Vincenzo написа:
Уест Хям имат не по-малко фанатична публика. През 70-те и 80-те правят доста зулуми. Мисля, че те вкарват casual-a като термин (когато пътуват на гостувания с алтернативен транспорт без football cover) и изведнъж вместо 100-200 човека рехава агитка се струпват хиляди около чуждия стадион. и тн
От тая статия излиза че са Ливърпул,не знам по запознатите да кажат
Цитат:
21-ви Август,1977. Мидълзбро срещу Ливърпул. Старта на сезона е, дебюта на Кени Далглиш и Ливърпул са шампиони на Англия и Европа. Това беше деня които промени всичко.Това беше първия път когато футболна банда се появи облечена като женски калпазани.Беше първото гостуване на Anny Road crew - първата голяма младежка мода извън Лондон. Движението беше толкова тайно, че години наред нямаше име. Но стоеше и излгеждаше добре - Адидас Самба, стегнати дънки, фланелка Фред Пери, под нея блуза Слазенгер,предружени с бритон на свирепата коса. Най-здравите момчета на Ливърпул гостуват на Боро - приличащи на банда смешници.
И разбира се да не забравяме,маратонките. През 77-78 година, когато Anny Road crew се увелечи,за всеки най-важното нещо бяха маратонките. Теорията е че това е започанло заради гостуванията на Ливърпул в Европа и е факт че повечето момчета намериха богати остатъци там. В държави като Швейцaрия,където маратонките бяха на витрината в пълен комплект.Но просто бялата и черната Самба изглеждаше някак си,правилно. Маратонките Адидас бяха прегръщани със същата страст която се изпитваше към любимата ти банда или нова тяхна песен. Добри маратонки,сякаш беше част от голямата картина.С този вид,тази прическа,този манталитет и този начин на живот,любовната афера на Ливърпул с маратонките просто беше писана да бъде.
Млад копувач на Адидас,също мислеше така. Робър Смит продаваше Адидас на Чърч Стрийт и забеляза бързото продаване. Какъвто Адидас и да беше, Стан Смит, Уимбълдън, просто беше продаден за секунди. Рекордите показваха че където се продаваха маратонки,Ливърпул беше на първо място от цялата страна,включително и Лондон.Но Робър Смит наистина създаде име когато пусна на пазара Адидас Forest Hill. Красиво нещо с бяла кожа,жълта шарка. Само 400 Forest Hills бяха пуснати за продажба в Англия. Робърт Смит взе всичките и ги продаде за три дни. Това просто каза всичко което имаше за казване относно момчетата от града на Битълс.
През Август 1977 бандата на Мидълзбро се пукнаха да се смеят на педалите от Ливърпул,които слизаха от влака,но не за дълго.
За този сезон,1977-78, Ливърпулци имаха този вид само за себе си. Някои от Лондонските отбори, и Манчестър Юнаитед им е трудно да признаят този факт,но всеки който е бил наоколо през тези години знае за какво ставаше на въпрос. Имаше три важни мача през 1978-ма,където от едната страна бяха момчетата от Ливърпул с прически и якета, а от другата момчета с кубинки. Челси срешу Ливърпул за купата, Януари 78-ма. Нежните Ливърпулци водят битка срещу коравите пънкари на Челси. Ливърпул - Юнаитед,Февруари 78-ма. Фен на Юнаитед бива извеждан със счупен нос.Кръвта му тече по модерната гостуваща тениска на Юнаитед,държащ скъсания си шал.
Четири години по-късно през 82-ра, Уест Хям бяха банда от скинари с мърляви Лонсдеил фланелки. Тогава беше чак когато Лондон се присъедени. Тогава когато тази Ливърпулска гатанка беше най-накрая кръстена. Но така или иначе даже тогава столичани направиха груба грешка. Как може вид, за които е отделена всяка секунда,всеки детайл, да бъде наречен Кежуал? Кежуал?!!! Опитайте пак..
Модата която Ливърпулци създадоха, беше разпространена от уста на уста. Април 79-та ,еднакво облечени момчета от Ливърпул и Юнаитед се разправят помежду си на двата мача за купата. Всеки град,всеки отбор,всеки от Линколн до Лестър имаше вече своята банда облечена като нехранимайковци.
Но бяха оригиналните 50 на влака за Боро,които започнаха всичко. Без бизнес мотивация без нищо,културата бе създадена. Ливърпулските момчета които слязоха от този влак незнаеха че ще променят света. Но го направиха.