Снощи в тролея (посока "Младост") станах свидетел на епохален, незабравим разговор...
На седалката пред мен седеше неква мацка и поркаше от една литровка "Ариана" (първи белег, че нещо не й беше наред). На една спирка се качи един дебел чичак, облечен толкова типично и все пак фамозно - бяло-сива турска (а каква друга?!) риза с къс ръкав от дебел плат, бяло-кафеви къси панталони, и разбира се легендарната комбинация на кафяви сандали и скандални, бели чорапки... Мина покрай няколко седалки, но си хареса да се спре при момичето и извади най-мазния гласец евър: "Извиньети, свободно ли й до Вас?", тя каза "да" и се започна...
Човекът явно беше решил да се сближат и след некъв коментар за времето, отвори тема за дербито "Казаха, чи ньещо пак иксцьесии й имало. Вий бяхти ли, вярно ли й туй?", след което тая наведе глава, все едно я попитаха за покойната й майка, надигна един як гълток от Арианката и каза "Вярно е. Левскарите пак нападнаха едни хора, и нас ни псуваха на Попа (!!!), просто са си такива!"
Дебелият съзря шанс и още по-мазно каза "Наистина ле? Напсували са такова хубаво, младо момичи като Вас?" и докато го казваше се беше ухилил до ушите, че и лигите му течаха
После попита "А защо мислити става тъй?"... тая пак надигна арианата и каза "Честно ли? Защото някои хора не могат да пият!!!"... Аз щех да се задавя на задната седалка. После тая започна с една сърцераздирателна история как левскарите "винаги се бият" и как са опитали да й вземат шала и са щели да я удушат. Явно при друг случай, били тръгнали на мач цялото семейство - бащата, майката, брат й и тя, заедно с приятели, общо били 14 човека (помнеше!)..., та точно след мача НА АРИАНА ги срещнала огромна група скинари "около 10-15 човека със шалове на Левски"... продължила нашата героиня да си ходи към тях
и първия и нацепил един директен тукат и то с бокс (което ми беше странно, но ние си имаме всякакви дебили, та не ме учудва), след което тя припаднала, но помни, че баща й го хванал за гушата този скин... Дебелият я изслуша, тихичко мрънкаше "тц,тц,тц" и веднага опита да разведри обстановката "Извинжети, чи ви питъм туй, но някой от вашити да ньей войенин?", а тя вече беше набрала скорост и кимайки "Да, да, дядо е работил във ВКР, а после татко беше военен, ходи и във Щатите по служба, после стана полицай..."
И дебелият "Аз ви питъм нье случайно, поньежи и аз съм войенин
И също съм от ЦьеСьеКа. То и нормално - повичито цьесьекари са войенни или имат ньещо общо с войеннити."
Аз отзад вече се борех за въздух
После се намесих с няколко въпросчета за подробности около случките на тая, но тя беше ЧУТОВНО ТЪПА и единствения бисер го каза преди да сляза "Ако не бяхме се уговорили 30 човека да ходим на мача, половината нямаше да отидем!"...
Пожелах лека вечер и си слязох с усмивка и ведрина в душата
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
:
Дори и цял бус беше паркирал отпред 
