Иване, ти имаш претенции, че разбираш тази игра и я следиш от доста време. Я ми посочи един известен треньор, един успял треньор в света и у нас, който да е бил централен нападател тип таран -демек ръгач. За това не се иска акъл, за това се иска амбиция, хъс, с цената на всичко да достигнеш до успех. Няма тактика, няма мисъл - борба и само борба. Не омаловажавам успехите на Гонзо, те са ясни, говоря за стил на игра. Какво искаме от него? Това което знае и което е правил години се опитва да прилага и като треньор. Ми няма да стане, няма и как да стане, защото хората са различни и играчите са различни, някои учени да играят по един начин, други по друг. Тук е ролята на треньора, да направи индивидуалния подход, да обедини качествата на всички в една обща цел. Само този който не е работил в екип, който не е ръководил екип, няма да разбере какво казвам. Треньорската работа в Левски не е да учиш някой си как да спира топката, как да я подаде, как да застане, така че да е с предимство пред съперника. Дъртия мировянец, преди години в подготовката за САЩ, беше написал в плана за работа - 8 часа подаване и спиране на топка - пълен ташак. Вижте как играят тези момчета. Вижте как с всеки изминат ден формата на доказали се футболисти пада. За какъв хъс можем да говорим, когато самите те не вярват нито в отбора, нито в себе си. Защо е така? Кой е виновен за това? Не искам да засягам темите селекция, финансиране, Батков. Гонзо е мъжкар. Доказал го е като играч. Дали обаче времето не го е променило, защото според мен, не е мъжкарски, да не виждаш никакви минуси в себе си и всички други да са ти виновни, затова, че твоята работа не върви. Не искам да правя анализи на играта. Лично на мен, ми писна да се обругава името и Апостола и най-великия клуб и то от хора, за които смятах, че са готови на всичко за него. Днешните млади не знаят, но ти може би си спомняш идеалистите от онова време, тези които бяха готови на саможертва, за идеята в която вярват. Вчера му слушах интервюто. Какво каза - поемам вината, подал съм си оставката още след мача с Черноморец, приказки, които се изискваха от обстановката, като в тях прозираше нежелание това да се случи. Нарочно не исках вчера да коментирам. На няколко пъти вече пиша в тази тема и всичко това, което по един или друг начин съм казал, намекнал, се случва. Бесен съм, Бесен съм на себе си, че вярвах, че се надявах, по някакъв начин нещата да се оправят. Затъваме, затъваме и както аз предвиждам нещата, тази игра е като играта на блато, колкото повече затъваш, толкова шансовете ти да изплуваш намаляват и накрая липсата на финанси може да ни превърне в един посредствен тим, от златната среда на най-калпавото футболно първенство в света(пепел ми на езика)
|