А познайте кой мазник е извъртял такова словесно фелацио на Наско.
Цитат:
А всичко започна толкова прекрасно
През зимата Левски се снабди с нов спонсор, а което не се признава, на практика си е и нов собственик. Заваля златният дъжд, подобри се настроението, възобновиха се мегаломанските амбиции. Пристигна и човекът, който може да олицетворява бъдещата синя хегемония. Персонаж, който според самия него отговаря само пред един човек в републиката. Категорично и безусловно се наложи мнението, че Левски ще става шампион, пак ще си послужа с цитат - „ с всички средства и на всяка цена”. И след първите четири мача в първенството директивата действаше неотклонно. Дойде обаче мачът с Миньор, в който лъсна пълната несъстоятелност на сегашната, уж нова политика в синия клуб. Оказа се, че това, което се очакваше като римейк, се превърна в най-бутафорен ерзац.
Левски се срина като пясъчна кула
Песъчинка по песъчинка, докато се изравни със земята. Какви са фактите, които обслужващите медии премълчават. Първо, траншът от 3 милиона лева бе изхарчен за заплатите на трима на този етап съмнителни чужденци – Пинто, Диамутен и Рамос. Ако останат до края на договорите си, те ще получат точно сумата от 3 милиона лева и ще си тръгнат по живо и по здраво, без и довиждане да кажат. И едва ли ще разберат какво означава футболен клуб Левски. Точно в този момент се видя, че стратегията на Тонев силно издиша. Така отбор не се прави - с взимането на трима прилични играчи. Добър отбор се прави по съвсем различен метод. На този етап обаче Тонев не показва познания по истински футбол, а само по „български”. Това е учил до съвършенство в последните 15-17 години. А както казва той самият, „много се е учил”. Предимно от професори по „български” футбол.
Костов си тръгна с лъжа
или поне с недомлъвка. Истината е, че Костов си тръгна след първата си загуба за първенството, защото не му бе предлагана визия за след лятото. Костов прецени, че не може да работи на пробен срок, и си събра багажа. В тази връзка като вметка абсолютно същото бе предложено първоначално и на Мъри Стоилов. Николай Костов безцеремонно остави управленците на „Герена” да говорят глупави обяснения след него. Гонзо, този мъченик, пое отбора с намерението това да се окаже спасителна сламка за неговото оцеляване, като разчиташе, че и организацията ще проработи. Обаче, както се казва, с неговите камъни по неговата глава. С отбора, който той самия докара до това състояние, излетяха и последните химерични надежди, че може да запази мястото си на „Герена”. Място, което този „достоен” човек трябваше да оваканти може би още с изгонването на Ратко Достанич. Но достойният и честен Гонзо погреба доста треньори, преди накрая да се стигне и до невъзможността повече да остава на „Герена”. И достойно, и честно да нападне човека, който е направил най-много за него във футбола - Наско Сираков. Да го направи по начин, който няма аналог в историята на българския футбол.
Грубо и безпардонно
Наско Сираков не се върна в Левски, защото сянката му е много голяма и защото Иво Тонев го е страх силно, че някъде в периферията няма да го забелязват въобще. И остана скрито какви глупости са говорени по адрес на Наско Сираков, човека, чието име стои начело на всички сини класации. Човек, който доказа, че може без Левски, но Левски без него - не.
Иво Тонев пряко осуети завръщането на най-успешния тандем в историята на Левски, за да не дели славата с никой друг. Истината е, че не го направи дори Тодор Батков. Той е вдигнал бялото знаме и чака да минат три години, за да предаде акциите в ръцете на друг. Кой знае, може и на самия Иво Тонев. Силният бизнес, който развива, със сигурност ще му позволи да отдели едни 400 хиляди лева за мажоритарния пакет. Друг е въпросът дали слава въобще ще има, но Илиан Илиев все пак е добър избор. Това означава завръщане на Боримиров и на някои други играчи, което ще освежи съвсем лишената от левскарския дух среда около „Герена.“ Бяха зададени много неуместни въпроси относно Наско Сираков. В други клубове, които не са проядени до такава степен от милиционерщината, подобна епохална личност ще бъде носена на ръце и ще бъде поставена на пиедестал. Футболен клуб Левски обаче преживя поредното си унижение, след като безспорен герой и кумир като Сираков трябваше да бъде обсъждан от Иво Тонев, за който допреди няколко месеца „Герена” е бил „стадионът на говедата”.
В тази връзка мнозина трябва да си зададат въпроса след всички незаслужени обиди, които получи, дали и самият Сираков гори от желание да се връща на това място. Там, където не признават нито головете му, нито титлите, нито четвъртфинала в Европа, нито влизането в Шампионска лига. И имат наглостта да повтарят, че той само е вземал и нищо не е дал. Надали има друго такова място в света, където да има толкова много скудоумие!
Има някаква зла поличба
Феновете на Левски са съчинили вчера една много силна и въздействаща творба за своя любим клуб. Те не искат разделение, а искат победи и нова приказка. Няма кой обаче да им я даде. Личните интереси не идват от страна на Стоилов и Сираков, както бе представено в публичното пространство. Личният интерес е изцяло на тези, които никога не са постигали техните успехи. Така става в живота, можещият винаги дразни неможещия.
Всичко тръгва от една много проста отправка. Какво са постигнали във футбола Сираков и Стоилов и какво Иво Тонев, и тогава да говорим за условия. Кой всъщност поставя условията, доказаният, или този, който тепърва мечтае за някакви успехи!?
Какво е бъдещето, което е най-важното, след като олелията отшуми. Левски ще трепери за класиране в Лига Европа, а ако не стане, ще е доста неприятно. С Илиан Илиев обаче нещата могат да потръгнат, но той самият едва ли си дава сметка къде точно попада. Това е и за добро, и за зло. Левски тръгва от много ниско и на Илиан наистина ще му трябва дългосрочен плацдарм за успешни действия. И сините фенове единствено трябва да се молят след една година нещата да не се повторят. И с тригодишния договор, и с пълния картбланш, много лесно е да се вземе левият завой за магистрала “Хемус”. Защото Левски вече се превърна в гробница на добри намерения.