един разказва за гостуване във Враца
Цитат:
Кръчмичката е с размерите на стандартния ми хол в къщи. Точно три масички. Бих и казал името, но не знам как биха приели хората непредизвиканата ми "шпионска мисия". Два часа и половина преди мача намирам група младежи отпиващи по бира на път за стадиона, а в съседство трима почетно възрастни мъже, двама на средна възраст и една жена. Оказва се съпруга на единия мъж, готвачка и кръчмарка. Всичко в едно. Момчетата излязоха, а аз зачаках скарата. Но в това малко пространство нямаше как да не слушам. Което пък стана причина трудно да се храня, заради поредната порция зевзелък.
Единият от по-възрастните общо взето задаваше темите и се радваше на резултата.
"Абе мене ми са види сака че тия свинье сега са не гоат като некоги. По къси идат некак. И на месо са. А я помна колко сланина сваляаме некоги."
"То сиги такъв ин гие тамазлъка. Докарват го на дължина и спират. Почват да са гоат. Он Митко има таков нерез, ама е гявол. Бие ин ги некакви нджекции и коги зема малки не моа а ги завъда."
"Не е тава", отсича един от по възрастните с тон на непреходна компетентност. "Я съм гледал по иляда и двеста свинье и знам. Чел съм у списание рецепта. Швейцарска. Шеесе процента требва да е ечемик, другото вече а царевица, креда...".
"Да бе, прекъсва го третият, то ако беше така, ората немаше да одат на училище и щеа да четат вестници и списания. Да гледат свинье и тава е."
"Абе те таа рецепта не са си ги писале сами, учени ора са ги писале", не се предава първият. "А я кво? Мойта диплома да не сам я зел от писаро у общината. Учил сам. Ако ми говориш за профсъюзите я ща слушам, ама не влазяй у мойта специалност!"
"Абе верно треба да си учил. Мене ма а учил Миро, министъра, как и коги да режа зъбите на малките свинье. Треба на третия ден, ама я ги не чекам. Излаза и го делкам да не съсипва после, като боза, а и да са не бора с макя му после", додава от по-младите.
Подклаждащият споровете на нашенците сменя рязко темата, заради детайлите на разговора, които са му скучни.
"Е а кажете ми сиги, като сте толкова свет. Горе на "Пършевица" оня зе да гледа свинье и педесе телета. Нали прасетата са мръсни от едат на лочника, а телетата рупат трева и билки. Що тогива вълците изедоа половината свинье и магарето, а от телетата ни едно?"
"Тава е просто", отсича възрастният учил и с диплома не от общинския писар. " Она свинята си е свиня. А телетата? Они организират кръгова отбрана. Фръгат къчове и он вълка нема шанс. Магарето и оно фръга къчове, ама а само и нема с кой да организира отбрана".
"Не знам, я разбирам къ свиньете ша играат и ша ин ги пускаш климатик. Ам па ча да умре щастливо?", подхваща уж между другото подкокоросващият.
"А, мислил сам го", отново има готов отговор зевзекът с дипломата. "Абе я го гръмнах после го одрах", отсича един от по-младите.
"Бръзаш. Пръво треба да му са пущи музика на голем касетофон. Я сам го мислил и тава. Мисла Моцарт да му са пущи на прасето за отпущане. И тогива го гръмваш и не разбира кво му са а случило и че вече са връти у машинката за кайма", дава мъдър съвет човекът с дипломата, който видимо имаше нещо като статут на старейшина в компанията
Довършвам си обяда. Във Враца можеш да се нахраниш добре, да изпиеш и бира и да платиш преко сили 4 лева. Там никой на никого не сваля кожата. Струва си да опитате. И да пътувате. Без значение как. А зевзеците са неповторими. Чешити, но много добри хора.
