Цитат:
Преди няколко дни група ентусиасти от Сектор „Б“ подеха инициатива да „разкрият“ вечния съперник лит(*кс-етрополе и неговото „срамно минало“, свързано с бившата комунистическа партия.За целта сините привърженици направиха сайт с името „Кои са те?“. В него те публикуват архивни снимки, които показват връзката на червените с БКП. Похвално. Браво за ентусизама, но има нещо гнило в цялата тази работа, защото това „произведение на изкуството“ прилича повече на добре научен урок от предците, както и от част от настоящите ръководители на ПФК Левски. С две думи „компромата“ има повече вид на донос. Как иначе да го приемем, след като виждаме само едната страна на медала. И за да има равнопоставеност, ще отворим и „сините досиета“.
Не си мислете, че тук ще говорим за автогола на Легендата, Тройната коалиция, мръсносиньото БФС, паметника на Сталин, вдигнатите за хитлеристки поздрав ръце и т.н. Това е запазена марка. Ние ще разгледаме няколко други аспекта, на които от „Герена“ не обръщат особено внимание.
Ще започнем с едно кратко помагало към авторите на сайта „Кои са те?“. Явно познвайки добре историята, запалянковците от сектор Б биха могли да коментират следните имена:
* Цола Нинчева Драгойчева (Соня) е български политик от Българската комунистическа партия.......бла бла бла.....................
* Ангел Солаков е роден на 20 юли 1922 година в София. Член е на Работническия младежки съюз от 1938 година и на БКП от 1941 година.........бла бла бла ................................................................
* Иван Славков...................бла бла бла ..............................................................
„Сами срещу всички“
По тази тема е казано много. В опит да се изкарат многострадалци всички, които обичат тима от „Герена“ не спират да тръбят, че винаги са били онеправдани, че се опитват да ги спрат със заговори, че едва ли не срещу тях и тяхното свято дело действа цялата мръсна и гадна държава.
Оказва се, че това не е точно така, а напротив. През почти цялото си съществуване Левски е бил сред галениците на властта – не само политическата, а и четвъртата – медиите. Първото не може да се оспори от никой при положение, че клубът в различни етапи е бил под шапката на 2 министерства (на Пощите и на Вътрешните работи), а в последните 20 години всички най-влиятелни политици не са криели пристрастията си към този отбор.
При пишещите братя положението е още по-показателно. И за да докажем твърдението си няма да говорим за случващото се в днешни дни, а ще се върнем в 60-те и 70-те години на миналия век, когато е времето на най-яростния тоталитаризъм и комунизъм, който според настоящите сини шамани е правил всичко възможно да заличи „отбора на народа“. Оказва се, че тогава въпреки успехите си и въпреки признанието на всички фенове великият Димитър Якимов и голмайсторът на Европа Петър Жеков не печелят вота на журналистите за Футболист на България, който обаче отива при…левия бек на Левски Стефан Аладжов. Същите тези журналисти по онова време не спирали да засипват с критики Жеков, който след един мач срещу Левски, в който отново бележи на сините им отговаря само: „Аз не мога да спирам топката, но мрежата я спира по-добре от мен“…
Спрете да изкривявате историята!
В последните 20 години не спираме да слушаме как с идването на власт на комунистическата власт през 1944 година, тя си създава свое грозно отроче, което е бутано напред, а „отбора на народа“ е постоянно мачкан. Връщайки се назад в годините преди Втората световна война и прочитайки исторически справки откриваме, че всъщност и тогава Левски не е блестял с нищо, а по-скоро е бил посредствен отбор.
Цитираме: „За съжаление на тима, който показва голяма класа в София, то той не успява да се наложи на национално ниво. За първите девет години от съществуването си Левски играе само на три от първенствата на България…. Следват няколко сезона, в които Левски не успява да се пребори в софийската лига, ала в този период отборът добива голяма популярност…. Следващата година Държавното първенство преминава под формата на Национална дивизия, като просъществува в тази форма само три сезона: 1938, 1939, 1940. Първите две първенства са отчайващи за Левски, завършил веднъж на седма и веднъж на шеста позиция… 1941г. е най-слабото класиране на Левски в първенството на София, като отборът завършва на четвърта позиция след тимовете на: ФК`13 София, Славия София и ЖСК София, като от тази година първите три отбора участват в надпреварата за Държавното първенство…“
Край на цитата. Оказва се, че възходът на сините май започва след това…
Волгите на военните
Другият изключително популярен мит сред сините фенове е за военните Волги, които прибирали насила най-добрите футболисти и ги принуждавали да играят за лит(*кс-етрополе. Всъщност ще помоля да намерите един играч, който да се е оплакал, че е доведен в Парка на свободата насила.
Другият пример е доста по очеваден. Става въпрос за един от най-силните футболисти в България през 60-те години. Никола Цанев. През 1958 година той е принуден да играе (по районен принцип) в Левски. През следващия сезон обаче сам си тръгва и преминава в лит(*кс-етрополе, като моли шефовете на клуба да му издействат правото да остане на „Народна армия“. Тук Партията наистина помага и Цанев записва паметни моменти с червената фланелка. Един от най-великите е гол срещу Левски във финал за купата, когато на 3 пъти преминава през отбраната на сините и оставяйки ги да лежат в безпомощно състояние, праща топката в мрежата… Към това можем да прибавим, че той изиграва 243 мача в първенството и отбелязва 119 гола, има 24 мача и 8 гола в евротурнирите, а според фенове е истинската причина Георги Аспарухов да е откомандирован от лит(*кс-етрополе в Ботев. За съжаление обаче решението му да носи екипа на лит(*кс-етрополе вбесява началника на Комисията за Държавна сигурност Ангел Солаков, който с подкрепата на Недялко Донски (шеф на БФС по това време) издава директива Цанев никога да не облича националната фланелка…
Сега е моментът от синия лагер да изреват, че те са били против обвързването на клуба с милицията. Добре. В такъв случай ги призоваваме незабавно да престанат да величаят своите легенди, които са подсилили Левски, преминайвайки от Спартак София при обединението. А това са, Стефан Аладжов, Павел Панов, Добромир Жечев – Бобата, Милко Гайдарски – Пилето, Васил Митков – Шопа, Людмил Горанов, Михаил Гьонин, Георги Цветков – Цупето, Иван Стоянов – Типеца…
И още нещо… Веднага след обединението Левски – Спартак печели дубъл… Приятели от „Герена“, ако сте такива борци за справедливост, моля Ви, незабавно създайте петиция за връщане на всички отличия, завоювани в този период.
За финал. Опитахте да ни убедите, че лит(*кс-етрополе е срам за България. Може и да сте прави, но преди това трябва да ни убедите, че това не е срамно: Нюрнберг 1:7 (1925 г.), Дрезден 0:6, Расинг Страсбург 0:9, в София с египетския Сфинкс 0:4 (1926 г.), Хайдук Сплит в Прага 0:6 (1932 г.), БСК Белград 0:10 (1934 г.) , Войводина Нови Сад в София 0:6, Четата на Кемал Паша 2:4, китайския И Бай 1:2 (1954 г.), пак Войводина в София 1:5 (1955 г.) и 0:5 (1958 г.), АЗ 67 Алкмаар 0:5, Динамо Букурещ 0:3 (1981 г.), ОФИ (Крит) 1:3, Антверен 3:4, Ференцварош (отдавна един обикновен отбор) 2:3 в София (1991 г.), Люцерн (по това време във Втора швейцарска дивизия) 0:1 (1992 г.), Олимпия за две години 2:3, 1:2, 0:1, Аалст 1:2, 0:1, Слован 1:2, БК Копенхаген 0:2, 1:4, Тампере…
БОЛИИИИИ,ах колко болииииии
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
Няма край свинската наглост и нахалност.
. Изобщо се прееВа жестоко тоя Анисе, ама то, който се е хванал с чорбата последните години, добро не е видял. Има ли един (ЕДИН) , дето да си е тръгналб от тоя отбор и всичко да си е било ОК, да няма да му плащат заплати и т.н. ?
Ще ме убият тия свине. В Чикаго сигурно половината население не знае, че в града имат отбор по сокър, та камо ли да имат и най-далечна представа какво е АЛ СЕСКА. Ама нищо, важното е да дадем надежда на бачкаторите напълзели от най-далечни кътчета на татковината да видят за последно любимото цесека преди да го закрият. Тва са тия същите които ходят на концерти на Преслава и Азис в Чикаго. 
