Не виждам темата за мача с орките обаче се присетих за мощно грандиозен паралел, с който да обрисувам неотменната нужда да бъдат потъпквани и безусловното щастие, с което нещастието им... трябва да ни зарежда
И понеже би било чист егоизъм да си го пазя за себе си, реших тук да перефразирам Зола или Мопасан (или някакъв друг френски автор, който в крайна сметка може и да не е бил френски). Та, въпросният беше решил да се запознае детайлно с миньорския живот, бил се предрешил с каска с фенерче и разни клошарски дрехи, взел си листче и химикалка и слязъл в земните недра. Започнал да копа с кирките и междувременно подпитвал "колегите си" как живеят, за какво мечтаят, има ли кирия в тоя бизнес и т.н. Изведнъж погледът му се спрял на огромна кобила, която теглела вагонче с камъни. Нашият човек нямал никакъв експириънс в тая оркска работа, ама въпросната гледка му се сторила толкова странна, че съвсем го покъртила. Почудил се как е възможно тая огромна кобилка всеки ден да я вкарват през малкия вход на тунела и всяка нощ да я изкарват. Попитал един от миньорите дали не е по-офертно вместо да отделят неимоверни усилия по ежедневнто вкарване и изкарване на кобилката - просто да си теглят сами вагончето. Ония помислил, че Зола (или Мопасан или друг) се ебава нещо и се разсмял, за да не го обиди. Мопасан (или Зола или друг) обаче направил най-сериозната физиономия, на която е способен и си повторил въпроса. Тогава миньорО му обяснил следното:
"Никой не е толко луд да се занимава, брат. Кобилката я вкарваме в мината непосредствено след раждането. Понеже от самото начало е изложена на пълна тъмнина, съвсем бързо ослепява. Така животът й започва, теглейки вагонче с камъни и завършва, теглейки вагонче с камъни. И без това е сляпа и тъпа и не й трябва него. Само един път през цялото си тегаво съществуване - кобилката излиза от мината. Изваждаме я, за да се ебе с некво конче и да роди нова кобилка в мината... и така..."
Гениалното на Зола (или Мопасан или друг) е, че разкривайки живота на кобилката, обяснил живота на миньора във Франция през 19-ти век (може и да не е във Франция и да е съвсем друг век). Заточват го от малък в мината и го погребват там... всичко е едно копане и влачене.
Гениалното на
мен 
е, че разкривайки живота на кобилката и френските/нефренските миньори обяснявам и живота на нашите си орки. Блъскат, мъчат се и всичко това с надеждата, че ще дойде ония ден в годината, в който ще ги изкарат навън и ще си избият наслоените комплекси срещу "гадните говеда".
Орките са привилегироване пред кобилката, щото не ги изкарват веднъж в живота, а всяка година. От друга страна са и доста по-тъпи, защото кобилката не се кефи. Те винаги си чакат с нетърпение да излязат и да бъдат наебани.