forum.levski.com

Добре, че не съм разказал как се беше притеснил жена му да не го набие още един път същия ден като го види на какво прилича

Е на България и на Графа, нали и там има спирка

Е на България и на Графа, нали и там има спирка

Вспоследствие булевардът е носил името Адолф Хитлер до Орлов мост и след него Бенито Мусолини

Имаше на една снимка - вгледах се и мернах последната пусната зебра. Но не мисля, че има значение, след като действително ги взимат от деца

Тоя глупак с червената фланелка с Глобул дали е изкарал целия мач с билета в ръката или втората му мозъчна клетка му е подсказала да го прибере в джоба

вече прекълявате ,като некакъви жени

Титлата е "червена", въпреки "синята" директива
01 май 2012, вторник | 17:45 Прочетена: 900 Автор: Крум Савов
Снимка
Страхотният мотиватор и тактик Стойчо Младенов си е направил добре сметката, в края на шампионата лит(*кс-етрополе ще вдигне 32-ра титла на България

На фона на космополитното дерби Сити – Юнайтед в мрачния и периферен Манчестър нашето слънчево Левски – лит(*кс-етрополе в центъра на София предизвика определено слаб планетарен отзвук. У нас обаче, както знаете, хората се вълнуват от Левски – лит(*кс-етрополе, а в отсъствието на Бербатов, изпратен за пореден път от Съра на резервната скамейка, загубата на „червените дяволи“ от „шумните съседи“ предизвика по-скоро леко злорадство и дори реваншизъм по всички нас, които харесваме Бербатов, но се дразним че не играе. Както и да е. Прогресивното старческо оглупяване на Алекс Фъргюсън, граничещо вече със старческа деменция, сигурно ще поднесе на тепсия и последния възможен трофей за тази година, носен на ръце от „Олд Трафорд“ до „Етихад Стейдиъм“. Както и да е. Дъвчещият шотландец е свещена крава и неприкосновена фигура дори и за американците от фамилия Глейзър, което не прави арабските петролни милиардери и конкретно Шейх Мансур по-симпатични и привлекателни покорители на Премиершип.

Далеч по-вълнуващо беше съдийството на Николай Йорданов, достигнало невиждани низини в навеждането в посока „Герена“, и героичното армейско усилие, превърнало се обаче в първата грешна стъпка на Стойчо Младенов. Някакъв сериозен спортно-технически анализ на Вечното дерби в българския клубен футбол е територия за сериозните специалисти и най-вече онези треньори, които бленуват да са на „синята“ или „червена“ скамейка до терена, но по една или друга причина в момента са в ролята на периферни анализатори.

Все едно Стойчо Младенов не изневери на себе си и вкара на терена традиционната си депресиращо дефанзивна схема на игра, в очакване на неизбежния за Левски задължителен ангажимент за атака в гонене на победата. Тактиката сработи едно полувреме – „сините“ държаха топката и не знаеха как да я добутат до Райс М'Боли, а „червените“ си стояха отзад и почти не ги вълнуваше какво прави капитанът Пламен Илиев отсреща.

Както винаги, през последните десетина години ритъмът, динамиката и класният футбол останаха като характеристики за други мачове в този шампионат и то рядко с участието на „сини“ и „червени“. Тук голямото дерби всъщност беше на трибуните. Прекрасни „Б“ и „Г“ сектори, доста плешив сектор „В“ и както винаги типично впечатляваща централна трибуна. Там по презумпция президентът на БФС Боби Михайлов е с вечните неизвинени отсъствия. Този път обаче във ВИП ложите ги нямаше и адвокатът Батков, както и „титаните“ Борисов и Иванов. То и затова след мача единственото подготвено, режисирано и убедително изиграно от артиста Венци Живков словесно избухване беше по посока единствено и само на съдията.

Ако се върнем към събитията на терена за Левски освен гола на Рамос и блестящите изяви на голобрадия капитан на вратата Пламен Илиев, няма кой знае какво да се коментира. И от „Герена“ бяха пристигнали със защитна тактика и поливалентния Йовов в ролята на централен нападател, а Ясен Петров с подготовката на Гонзо, не можа да измисли нищо оригинално. Явно влизането на бившия спортен директор и старши треньор в синята съблекалня на почивката даде някакъв резултат и макар инкогнито гладиаторът взе своя частичен реванш, както го е правил многократно на терена с фланелката с номер 9 и кръв по главата, но много рядко извън него. Всъщност, за да завършим темата „Левски“ ще отбележим, че освен моралното удовлетворение след двете години „червена“ суша, „сините“ се върнаха на европейския коловоз. Програмата до края на сезона дава реални шансове да се закачат за влака „Лига Европа“, но за това определено трябва да изкажат своите официални благодарности и към главния диспечер от гара „София“ – Николай Йорданов.

Отявленият привърженик на „синята идея“ Никито спокойно можеше да избегне изобщо споменаването на неговото име, ако беше свирнал поне две от петте спорни положения в полза на лит(*кс-етрополе. Независимо дали това щеше да бъде една от двете спорни дузпи, или другите спорни и неразумни решения, които не взе в полза на „армейците“. Въпреки самоуверения стил на поведение, по принцип и в частност след края на мача, в един от иначе добрите ни арбитри ясно се усещаше гузната му съвест. Дали не успя да види добре ситуациите или просто други мотиви го накараха да вземе странните си решения, може в последствие и да се разбере. Левски можеше и по другия начин да вземе мача, а в лит(*кс-етрополе трябва да се сърдят на себе си, че не си вкараха многобройните положения.

„Червената армия“ се сети късно да тръгне в нападение, но и при епизодичните си атаки и при хаотичния си натиск, възможности имаше достатъчно. Друг е въпросът, че на брилянтния бразилски маестро Мораеш този път не му върза и нетипично за него му остана само да мрънка за неотсъдената дузпа и да показва на фотографите подутия си глезен. Другото откритие на армията от този сезон – лястовичката Карачанаков, също предпочете ролята на многострадалната Геновева, вместо да стисне зъби и да се опита да завърши атаката с гол, а не да прави попивателна в пеналта. В крайна сметка нито игровите аргументи, нито опълчението преди, по време и след мача срещу съдията Йорданов стигнаха на лит(*кс-етрополе за нещо повече от шумно оспорвана загуба.

Тя обаче едва ли ще се окаже фатална в изненадващо успешната им атака към титлата, защото в оставащите четири кръга до края на шампионата страхотният мотиватор и тактик Стойчо Младенов най-вероятно си е направил добре сметката, че има право на точно грешка и половина. Т. е. задължителни победи срещу Миньор и Ботев Враца, допустимо равенство срещу Литекс и дори при загуба на финалната права в Разград срещу Лудогорец, титлата за 32-ри път ще отиде на „Армията“, въпреки „синята директива“.

Тоя к.р е емблематичен пример за подлога на силните на деня. Нема да забравя как превъзнасяше Мъри и Насо в годината на европриказката. Така ще бъде и първият оплюл сочно Тройчо след предстоящото поредно разкриване на панчаревци в Европа.
А каква е тази аритметика, която прави чорбата шампиони при Х с Микре и загуба в Разград, не знам. Вероятно е базирана на сигурната победа на Локо Сф над Лудогорец?