Мощен Драго Симеонов
Цитат:
Не става само с ядене
Победата над АИК и влизането в групите не означават само пари в касата на Левски
Или защо гладът не е основната причина за футболния прогрес
Гладните отбори на Европа. Така неусетно започнахме да наричаме клубове като БАТЕ, Жилина, Дебрецен, Карпати Лвов, Шериф Тираспол, убедени, че храната е най-важният фактор в съвременния футбол, а мястото на софрата - мечтаната цел. Обясняваме си прогреса им с ядене.
Представата ни за успех е свързана с лапане на суми от УЕФА. Те обезпечават бюджета, развиват инфраструктурата, осигуряват трансферите и в крайна сметка гарантират напредъка. Гледаме на клубовете като на животински организми, за които плюскането е жизненонеобходимо, иначе залиняват и отслабват. Къркорещият стомашно-чревен тракт на Изтока е главната движеща сила на промените. И какво излиза? Тихата футболна революция, която Европа изживява, е все заради шкембето. Към тази объркана представа вече прибавихме и Левски. Болникът показа завиден апетит и сега ще започне на големи хапки да се захранва от витаминозните порциони от Нион. В общество, където съществуването е сведено до ядене, благополучието се измерва с цената на хляба и традиционно консумираме европейските дупета, представени като деликатес, е естествено всичко да минава през стомаха.
Само че човекът, както и футболният отбор не са само подвижна система за храносмилане и отделяне. Онова, което ги различава от добичетата, е духът. И именно този невидим и труден за описване фактор е движещата сила на всяка промяна, включително и футболната. Духът не се интересува от пълния корем, за него са важни понятия като чест, достойнство, амбиция, себедоказване, мечти. Колкото и да се правим на прагматици, колкото и спортната ретро романтика да си е отишла от съвременната игра, именно клубният дух е онова, което може да спаси и възроди един отбор, не яденето. За този дух от известно време бяхме забравили като футболни запалянковци. Завръщането му е голямата новина от края на лятото, не победата над група шведи.
Сумите от УЕФА тук нямат общо. Те може да са животоспасяващи за господата Батков, Баждеков и Иванов, но хората, които в четвъртък вечер пееха "Левски значи свобода", възпяваха достойнството си, не наяждането. Защото победата на синия тим наистина означава свобода: жадуваната свобода поне за час, за ден, за седмица да не мислим какви гладни източни мизерници сме в собствените си представи. Ето защо лека-полека трябва да спрем да приемаме БАТЕ, Жилина, Дебрецен, Шериф и останалите като недохранени сиромаси, които сега ще запълнят търбуха. Глутница проскубани футболни вълци, които са влезли в кошарата на Платини. Тези тимове имат гордост и са достойни за уважение, а то се печели трудно. Щастливи сме, че това вече важи и за Левски. Нагледали сме се на сити футболисти, време е да ги видим горди и уверени. Не става само с ядене; трябва и дух. А него от УЕФА не го раздават.
"7 дни спорт"
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
Надявам се да ви хареса.
Кога ще има линк за сваляне, че клипа е страОтен. 
дано има поводи за още такива клипчета.. точно, както тези на BatGonzo едно време.. не толкова отдавна 
Убеден съм, че са гледали през цялото време ето така 
