат толкова години „под игото” на Маргарет Тачър? Толкова ли е било драго на консерваторите на Тачър да стенат под управлението на омразните им лейбъристи начело с Тони Блеър, когото самите консерватори наричаха „най-добрия ученик на Лейди Маргарет”?..
Затова казах в началото, че не съм „заклет костовист”. Ако ДСБ и Иван Костов спрат да изразяват моите убеждения, ще се отдръпна и ще млъкна. Няма никакво значение на власт ли са или в опозиция.
Но няма да търся „костовизма” там, където не е.
Господи, пиша това и осъзнавам, че всъщност сме изправени пред едно явление. В костовизъм се вричат и хора, които не са с Костов и дори са против него. И това не е просто ефект на отрицанието на дългогодишната кампания по демонизиране на политика и държавника Иван Костов. Този човек май струва нещо, а? И той, и идеите му.
http://www.ivremena.com/%D1%81%D1%82%D0 ... 2975528480