Такива хора са тотално на изчезване. Живеят си в някакъв техен свят, толкова далечен от тоя на останалите, че дори ни е трудно да си го представим. И аз мога да разкажа за един уникален човек, с който съдбата случайно ме запозна. Живее в Шабла, в най-далечния край на България. Човекът е на възраст, на 60-70 някъде, запознах се с него преди 3-4 години някъде, посредничеше на един семеен познат да купят една стара, изоставена къща в Шабла, познавал сина на стопаните и т.н. Та когато прекрачих прага на схлупената му къщурка, останах потресен. По стените стотици, ако не хиляди изрезки от стари вестници...Ама не какви да е изрезки, а снимки на Гунди и такива на игрови моменти от мачове на Левски. Пожълтели, оръфани, сигурно на по 40 години...Имаше още една чаша и едно флагче на Левски. На фона на мръсотията и дебелият слой прах, които съпътства неумолимо всяка подобна старческа къща, в която живее сам човек-пенсионер, чашата и флагчето някак блестяха...И чашата наистина беше чиста и мита, без мазнина по нея, без слой прах, сякаш всеки ден я полират. Бай Киро ме пита що съм така смаян, а като му казах, че съм левскар и съм меко казано шашардисан, че виждам такова нещо, човека така блесна в усмивка, че все едно му се беше родило детенце...А тва, което ми раказа в последствия, вече ме довърши. Оказа се, че бай Киро е заклет до смърт фен на Левски от 45 години. Не чете вестници, не гледа новини, поназнайва играчите само от това, когато ги гледа по телевизията. Каза ми "Аз просто съм от Левски и обожавам Гунди. Писал съм стихотворения за него" Каза ми че НИКОГА не е ходил на мач на Левски. Никога не е стъпвал на Герена. На въпроса ми "Защо?" и на опитите ми не един и два пъти път да го взема с мен, поне на мача във Варна, че ще му платя всичко, думите му буквално са: "Не е за парите (макар че човека взима 160лв. пенсия), страх ме е, че ако отида на мач ще ми се срути света на главата и всичко, за което съм мечтал ще отиде по дявола". Човека просто си живее в някакъв свят, в който на първо място е Левски. Но го е страх, че ако стъпи на стадиона, ако види хората там, ако чуе какво пеят и викат, че този образ-мечта вече няма да съществува. А каза "Аз за него живея, той ми носи радост, усмивка, крепи ме в самотата и съм сигурен, че заради него ще живея 100 години". Човекът не го интересува Батков, Татков, спорт1 кво пишели, не знае кой е ГА, не знае кво е това злоба и омраза над врага, той си има някакъв изолиран остров, на който има място само за него и за Левски... И като се замисля, може би е прав човека... Защото знам какво ще види и мога да си представя как ще се почувства ако го заведа на мач на Левски. Може неволно да разбия живота на един човек, който 65 години живее в някаква илюзия, която обича обича и за която се кълне, че живее и че го държи млад....Да обичаш нещо, което никога не си виждал, да живееш само с едната мечта и идеал, е може би велико и достойно за уважение. Да е жив и здрав човечеца, сега се присетих за него. Не съм го виждал от година и половина сигурно, дано още си е в къщата. Подарих му едно шалче преди време, трябва да видя пак нещо да го изненадам. Наистина не мога да ви опиша каква радост изпитва тоя човек, когато ме вижда. В мое лице не вижда някакъв обикновен човек. Вижда в мен левскар, който ходи по мачове и е до Левски непрекъснато. В очите на тоя човек сигурно изглеждам като някой Бог и сигурно съм по-важен дори и от този, който всеки месец му дава шибаната, малка, скапана пенсия, с която едвам успява да си плати кабелната телевизия, за да може да гледа Левски...
|